Днес Православната Църква чества:

 
 

Орден на Тамплиерите - Велик Магистериален Приорат на България - Велик Магистериум Порто

 

ORDO SUPREMUS MILITARIS TEMPLI HIEROSOLYMITANI 

НЕ е масонски или парамасонски орден, и НЕ е свързан, обвързан или присъединен към масонството и/или някоя от подчинените му организации.

Рицарите Тамплиери признават и следват единствено историческите идеали на древния Орден, така както са формулирани в неговия Устав, и претендират да са директни наследници на древната Рицарска традиция.

tagma

 
Начало Новини Доклади Редът на Бедните Рицари на Христа от Храма на Соломон от 1128г.
Редът на Бедните Рицари на Христа от Храма на Соломон от 1128г.
Новини - Доклади

 1. Обръщаме се на първо място към всички онези, които презрат собствената си воля, и желаят с чисто сърце да служат на суверенния Бог като Рицари, отговорно желаят да носят, и то да носят постоянно, най-благородните доспехи на послушанието. Предупреждаваме вас, които до този момент сте водили живота на светски Рицари, за който Исус Христос не е причината, а който вие сте приели само от човешка пристрастност, да следвате онези, които Бог е избрал от редиците на прокълнатите[1] и е заповядал чрез благото си милосърдие да защитават Светата Църква и към които вие трябва да побързате да се присъедините завинаги.

2. Най-важното от всичко за Рицарите на Христа, е, че те, избирайки този свят Орден, в религиозния си обет обединяват непорочно прилежание и непоколебимо постоянство, толкова достоен и така свят обет, а също така и толкова благороден, че ако този обет се запази неопетнен завинаги, Рицарите ще заслужат мястото си сред мъченици, отдали душите си за Исус Христос. Редът на Рицарството се възражда и процъфтява в този религиозен Орден. Това Рицарство беше презряло любовта към справедливостта, която съставлява неговите задължения, и не вършеше това, което трябваше да прави, т.е. да защитава бедни, вдовици, сираци и църкви, а се опитваше да плячкосва, граби и убива. Бог е създал нас и нашия Спасител Иисус Христос; Той е изпратил своите приятели от свещения град Ерусалим по пътищата на Франция и Бургундия, които за наше избавление и разпространение на истинската вяра не престават да принасят в жертва своите души на Бог, една радушно приета жертва.

3. Тогава ние с цялата си радост и Братски чувства по молба на Велекия Магистър Юг дьо Пейен, от който посоченото по-горе Рицарство е основано с благодатта на Светия Дух, се събрахме в Троа от различни области отвъд планините, на празника на нашия повелител Св. Хиларий, в лето Господне 1128, в деветата година след основаването на горепосоченото Рицарство. За основаването на Ордена на Рицарството чухме в общата част от устата на споменатия по-горе Магистър, Брат Юг дьо Пейен; по наша преценка ние възхвалихме това, което ни се стори добро и полезно, а се въздържахме за онова, което ни изглеждаше погрешно и излишно.

4. И всичко, което се състоя в този събор, не може да бъде казано, нито разказано, но то не бива да се приема с лека ръка от нас, а да се обмисли с мъдро благоразумие, затова ние го оставяме на преценката на нашия многоуважаван баща и повелител [Папа] Хонорий [II] и на благородния Патриарх на Ерусалим, Стефан, който познава делата на Изток и Бедните Рицари на Христа. Всичко това ние приемаме на общия църковен събор с единодушие. Въпреки че голям брой религиозни отци, които присъстваха в този събор, възхвалиха правото на нашите думи, все пак ние не бива да отминем в мълчание истинските решения и преценки, които те изказаха.

5. Затова аз, Жан Мишел, с Божията благословия написах като скромен писар настоящия документ по заповед на събора и на преподобния отец Бернар, игумен на Клерво, на когото е възложена и поверена тази божествена работа.

Имената на Отците, които участваха в Събора

6. Първи беше Матю, Епископ на Албано, с Божията благословия легат на Светата Църква в Рим; Р[ено], Архиепископ на Реймс; Анри, Архиепископ на Сен; и след това техните помощници: Гослен, Епископ на Соасон; Епископът на Париж; Епископът на Троа; Епископът на Орлеан; Епископът на Оксер; Епископът на Мо; Епископът на Шалон; Епископът на Лаон; Епископът на Бове; Игуменът на Везлей, който по-късно бе ръкоположен за Архиепископ на Лион и легат на Римската Църква; Игуменът на Сито; Игуменът на Понтини; Игуменът на Троа-Фонтен; Игуменът на Св. Денис от Реймс; Игуменът на Св. Етиен от Дижон; Игуменът на Молесм; Бернар, Игумен на Клерво, който вече споменахме. Също така присъстваха Магистър Обри от Реймс; Магистър Фулше и множество други, които е ненужно да се документират. Присъстваха и други, не много грамотни, за които можем да гарантираме, че обичат истината: те са граф Теобалд; графът на Невер; Андре дьо Бодеман. Те бяха на събора и действаха по такъв начин, че с безукорна, прилежна грижа издириха това, което беше добро и не одобриха онова, което е неправилно.

Също така присъстваха и Брат Юг дьо Пейен, Магистър на Рицарството, с някои от неговите Братя, които той беше довел със себе си. Те бяха Брат Роланд, Брат Годфроа, Брат Жофроа Бисо, Брат Пейен дьо Мондидие, Брат Аршамбо дьо Сен-Аман. Този същият Магистър Юг със своите последователи разказа на гореспоменатите отци обичаите и ритуалите на тяхното скромно начинание и както се казва: Ego principium qui et loquor vobis, т.е. „Аз, който ви говоря, съм начинаещ”.

Общият събор е удовлетворен, че направените там разисквания съгласно учението на Светото писание са старателно проучени, записани така, че да не бъдат забравени, и грижливо съхранявани с одобрението на събора, с мъдростта на нашия повелител Х[онорий], Папата на Светата Църква на Рим, и на Патриарха на Йерусалим, заедно със съгласието на Ордена на Бедните Рицари на Христа на Храма, който е в Йерусалим. При добросъвестен живот човек може да достигне до своя създател; състраданието на Бог [е по-сладко] от мед; неговата милост е безкрайна и позволява на тези, които желаят да му служат, да отидат при Него. Per infinita seculorum secula – Сега и винаги и во веки веков! Амин

Тук започват Правилата на Бедното Рицарство на Храма

9. Вие, които се отказвате от своите собствени воли, и Вие другите, служещи за постоянно на суверенния Бог на коне и с оръжие, за спасението на вашите души се стремете навсякъде с чисто желание да слушате утринните молитви и цялата служба в съответствие с каноничното право и обичаите на редовите магистри на Свещения Град Йерусалим. О вие, достопочтени Братя, Бог е с вас, ако с постоянна любов към Бог обещаете да презрете измамния свят и отхвърлите изкушенията на телата си: така подкрепени с Божията храна, напоени и изпълнени с Божиите заповеди, в края на божествената служба никой няма да се страхува да влезе в битка. Бъдете готови за победи в името на божествения венец.

10. Но ако някой Брат се изпраща по работа на Ордена и тези на Християнството на Изток, което ние вярваме, че ще се случва често - и не може да чуе светата литургия, той трябва да каже вместо утринна молитва тринадесет „Отче Наш”; седем за всеки час и девет за вечерня. А тези, които са изпратени по същата причина и не могат да спазват часовете, определени за божествената служба, да не ги пропускат, когато е възможно, за да въздадат Божието Богу.

Начинът, по който Братята трябва да бъдат Приемани

11. Ако някой светски Рицар или който и да е друг човек поиска да напусне редиците на прокълнатите и да се откаже от светския живот, избере вашия начин на общ живот, не се съгласявайте да го приемете веднага, защото така каза нашият повелител Свети Павел: Probate spiritus si ex Deo sunt – Изпитвайте душите дали са от Бога, т.е. "Изпитайте душата да се види дали тя идва от Бога." Ако Братята гарантират за него, нека му се прочетат Правилата и ако той желае прилежно да се покори на техните безусловни разпоредби, и ако е угодно на Магистъра и на Братята да го приемат, нека този човек да огласи своето искане и желание пред всички Братя, събрани на Капитул, и му позволете да отправи молбата си с чисто сърце.

За отлъчените до църквата Рицари

12. Ако научите за среща на отлъчените от църквата Рицари, ние Ви заповядваме да идете там. Ако някой от тях желае да се присъедини към Ордена на Рицарството от задморските страни, мислете за вечното спасение на неговата душа, не само за преходните облаги. Разпореждаме той да бъде приет при условие, че ще се яви пред местния епископ и ще го извести за намерението си. И когато епископът го е изслушал и опростил греховете му, го изпраща на Магистъра и Братята от Храма, и ако животът му е честен и достоен за тяхното общество, и ако Магистърът и Братята сметнат, че той е добър, нека да бъде милостиво приет. И ако той междувременно умре, поради претърпени мъки и страдания, нека да му се отдадат всички почести на Братството, дължими на един от Бедните Рицари на Храма.

13. При никакви други обстоятелства Братята на Храма не бива да споделят обществото на явно отлъчен човек, нито да приемат негова собственост. И ние забраняваме строго това, защото би било ужасно, ако и тя е отлъчена като него. Но ако човекът е само под възбрана да слуша светата литургия, може да поддържате отношения с него и да приемете имуществото му за благотворителност, ако Магистърът разреши.

За Неприемане на Деца

14. Въпреки че правилото на светите отци позволява приемането на деца в религиозния живот, ние не Ви препоръчваме да постъпвате така. Ако някой желае да даде детето си завинаги в Ордена на Рицарството, трябва да го отгледа и възпита до момента, в който то е в състояние крепко да носи оръжие, за да спаси земята от враговете на Исус Христос. Тогава нека майката и бащата го доведат в Дома и отправят своята молба към Братята. Много по-добре е, ако молителят даде обет не когато е дете, а когато е по-възмъжал, за да не се разкайва, когато достигне зрялост. И от този момент нататък нека този, който моли да бъде приет в Братството, бъде подложен на изпитание съгласно мъдростта на Магистъра и Братята и според честния му живот.

За Братята, които Стоят Прави Твърде Дълго в Параклиса

15. Казаха ни и ние го чухме от истински свидетели, че дълго и без задръжки слушате светата литургия, стоейки прави. Ние не сме наредили да се държите по този начин, а напротив - не одобряваме това. За да се избегне бъркотията, заповядваме не само слабите, но и здравите и силните, да пеят псалма Venite[2] (или Invitatory) и химна седнали, да казват молитвите си тихо, така че да не пречат на молитвите на другите Братя.

16. Но в края на псалмите, когато се пее Слава на Отца, за почит към Света Троица силните и здравите ще се изправят и поклонят към олтара, а слабите и болните ще наклонят главите си. А когато тълкуването на евангелията е прочетено и когато се пеят Deum Te laudamus и възхвали при приключване на утринната молитва, Вие трябва да сте прави. По същия начин трябва да сте прави по време на утринна молитва и във всички часове на Дева Мария.

За Дрехите на Братята

17. Заповядваме всички дрехи на Братята да са едноцветни – бели, черни или кафяви (бозяви). Разрешаваме на всички Братя Рицари да носят през зимата и ако е възможно – и през лятото, бели наметала. Никой, който не принадлежи към посочените по-горе Рицари на Христа, няма право да има бяла пелерина, така че тези, които са се отказали от живота на мрака, ще се разпознават взаимно като помирени със Създателя чрез знака на белите си дрехи, което означава чистота и пълно целомъдрие. Предаността представлява здраво тяло и сърце. Защото ако някой Брат не даде обет за честност, чистота и целомъдрие, той не ще получи вечен покой, нито да види Бог.

18. Тези дрехи трябва да бъдат без накити и без прояви на гордост. Нареждаме да няма и парче кожа върху дрехите на Братята, нито нещо друго, което се носи обичайно на тялото, дори и едно одеяло, освен ако не е от агнешка или овча вълна. Заповядваме всички да имат едни и същи дрехи и то такива, че всеки да може да облича и съблича, да обува и събува ботушите си лесно. Интендантът или този, който е на негово място, трябва да се грижи да получи Божията награда за старателното спазване на всички казани по-горе неща, така че очите на завистливите и злоезичните да не могат да видят, че дрехите са твърде дълги или твърде къси. Но той трябва да разпределя дрехите така, че да отговарят на размерите на всеки един от тези, които трябва да ги носят.

19. И ако някой Брат от чувство на гордост или високомерие желае като нещо, което му се полага, да има по-добра и по-фина дреха, нему се дава най-лошата. А тези, които получават нови дрехи, трябва незабавно да върнат старите, за да бъдат раздадени на оръженосците и сержантите, а често и на бедните, според това, което изглежда добро на този, който изпълнява тази служба.

За Ризите

20. Наред с другите неща ние милостиво постановяваме със състрадание, но в никакъв случай не като правило, да се дава ленена риза на всеки желаещ да я носи Брат, поради силната жега на Изток от Великден до Вси Светии.

За Спалното Бельо

21. Заповядваме с общо съгласие всеки човек да има дрехи и спално бельо по преценка на Магистъра. Освен матрак, една възглавница и едно одеяло трябва да са достатъчни за всеки. Комуто липсва едно от тези неща може да има черга и може да използва спално бельо от мека вълна по всяко време. Ще спите винаги облечени в ризи и бричове, обувки и колани до развиделяване. Интендантът следва да се погрижи Братята да са подходящо облечени и постригани, да изглеждат добре и отпред, и отзад. Нареждаме тези, които имат бради и мустаци, да се придържат строго към тези правила, така че да няма никакво прекаляване и излишъци.

За Островръхите Обувки и Връзките за Обувки

22. Ние забраняваме островръхи обувки и връзките за обувки и запрещаваме Братята да ги носят, нито пък ги позволяваме за онези, които служат на Дома за определен срок. При никакви обстоятелства не може да се ползват островръхи обувки или връзки за обувки. Защото е очевидно и известно, че тези отвратителни неща принадлежат на езичниците. Косите не бива да се носят твърде дълго неизмити, а дрехите – неизпрани. Тези, които служат на върховния Създател, трябва неизбежно да бъдат естествени вътрешно и външно съгласно думите на самия Бог, който казва: Estote mundi quia ego mundus sum, т.е. "Бъди роден, както аз съм роден."

Как Те трябва да се Хранят

23. Трябва да се храните заедно в двореца или това, което по-скоро се нарича столова. Но ако се нуждаете от нещо, защото не сте свикнали с вещите, използвани от други религиозни мъже, тихо и кротко трябва да попитате за това, което е нужно на трапезата, с цялото си смирение и покорност. И както е казал апостолът: Manduca panem tuum cum silentio, т.е. "Яжте хляба си в тишината", а псалмът: Posui ori meo custodiam., т.е. "Сложи катинар на устата ми"

За Четене на откъси от Библията

24. Ако е възможно, винаги по време на обяд в манастира и вечеря нека да се чете Светото Писание. Ако ние обичаме Бога, всички Негови Свети думи и Неговите свети заповеди ще желаем да слушаме внимателно. Преди да започне да чете читателят ще ви каже да запазите мълчание.

За Купите и Съдовете за Пиене

25. Поради недостиг на купи Братята ще ядат по двойки и така ще се опознаят по-добре, ще се радват на живота във въздържание и храната в Братството. Всеки Брат трябва да има еднакво количество вино в чашата си.

За Яденето на Месо

26. Намираме за достатъчно да се яде месо три пъти седмично, с изключение на Рождество Христово, Вси Светии, Успение Богородично и празника на Дванадесетте Апостоли. Обичаят да се яде месо разрушава тялото. Но ако поради пости не е ядено месо във вторник, то на следващия ден нека Братята да се наядат в изобилие. А в неделя на всички Братя на Храма, на капелани и служители да се дават две месни ястия в чест на Светото Възкресение на Исус Христос. А останалата част от домакинството, а именно: на оръженосци и сержанти, трябва да се задоволи с едно месно ядене и те трябва да са благодарни на Бога за това.

За Делничното Хранене

27. В останалите дни на седмицата, т.е. понеделник, сряда и дори в събота Братята трябва да имат две или три хранения, състоящи се от зеленчуци или други ястия, които се ядат с хляб. Очакваме това да е достатъчно и заповядваме да се спазва. За онзи, който пропуска едно хранене, трябва да навакса с другите.

За Храненето в Петък

28. В петъците се дава постна храна на цялото Братство от почит към страстите Христови и ще постите от Вси Светии до Великден, с изключение на Рождество Христово, Успение Богородично и празника на Дванадесетте Апостоли. Това не се отнася за слабите и болните Братя. От Великден до Вси светии те могат да ядат два пъти, ако няма Велики пости.

На Казването на Благодаря

29. Всички Братя трябва да благодарят на Бога след всеки обяд и вечеря в тишина в църквата, ако тя е в близост до двореца, където те се хранят, а ако не е наблизо, то там, където са. Със смирено сърце те трябва да благодарят на Исус Христос, който е нашият Бог Отец. Раздайте натрошения хляб на бедните, а запазете целия хляб. Въпреки че наградата на бедните е царството небесно, трябва им давате без колебание, а Християнската вяра безспорно ще ви награди. Нареждаме една десета част от хляба се дава на бедните.

За Приемане на Лека Закуска

30. Когато дневната светлина избледнява и пада вечерта се заслушайте в камбанния звън и в поканата за молитви според обичаите на страната и отидете всички на вечерня. Нареждаме преди това да приемете лека закуска, макар че ние препоръчваме този вид лека храна да се приема по преценка на Магистъра. Когато един Брат поиска вода и когато помоли за разредено вино, то нека от милосърдие да му се даде разумно. Всичко трябва да бъде с мярка, както Соломон е казал: Quia vinum facit apostatare sapiente, което означава „Виното разрушава мъдростта.”

За Пазенето на Тишина

31. Когато Братята излезнат от вечерня, те нямат разрешението да говорят открито, освен в изключителни случаи. Нека всеки си легне тихо и мълчаливо, и ако се налага да говори с оръженосеца си, той трябва да го направи тихо и спокойно. Ако случайно, идвайки от вечерня, Братството или в Дома му има сериозен проблем, който трябва да бъде решен преди сутринта, се подразбира, че Магистърът или част от по-възрастните Братя, които са с ранг след Магистъра и управляват Ордена, ще го направят по подходящ начин. И поради тази причина ние нареждаме в тези случаи да се постъпва така.

32. Защото е написано: : In multiloquio non effugies peccatum, т.е. „Да се говори твърде много води до грях”. И още: Mors et vita in manibus lingue, т.е. "Животът и смъртта са в мощта на езика.". По време на този разговор ние напълно забраняваме празнодумието и нечестивите изблици на смях. И ако нещо се казва по време на този разговор, което не е за казване, нареждаме, когато си лягате да кажете молитвата Отче Наш с цялото си смирение и чиста преданост.

За Болните Братя

33. За да се осигури доброто на Дома, Братята, които са уморени или страдат заболяване, могат да бъдат освободени от утринни молитви, след като се поиска съгласието и разрешението на Магистъра или на тези, които отговарят за тази служба. Но те трябва вместо утринните молитви да кажат тринадесет пъти Отче Наш, както е разпоредено по-горе, по такъв начин, че думите да отекнат в сърцето. Както Давид казва: Psallite sapienter, т.е. „Пей мъдро” и още: In conspectu Angelorum psallam tibi, т.е. "Пред ангелите ще пея за теб”. Но всичко това трябва да е по преценка на Магистъра или на тези, назначени на тази служба.

За Живота в Братството

34. В Светото писание можем да прочетем: Dividebatur singulis prout cuique opus erat, т.е „На всеки да се даде според нуждите”. Ето защо казваме, че никой от вас не бива да се издига над другите, а всички трябва да се грижите за болните. Този, който е по-малко болен трябва да благодари на Бог и да не бъде безпокояван. А тези, които са по-зле, да се смирят и да не се възгордяват от проявеното състрадание и съжаление. По този начин всички ще живеят в мир. Забраняваме някой от Братството да се обгръща в излишно въздържание, а твърдо да се поддържа общностният живот.

За Магистъра

35. Магистърът може да даде на този, на който пожелае, коня и бронята на друг Брат, както и каквото друго прецени. Братът, на когото принадлежат дадените на друг неща, не трябва да оспорва това решение или да се ядосва, защото е сигурно, че ако той се ядоса, ще се изправи срещу Бог.

За Даване на Съвет

36. Разпореждаме само тези Братя, които Магистърът знае, че ще дадат мъдри и полезни съвети, да се канят в съвета. В никакъв случай не трябва да бъдат избирани всички. Когато се окаже, че Братството иска да обсъди сериозни въпроси, като: отдаването на земи на Ордена, разглеждането на делата на Дома или да приемат Брат, по преценка на Магистъра може да се събере и цялото Братство и да чуе съветите на Съветниците. Решението е на Магистъра - което Магистърът реши, че е най-доброто и най-полезното, това се прави.

За Изпратените Братя в Чужбина

37. Братя, които се изпращат през разни страни по света, трябва да се стремят да спазват разпоредбите на Правилата в съответствие с техните възможности и да живеят безукорно по отношение на месо, вино и др., така че да могат да получат добри отзиви от външни лица, а не да опетняват с постъпки и думи Правилата на Ордена. Те трябва да служат като пример за добра работа и мъдрост. А най-вече за тези, с които общуват и в чиито ханове отсядат, да бъдат пример за чест и доброта. И ако е възможно в къщата, където те спят и отсядат, да не остава без светлина през нощта, така че сенчестите врагове да не могат да ги доведат до греховност, което им е забранено от Бог.

За Запазването на Мира

38. Всеки Брат се задължава да не насърчава гнева, нито яда на друг Брат, тъй като Всевишният и милостив Бог от великодушие държи еднакво и на силните, и на слабите Братя.

Как Братята Трябва да Излизат

39. За да се извършват светите им задължения, да спечелят славата на Божията радост и да избегнат страха от адския огън, е необходимо всички Братя да се покоряват стриктно на техния Магистър. За Исус Христос нищо не е по-скъпо от покорството. Всяка заповед на Магистъра или издадена от някой, овластен от Магистъра, трябва да се изпълнява без никакво отлагане, като че самият Христос заповядва. Както е казал Исус Христос чрез устата на Давид: Ob auditu auris obedivit mihi , т.е. „Той ме послуша веднага, след като ме чу."

40. Поради тази причина ние се молим и строго разпореждаме на Братята Рицари, които са се отказали от техния живот и собствени желания и всички други, които служат за определен срок, да не си позволяват да ходят в града без разрешението на Магистъра или на този, назначен на тази служба, освен през нощта до Светия Гроб и местата за молитва, които са в рамките на стените на града Йерусалим.

41. Там Братята могат да ходят по двойки, но в никакъв друг случай не могат да излизат през деня или през нощта. Когато те спират и отсядат в хан, нито Брат, нито оръженосец, нито сержант могат да отидат в друга стая, за да се види с друг или да говори с него без разрешение, както е казано по-горе. Нашето единодушно разпореждане е, че в този Орден, управляван от Бога, нито един Брат не може да се бие или да почива по собствена воля, а съгласно заповедите на Магистъра, на когото всички трябва да се подчиняват и да следват думите на Исус Христос: Non veni facere voluntatem meam, sed ejus quemisi tme, patris, т.е. "Не съм дошъл да налагам моята воля, а волята на Моя Отец, Който ме е пратил. "

За Извършване на Подмяна

42. Без разрешение на Магистъра или който отговаря за тези дела нито един Брат не може да сменя едно нещо за друго, нито да моли за това, освен ако не се отнася за нещо дребно и малко.

За Заключването

43. Без разрешение на Магистъра или който отговаря за тези дела нито един Брат не може да притежава заключваща се кесия или торба. Това не се отнася за Магистъра и Коменданти на Домове в провинциите. Без съгласието на Магистъра или на Коменданта на никой Брат не се разрешава да притежава писма от негови роднини или други лица, но ако той има разрешение, и ако е угодно на Магистъра или на Коменданта, писмото може да му бъде прочетено.

За Светските Дарове

44. Ако нещо е подарено на който и да е Брат от светско лице, то Братът трябва веднага да предостави този дар на Магистъра или на Командващия провизиите. Но ако се окаже, че някой от приятелите на този Брат или от неговите роднини желае да дари подаръка лично на него, нека Братът да не го приема без разрешението на Магистъра или на този, който е на тази служба. Освен това, ако роднините на някой Брат му изпратят нещо, то той не бива да го взима без разрешение на Магистъра или на този, който е на тази служба. Това не се отнася за Комендантите или Балиите, които отговарят най-вече за тези служби и които ще съблюдават изпълнението на това правило.

За Провиненията

45. Ако някой Брат говорейки или служейки, или по някакъв друг начин, се провини, той трябва доброволно да се яви пред Магистъра и да признае вината си чистосърдечно. Ако той обикновено не се провинява по този начин, нека му се наложи леко наказание. Ако грешката му е много сериозна, го отстранете от Братството, така че да не яде и пие на една маса с Братята, а съвсем сам, да се подчини на милостта и наказанието на Магистъра и Братята, за да може да бъде спасен в деня на Страшния Съд

За Сериозните Провинения

46. Преди всичко ние трябва да сме сигурни, че не ще има Брат, мощен или немощен, силен или слаб, нежелаещ постепенно да се променя към добро и да се смири, а бранещ своето престъпление, който да остане ненаказан. Ако поиска да се промени, нека му се наложи по-леко наказание, ако пожелае да изкупи греха си, нека му се наложи по-тежко наказание. Но ако той откаже да се подчини и въпреки заповедите и молитвите за него към Бог, не желае да се поправи и се гордее с постъпките си, нека да бъде изкоренен от благочестивото Братство съгласно думите на Апостола: Auferte malum ex vobis, т.е. „Махнете нечестивите между вас” - трябва да премахнете нечестивите овце от общността на преданите и достопочтени Братя.

47. Магистърът трябва да държи в едната си ръка Братята, а в другата – тояга. Братята, с които да устои на слабостите на едните и да укрепи силата на другите; а тоягата - с която да победи пороците на тези, които грешат. В името на любовта към справедливостта по съвет на Патриарха, Магистърът трябва да се грижи за това. И както Св. Максим казва: "Нека снизходителността бъде не по-голяма от вината, нито пък наказанието прекалено, защото може да накара грешникът да се върне към зли дела."

За Слуховете

48. Нареждаме да бягате като от чума от: завист, злоба, слухове и клевети. Всеки един трябва ревностно да спазва думите на Апостола: Ne sis criminator et susurro in populo, т.е. „Не съм клеветникът или злословникът сред хората”. Но когато един Брат знае със сигурност, че Събратът му е съгрешил, нека тихо и с Братска милостивост да го поправи насаме. Ако съгрешилият не желае да слуша, трябва да се извика друг Брат и ако пак не послуша, то тогава въпросът се поставя пред цялото Братство. Тези, които омаловажават и пренебрегват другите, страдат от ужасна слепота и много от тях са изпълнени с голямо нещастие, защото не са се опазили от подслоняването на завистта, чрез която ще се потопят в древното безчестие на дявола.

Никой да не се Гордее с Грешките си

49. Въпреки че всички празнословия обикновено се считат за престъпни, те ще бъдат изричани от онези, които се гордеят със собствения си грях и осъдени от строгия съдия Исус Христос, което се доказва от думите на Давид: Obmutui et silui a bonis, т.е. човек трябва да се въздържа и да не говори дори и добро, а да мълчи, както и да се предпазва от злословие, за да избегне наказанието за греха. Ние забраняваме и строго запрещаваме на всеки Брат да разказва на друг Брат, нито на който и да е друг, за смелите подвизи, извършени през светския му живот, които по-скоро трябва да се наричат безумия, извършени в изпълнение на Рицарски дълг, както и за плътските удоволствия, които е имал с неморални жени. А ако някой Брат чуе друг Брат да разказва такива неща, той трябва веднага да го накара да млъкне и ако не успее, веднага да напусне мястото и да не подлага сърцето си да слуша тази мръсотия.

Никой да не Иска

50. Придържайте се строго и категорично към това правило: да няма Брат, който изрично да поиска коня или оръжието на друг. Редът е следния: ако неговите животни са слаби или съществуват неизправности в оръжията, такива, че Братът не може да върши работата на Братството, без да причини вреди, то той трябва да отиде при Магистъра или при Брата, натоварен с тази служба, и да ги запознае със ситуацията достоверно и с истинско Братско чувство, като и занапред остане на разположение на Магистъра или на този, който е натоварен с тази служба.

За Животните и Оръженосците

51. Всеки Брат Рицар може да има три коня и не повече без разрешението на Магистъра, поради голямата бедност, която съществува в момента в Божия Дом и Храма на Соломон. На всеки Брат Рицар ние отпускаме три коня и един оръженосец. Ако този оръженосец с цялото си сърце служи милосърдно, Братът не трябва да го бие за всеки извършен от него грях.

Нито един Брат не Може да Има Украсена Юзда

52. Ние напълно забраняваме някой Брат да има злато или сребро на юздата, нито на стремената, нито на шпорите и това се отнася за случаите, когато той ги купува. Ако се окаже, че амунициите са му дадени от благотворителност и са толкова стари, че златото или среброто са потъмнели и блестящата красота нито се вижда от други, нито поражда гордост, тогава той може да ги има. Но ако му е дарено ново оборудване, Магистърът решава как да се постъпи с него.

За Покриване на Копието

53. Нито един Брат да не покрива копието и щита си, защото това не е предимство, а напротив – може да бъде много вредно.

За Торбите с Храна

54. Това установено от нас правило е от полза за всичко, което трябва да се запази и затова ние нареждаме строго нищо да не се съхранява отсега нататък и нито един Брат да не пази, нито да притежава храна, лен, вълна или нещо друго, освен торбата си.

За Лова

55. Забраняваме на Братята да ловят птица с друга птица. Не е редно за хора на религията да се поддават на удоволствия, вместо с желание да чуят Божиите заповеди, да се молят често и всеки ден да изповядват през сълзи на Бога злото, което ще убият. Нито един Брат не може да си позволи да общува с човек, който лови птица с друга птица. По-редно е за всеки религиозен човек просто да си тръгне смирено, без да се смее или говори твърде много, а разумно и без да повишава глас. Поради тази причина ние нареждаме на всички Братя да не отиват в гората с лък или арбалет на лов за животни или да придружават някой, който би направил това, освен от любов да го спасят от езичниците неверници. Не трябва да вървите и след кучета, нито да викате или бърборите, нито да пришпорвате конете от желание да уловите по-див звяр.

За Лъвовете

56. Истина е, че специално сте натоварени да отдавате душите си на вашите Братя, както направи Исус Христос, и да защитавате земята от неверните езичници, които са враговете на сина на Дева Мария. Горепосочената забрана за лов не включва лъва, защото той обикаля и търси нещо, което да погълне, затова той е против всеки човек и всеки човек трябва да е против него.

Как Те могат да Имат Земи и Хора

57. Ние вярваме, че този нов Орден е роден от Светото Писание и божественото провидение в Светите Земи на Изток. Това Братство от Рицари може да убива враговете на кръста без грях. Затова ние Ви заклеваме да бъдете с право наричани Рицари на Храма, с двойни заслуги и красотата на неподкупността. Можете да имате земи и хора, крепостни и ниви, да ги управлявате справедливо, както и да налагате свои специално установени правила за тях.

За Десятъка

58. Вие, които сте се отказали от приятните богатства на този свят, вярваме, че ще се подложите доброволно на бедност. Затова решихме, че тъй като Вие ще живеете Братски живот, можете да получавате десятък. Ако местният епископ, който получава по право десятъка, желае да ви го даде от милосърдие, той може да Ви предостави десятъка, който Църквата притежава. Освен това, ако има светски благородник, който задържа десятъка от имотите си в собствен ущърб и срещу Църквата, но пожелае да го остави на вас, той може да направи това с разрешението на прелата в неговите земи.

За Въздаването на Справедливост

59. Ние знаем, че има безчет мъчители и хора, които обичат кавгите и се стремят да подложат на жестоко изтезание своите приятели и верните на Светата Църква. С ясното решение на нашия съвет ние забраняваме да участвате в такива дела в държавите на Изток или където и да е другаде, но в името на вярата и любовта към истината, винаги разглеждайте и обсъждайте случая, ако другата страна ви помоли или приеме вашата намеса. Същата заповед важи и за случаите, когато ви се каже нещо или се повдигне някакъв случай или въпрос.

За Братята в Напреднала Възраст

60. Нашият благочестив съвет нарежда застаряващите и слабите Братя да бъдат почетени подобаващо и да се има винаги предвид тяхната немощ. Като се спазва това Правило те трябва да имат нещата, необходими за физическото им подпомагане и не бива по никакъв начин да бъдат подлагани на опасност.

За Болните Братя

61. На болните Братя да се оказват внимание и грижи и да бъдат обслужвани съгласно думите на на евангелиста и Исус Христос: Infirmus fui et visitastis me., т.е. "Бях болен и вие ме посетихте", и нека това не се забравя. Злочестните Братя трябва да се лекуват спокойно и внимателно, за които услуги, извършвани без колебание, ще заслужите Небесното царство. Затова нареждаме според средствата и възможностите на Братството грижливо и вярно да осигурявате необходимите неща за болните Братя, като храна, месо, птици и други, които водят до добро здраве.

За Починалите Братя

62. Когато Брат премине от живота в смъртта, нещо, от което никой не е освободен, ние разпореждаме да пеете меса за неговата душа с чисто сърце и да се отслужи от свещениците божествена служба, на която да присъстват тези, които служат за определен срок и всички Братя, както и да кажете сто пъти Отче Наш през следващите седем дни. И всичките Братя, които са в Братството, където е починал техен Брат по Божията милост, трябва да кажат сто пъти Отче Наш, както е посочено по-горе, след като бъдат известени за неговата смърт. Също така ние се молим и нареждаме да храните с месо и вино просяк в продължение на четиридесет дни в памет на мъртвия Брат, все едно той е жив. Ние изрично забраняваме всички други служби, които обичайно се извършват на празника на Великден и на други празници, при смърт на Брат, както и такива по преценка на Бедните Рицари на Храма.

63. Трябва да изповядвате денонощно вярата си с чисто сърце и по този начин да бъдете поставени наравно с най-мъдрите от всички пророци, който казва: Calicem salutaris accipiam., т.е. ". Аз ще взема чашата на спасението." или с други думи: "Аз ще отмъстя със смъртта си за смъртта на Исус Христос.” Защото както Исус Христос пожертва тялото си за мен, аз съм готов по същия начин да дам душата си за моите Братя. Жертва, благословена от Бога.

Благотворителност за Свещениците и Служителите

64. Нареждаме ви даровете и всички видове милостини, направени по какъвто и да е начин на капелани, свещеници и на другите, служещи за определен срок и живеещи от благотворителност, да остават за тях. Съгласно повелите на Господ Бог служителите на Църквата могат да имат само храна и дрехи и не могат да притежават нищо друго, освен ако Магистърът пожелае щедро и от сърце да им даде нещо.

За Светските Рицари

65. Онези, които са взети на служба при Вас от съжаление и които живеят с Вас за определен период от време, са Рицари на Божия дом и на Храма на Соломон. Ние се молим Богу и нареждаме:  в случай, че по време на престоя си при Вас по силата на Бог един от тях умре, от любов към Бог и от Братска милост хранете един просяк в продължение на седем дни за спасение на душата му и всеки Брат в Братството трябва да каже тридесет пъти Отче Наш.

За Светските Рицари, Служещи за Определен Срок

66. Нареждаме всеки светски Рицар, който желае с чисто сърце да служи на Исус Христос и Братството на Храма на Соломон за определен срок да си купи подходящ кон, оръжие и всичко необходимо за тази работа. Разпореждаме да се определи цената на коня и тя да бъде записана, така че да не се забрави. Нека всичко друго, от което се нуждае този Рицар, неговият оръженосец и конят – дори и подкови, за да живеят, да им се дава от Братството в зависимост от неговото благосъстояние. Ако по време на срока за служене случайно умре конят при изпълнение на работа на Братството и ако Братството може да си го позволи, Магистърът може да даде нов кон. Ако в края на неговия мандат Рицарят иска да се върне в своята страна, той оставя половината от цената на коня, а другата половина може, ако пожелае, да получи като милостиня от Братството.

За Обвързването на Сержантите

67. Тъй като оръженосците и сержантите, които искат да служат милосърдно на Братството на Храма за спасението на душите си и за определен срок, идват от различни места, е добре да дадат обещания и да получат доверие, така че завистливият враг да не може да посее съжаление в техните сърца или да ги откаже от добрите им намерения.

За Белите Плащове

68. Съборът единодушно заповядва да се изгони за порочност и поквара всеки, който без разрешение и право е в Божия Дом и в Ордена на Храма. Нареждаме оръженосците и сержантите да не носят бели плащове и дрехи, тъй като това вреди на Братството. В земите отвъд планините има фалшиви „Братя”, женени мъже и други, които заявяват и се кълнат, че са Братя от Ордена на Храма, а те са част от света. Даже и техните оръженосци се хвалят с това, от което възникват множество скандали, които причиняват толкова много вреди на Ордена на Рицарството и срам на нас. На такива давайте черни роби, но ако не намерите друго платно, им дайте това, което може да се намери или което е по-евтино, а именно –зебло.

За Женените Братя

69. Ако женени мъже помолят да бъдат приети, да се отдадат и посветят на Братството, ви позволяваме да ги приемете при следните условия: след смъртта си те ви оставят част от техните имоти и всичко, което са получили от приемането нататък. Задължават се да водят честен живот и да се стремят да работят за Братството. Те не бива да носят бели дрехи и плащове. Ако мъжът умре преди жена си, Братята следва да вземат част от неговите имоти и нека жената да получи останалото, с което да се издържа през остатъка на дните си. Ние не счетаме за правилно такива събратя да живеят заедно с Братята, които са положили клетва за целомъдрие пред Бог.

За Сестрите

70. Компанията на жени е опасно нещо, защото с това старият дявол отбива мнозина от правия път към Рая. Отсега нататък нека не се допускат Дами като Сестри в Дома на Храма. Затова, скъпи Братя, както е посочено по-горе, свиквайте с този начин на живот и нека цветето на целомъдрието да се поддържа винаги между вас.

Нека Никой да Няма Близост с Жени

71. Ние вярваме, че е опасно нещо за всеки религиозен човек да се заглежда твърде много в женско лице. По тази причина никой от вас не може да си позволи да целуне жена, било то вдовица, младо момиче, майка, сестра, леля и която и да е друга. Отсега нататък Рицарството на Исус Христос трябва да избягва на всяка цена женските прегръдки – много честа причина за гибелта на мъже, така че Братята да могат да останат вечно пред лицето на Бога с чиста съвест и сигурен живот.

Да Не Стават Кръстници

72. На всички Братя отсега нататък е забранено да издигат деца над църковния купел и никой не бива да се срамува от това, че е отказал да бъде кръстник или кръстница. Този срам носи повече слава, отколкото грях.

За Заповедите

73. Всички заповеди, които са споменати и написани по-горе в тези Правила, се прилагат по преценка и решение на Магистъра.

Църковни Празници и Пости, които всички Братя трябва да Празнуват и Спазват

74. Нека да е известно на всички настоящи и бъдещи Братя на Храма, че те трябва да постят в навечерието на празниците на дванадесетте апостоли, т.е. Св. Андрей Първозвани, Св. Петър, Св. Иаков Зеведеев, Св. Йоан Богослов, Св. Симон Зилот, Св. Вартоломей (Натанаил), Св. Юда Яковов, Св. Матей, Св. Тома, Св. Яков Алфеев, Св. Филип и Св. Матий, навечерието на Свети Йоан Кръстител, на Възнесение и двата дни преди това, дните на литания[3], навечерието на Петдесетница, дните на четирите сезона в годината[4], навечерието на Св. Лаврентий, навечерието на Светата Дева Мария в средата на Август; навечерието на Вси Светии, навечерието на Богоявление. Братята трябва да постят на всички гореспоменати дни съгласно заповедта на папа Инокентий на Събора в Пиза. И ако някой от горепосочените празници попада в понеделник, те трябва да постят в предходната събота. Ако Рождеството на нашия Бог се пада в петък, Братята трябва да ядат месо в чест на празника. Но те трябва да постят на празника на Св. Марк поради литанията. Ако този празник е по време на осмия ден след Великден, те не трябва да постят.

Църковни Празници, които трябва да бъдат Спазвани в Дома на Храма

75. Рождество Господне, празника на Св. Стефан, Св. Йоан Богослов, Светите Невинни (Младенци), осмият ден на Коледа, който е Нова година, Богоявление, Св. Мария, Сретение Господне, Св. Матий - Апостола; Благовещение на Дева Мария през март, Великден и трите дни след него, Св. Георги, Св. Св. Филип и Яков, намирането на Светия Кръст, Възнесение Господне, Петдесетница и два дни след нея, Св. Йоан Кръстител, Св. Св. Петър и Павел, Св. Мария Магдалена, Св. Апостол Яков; Св. Лаврентий, Успение Богородично, Рождество Богородично, издигането на Светия Кръст, Св. Апостол Матей; Св. Михаил, Св. Св. Симон и Юда, празника на Вси Светии, Свети Мартин през зимата, Св. Екатерина през зимата, Св. Андрей Първозвани, Св. Никола през зимата; Св. Апостол Тома.

76. Не може да се празнуват по-малко празници в Храма. Изискваме и съветваме те да се спазват и съблюдават строго и всички Братя да постят от неделя преди Свети Мартин до Рождество Христово, освен ако не пречи някакво заболяване. Ако се окаже, че празникът на Св. Мартин е в неделя, Братята трябва да постят предходната неделя.



[1] Правилата на Св. Августин – хората носят Адамовия грях и всички те след грехопадението са част от прокълнат род, само единици от тях са божествено предопределени да напуснат неговите редици.

[2] В Божествената Служба на Римокатолическата църква утринната молитва започва с псалм Venite (псалм 95 от еврейския или 94 от гръцкия Старозавет). След втория Ватикански Събор се чете Lauds (сутрешна молитва) и може да се пее един от 4 одобрени псалми, включително и Venite.

1.Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

3 Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

10 Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

[3] Католическа църква. Дните на литания са: Голяма литания на 25 април и Малка литания – три дни преди Възнесение Христово. Древен католически начин на молене, при който свещеник изрича призовавне или прошение, а всички присъстващи отговарят.

 

[4] Католическа църква. Четири пъти в годината – през първата седмица на март, втората седмица на юни, третата седмица на септември и седмицата след Рождество Христово, по три дни в една и съща седмица – обикновено сряда, петък и събота, се пости и има специални литургии.

 

Велик Магистър на Ордена на Тамлиерите  НСВ Жерар Едмонд Луис ВИЛЕРИ 
ВЕЛИК МАГИСТЪР O.S.M.T.H.

gerb-CMYK-NEW_MAGISTERIUM.png

Господня Молитва

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от Лукавия;
защото Твое е царството
и силата и славата вовеки.
Амин.

Девиз на Ордена на Тамплиерите