Бойните Знамена никога не са преставали да бъдат най-важния символ за военните формирования през древността и до наши дни. Те са особен вид символи, с невероятна сила и въздействие. За защитата им са умирали много хора в самоубийствена битка с враговете. В не един съвременен военен устав е записано, че ако знамето на частта бъде пленено, военната част се разформирова. Като истински специалисти във воденето на война, Тамплиерите отдават огромно значение на бойните си знамена. 

Кардинал Жак дьо Витри – епископ на Акра, често е придружавал Рицарите Тамплиери в техните военни походи и описва по следния начин бойния и религиозен дух на Братята от Ордена:

„Когато зазвучи призив „на оръжие”, те никога не броят враговете и за какво ли е необходимо? Лъвове в битката, агнета в манастира; храбри воини на полесражението, кротки монаси в молитва; свирепи и безпощадни към враговете на Исус Христос, те са добри и милосърдни към християните. В битката носят пред себе си знаме, разделено на черна и бяла половина, в знак на това, че са справедливи и милостиви към християните и страшни и ужасни за враговете. Самите Братя наричат това знаме Beau-seant или понякога Bien-seant”.

Ернул (оръженосец на Балдуин Ибелин и хронист) пише, че от самото основаване на Ордена на Храма, Братята Тамплиери са имали знаме, наречено Baucant.

Знамето е разделено хоризонтално на две части – горната е черна, а долната е бяла, понякога с червен кръст, разположен на бялото поле. Значението на цветовете на знамето не е изяснено категорично и досега. Смята се, че означава победата на доброто над злото, но има и много други тълкувания.

Лично на мен най-много ми харесва обяснението, че цветовете символизират връзката между Рицарите Тамплиери, облечени в своите бели плащове и Сержантите, облечени в своите черни дрехи.

За организацията при носенето на знамето по време на битка Марион Мелвил ни дава безценна информация:

„До началото на атаката Подмаршалът носи знамето редом с Маршала. За да даде сигнал за нападение, Маршалът „в името на Бога” сам взема флага. Той не може да се защитава, държейки Le Beauseant с дясната ръка, а поводите с лявата. Затова около него се групират пет-десет Рицари, които „се бранят от своите врагове, както могат”. Маршалът назначава един от тях за Командор и му дава втори флаг, увит около копие. Той трябва да бъде разгърнат, ако първото знаме бъде пленено или разкъсано. При положение, че Маршалът бъде ранен или не е в състояние „да бъде отпред”, той е заместен от Командор, който носи резервното знаме, защитаван от ескорт. На брата, който се грижи за Le Beauseant, е строго забранено да го навежда или да го използва като оръжие. Наказанието може да бъде толкова голямо, че е вероятно провинилият се да го оковат, за да не носи никога повече знаме и да не бъде Командор на Рицари <...>. Защото когато навежда Le Beauseant, тези, които се намират далеч от него, не знаят защо става това <...> и всеки враг може по-лесно да го плени, когато то е наведено, отколкото когато е издигнато. А хората, които губят своето знаме, изпадат в голяма паника и това може да доведе до пълен разгром.”

Нищо повече от това не може да се каже за важността на знамето и отговорността на знаменосците.