Орден на Тамплиерите - Велик Магистериален Приорат на България - Велик Магистериум Порто

 

ORDO SUPREMUS MILITARIS TEMPLI HIEROSOLYMITANI 

НЕ е масонски или парамасонски орден, и НЕ е свързан, обвързан или присъединен към масонството и/или някоя от подчинените му организации.

Рицарите Тамплиери признават и следват единствено историческите идеали на древния Орден, така както са формулирани в неговия Устав, и претендират да са директни наследници на древната Рицарска традиция.

tagma

 
Начало Новини Доклади От „De laude novae militiae” до „ Vox in Exelso” Или връзката на Ордена на Тамплиерите с Християнската Църква и Христовата вяра.
От „De laude novae militiae” до „ Vox in Exelso” Или връзката на Ордена на Тамплиерите с Християнската Църква и Христовата вяра.
Събота, 15 Септември 2007 10:16

(едно размишление)

Долните редове не претендират за научност и историческа точност, въпреки, че съдържат някои исторически факти. Тяхното предназначение е отново и за кой ли път да изпратят Ордена на Тамплиерите в една нематериална сфера на познанието и размишлението – религията. Тези редове са написани от обикновен човек, православен християнин и по никакъв начин не целят да добавят нови екзотични моменти в безкрайно експлоатираното по този начин име на Ордена. Тези редове нямат за цел и да покажат неуважение към Християнската Църква. Нито към Католическата Църква, нито към Православната Равноапостолна Църква, нито към която и да е друга форма на изповядване на вярата в Христос.
Осъзнавам трудността на задачата, но съм преситен от екзотиката, която се натрапва на Ордена на Тамплиерите и съм безкрайно обиден на хората, които се опитват чрез името и историята на Ордена да принизят значението, силата и правилността на Християнската вяра. Аз няма да бъда от тях.
Но, да пристъпя към темата.


Независимо кога и как деветимата достойни Рицари решават да основат своето Братство, то става Орден на 14 Януари 1128 г. с утвърждаването му от Папа Хонорий II на събора в Труа и с трактата (грамотата) на св. Бернар  „Възхвала на новото рицарство” ("De laude novae militiae”). Заедно с това, Ордена получава и своя Устав. На този събор Църквата признава и регистрира съществуването на новия монашески орден – Ордена на Храма, а св. Бернар написва следното за рицарите му.
„Ето, говоря ви за новото рицарство, непознато в отминалите векове. Неуморимо води то двойна война: против плътта и кръвта и против духовното войнство на злото на небето. Е ако то противостои на врага в плът и кръв, като се опира изключително на силата на плътта, аз едва ли бих говорил за това, защото това е разпространно достатъчно. И когато войната се води с духовна сила срещу пророците и демоните на злото това също не е нещо ново – макар и само по себе си е твърде достойно – защото света е пълен с монаси. Но кога някой е виждал мъж, могъщо препасан и с двата меча и благородно носещ своя пояс и не е счел това явление достойно за удивление, още повече, че до сега, това не се е случвало? Наистина е безстрашен този рицар и е защитен от всички страни, защото душата му е защитена от вярата, както тялото му е защитено от доспехи от стомана. И той е въоръжен двойно и не се бои нито от беса, нито от човека. Не се бои той и гибел няма за него. Той я жадува.  И за какво да се бои той да живее и умре, ако за него живота е Христос, а смъртта – придобивка? Радостно и вярно стои той за Христа, но предпочита да умре и да бъде с Христа, което за него е по-доброто.”
С това, новото дете на Църквата има своя Родител – Католическата Църква, но има и своя духовен наставник – св. Бернар от Клерво. Освен това, има и своя Устав, т.е. своите закони. И това, което в наше време винаги се заобикаля или премълчава в художествената литература, е че всички Рицари Тамплиери полагат три обета – за целомъдрие, за бедност и за послушание, т.е. стават монаси. Да, монаси. Монаси отрекли се от всичко земно за да служат на Христос и на Домът Му на земята. Монаси, които освен кръста на обетите поемат и кръста на още един обет – Да се сражават и да умират за Христос и за християнството и християните. И наистина го правят. От превземането на Аскалон през 1153 г. до падането на Руад през 1291 г., Тамплиерите проливат кръвта си по пясъците и камъните на Ориента в сражения срещу исляма. Това са техните обети. Но има и още нещо, което трябва да се спомене от самото начало. Нещо много важно и нещо, което постоянно се забравя в наши дни. Рицарите Тамплиери били задължавани  по никакъв начин и по никакъв повод да не вдигат меч срещу християнин. Наказанието за неспазването на това правило е било незабавно изгонване.
И така, - Църквата регистрира едно вече възникнало братство под името „Орден на бедните рицари на Храма на Иерусалим” или “Ordo supremus Milrtaris Templi Herosolymitani”,  негов духовен водач става св. Бернар от Клерво, а устава на Ордена е по подобие на цистерианските монашески устави. Рицарите, постъпващи в този Oрден стават Mонаси – войни, сражаващи се в името и за Христовата вяра.
Какво следва? През Март 1139 г. с булата “Omne datum optimum” Папа Инокентий II дава на Ордена на Храма пълна независимост от светска и църковна власт и го поставя в подчинение единствено на себе си. Поредица от папи чрез своите були потвърждават този статут на Ордена. Орденът не само е освободен от църковни и светски данъци, но има правото да събира десятък от енориашите посещаващи неговите храмове и параклиси. Всички средства, събирани от Ордена са били предназначени за финансиране и поддръжка на християнското присъствие по Светите места и за издръжка на военни операции там. И не само това, Рицарите-монаси на Ордена на Храма се сражавали мюсюлманите ежедневно и го правили с изключителна вещина и християнска жертвоготовност. Когато в последните години на кръстоносното присъствие по Светите земи (1264 г.), Байбарс обсажда Сафед с многобройна армия, двестатина рицари оказват яростна съпротива на атаките. Няколко дни мюсюлманите провеждат неуспешни опити да превземат крепостта с атака. Постепенно рицарите остават без храна и вода, но не предавата крепостта. Накрая Байбарс им предложил примирие, но когато Tамплиерите го пускат в крепостта, той заявява, че ще пощади живота само на тези, които приемат исляма. Никой не го прави и всички са избити бавно и жестоко, като командирът им и още неколцина са одрани живи. Това е едно от многото доказателства за истинското отношение на тамплиерите към Християнската вяра и Църква. Но най-яркото доказателство за изключителната вярност и принадлежност на Рицарите Tамплиери към християнските ценности е скрито точно в начина по който Ордена на Храма е осъден от Инквизицията. Няма да изпадам в подробности за съдебните дела. Единствено искам да обърна Вашето внимание на абсолютно смирения начин по който Рицарите Тамплиери приемат задържането, процеса и присъдите си във Франция. Никъде няма и следа дори от единичен случай, в който някой от тях да е наранил или убил стражите, дошли да го задържат. Няма следа от бунт или неподчинение на кралската заповед за задържане. А да не забравяме, че Рицарите Тамплиери са били ветерани от не една и две схватки с многобройни противници и са имали перфектна военна организация и дисциплина. В същия момент, във Франция са били концентрирани основните сили, завърнали се от Ориента. Но, тук, те за пореден път доказват принадлежността и верността към обетите и клетвите, които са давали. Отново доказват, че безпрекословно и твърдо се подчиняват на Правилото – да не наранява християнин. И извършват най-големия си подвиг. Подвига на Агнеца. Какво повече? – Само още един въпрос – „Кой ще защити Ордена на Храма?”

София.
15.09.2007 г.

 

 

Велик Магистър на Ордена на Тамлиерите  НСВ Жерар Едмонд Луис ВИЛЕРИ 
ВЕЛИК МАГИСТЪР O.S.M.T.H.

gerb-CMYK-NEW_MAGISTERIUM.png

Господня Молитва

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от Лукавия;
защото Твое е царството
и силата и славата вовеки.
Амин.

Девиз на Ордена на Тамплиерите