РИЦАРСТВО И ОРДЕНИ

В днешно време, когато някой прочете или чуе за „Рицари” или „Рицарство” той си представя мислено много различни картини. Тези названия обикновено внушават някаква „романтична мистика”. През  годините исторически и романтични писатели са създали великолепни истории за такива митични фигури като Крал Артур  и Кръглата маса. Много от днешните представи за „едновремешните Рицари” се въртят около такива фантазии като Рицаря Парсивал и неговото търсене на Светия Граал.
Армиите съществуват в цивилизациите откакто хората воюват един с друг. Рицарството, обаче, не е съществувало като институция до началото на феодализма в Европа. Мъже, опитни в боя, основно наемници в армиите на крале или благородници, които са се отличили в битка, получавали признание за своята служба. Най-често това били благороднически титли и поземлени владения. С времето тези, които постигали подобно ниво при крале или други благородници, станали известни като някои, които били „Под разпорежданията (Order) на Краля”, откъдето впоследствие е дошло и названието „Орден” (Рицарски). Тези Рицари били изключително лоялни, способни и благонадеждни във времена, когато лоялността се ценяла високо. Тъй като думата на мъжа била негово задължение, Рицари полагали „клетва за вярност” към техния крал или господар. Никой крал или благородник не можел да иска повече от своите служители и васали.

Освен кралете и благородниците, Християнската Църква в Рим също имала много власт.
По това време много се разраснало организираното Монашество, основаването на „религиозни домове (манастири)”.  Образували се групи монаси и свещеници, които живеели в манастири. Тъй като те се създавали с „разпореждане” на Папата, те  също ставали Ордени, точно като военния им еквивалент. Бенедиктинците, францисканците, доминиканците, цистерианците и йезуитите са пет от основните Църковни Ордена, които функционирали по времето на Кръстоносните походи. Цистерианците, под ръководството на бившия бенедиктинец, Св. Бернар от Клерво, били Орденът, който подкрепял Тамплиерите и им дал своите монашески правила.
Важното е, че Рицарските Ордени (и военни/цивилни и духовни [„на Църквата”]) и идеята за тяхното създаване произлязла основно от комбинираната роля на монархиите и на Църквата в кръстоносните походи. Първите Ордени били на Църквата.  Думата „Орден” произлиза от латинската дума “Ordu”, която означава ред и заповед. Което идва да покаже, че Ордените са били организации, в които е властвал ред чрез изпълнение на разпорежданията и спазване на дисциплината.
Терминът Рицарство е много често срещан с средновековните хроники, литературата на местни езици и други писмени документи, но значението му варира. То може да се отнася до отряд рицари на кон. Може да означава статуса на рицар, или като занятие, или като социална класа. В официални документи има сведения за земя, притежание на рицари в замяна на военна служба, както през феодализма.

След 12-ти век под рицарството започвало да се разбират моралния, религиозния и социалния код на рицарското поведение. Особеностите на кодът варирали, но общото било, че се ценят добродетели като смелост, чест и преданост. Рицарството също обозначавало идеализация на живота и маниерите на рицаря у дома в замъка му и в неговия двор.

Десетте повели на Рицарския код oт „Рицарството” на Леон Гаутиер

Трябва да вярваш на всичко, което Църквата учи, и да спазваш всичките и напътствия.
Трябва да защитаваш Църквата.   
Трябва да уважаваш всички слабости и да направиш така, че да се пазиш от тях.   
Трябва да обичаш страната, в която си роден. 
Не трепвай пред врага си.   
Води война срещу неверниците безспир и без милост.  
Изпълнявай добросъвестно своите феодални задължения ако те не противоречат на Божиите закони.   
Никога не лъжи и винаги оставай верен на дадената дума. 
Бъде великодушен и се раздавай на всички. 
Винаги и навсякъде бъди защитник на Справедливостта и доброто срещу Несправедливостта и Злото.

Английски рицарски код
Живей за да служиш на Краля и на Страната.   
Живей за да защитаваш Короната и Страната и всичко, което е ценно за тях.   
Живей живота си така, че да те почитат и уважават. 
Живей за свободата, справедливостта и всичко, което е добро. 
Никога не нападй невъоръжен противник.
Никога не използвай оръжие срещу противник, който не ти е равен в атаката.
Никога не нападай в гърба.   
Избягвай да живееш от ближния си.   
Избягвай да лъжеш.   
Избягвай да измъчваш.   
Съблюдавай закона на краля, страната  си и рицарството. 
Раздавай правосъдие. Administer justice.
Закриляй беззащитните.   
Проявявай самоконтрол.   
Отнасяй се с уважение към властта.   
Уважавай жените.   
Показвай кураж в думи и дела.   
Защитавай слабите и беззащитните.   
Изкоренявай злото във всичките му чудовищни форми. 
Сразявай чудовищата, които крадат земята ни и ограбват народа ни. 
Бий се с чест.   
Отмъщавай за злодействата.   
Никога не изоставай приятел, съюзник или благородна кауза.  
Бий се за идеалите на краля, страната и рицарството. 
Умри с доблест.   
Винаги спазвай своята честна дума.   
Винаги поддържай принципите си.   
Никога не предавай доверието или другар. 
Избягнай измамата.   
Уважавай живота и свободата.   
Умри с доблест. 
Демонстрирай добри маниери.   
Бъди учтив и внимателен.    
Отнасяй се с уважение към войнството, жените и честта.  
Вярност към страната, краля, честта, свободата и рицарския код.  
Вярност към своите приятели и тези, които ти се доверяват.

ИСТОРИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНОТО РИЦАРСТВО

Има четири отделни периода в историята на средновековното рицарство. Периодът на основаването, тоест времето когато Църквата водела своята дълга борба срещу насилието на епохата и преди тя да успее да укроти жестокия дух на феодалните войни, които до този момент не признавали никакъв закон освен този на бруталната сила.

Първи период: Кръстоносните походи

Кръстоносните походи открили златната ера на рицарството, а кръстоносецът бил модел за перфектен рицар. Спасението на Светите земи от мюсюлманско владичество и защитата на поклонниците станали обект на неговата клетва. В замяна на това, Църквата го взела под своята  специална протекция, и му отредила изключителни светски и духовни привилегии като опрощение на всички грехове, освобождаване от юрисдикцията на светските съдилища, и като средство да финансират пътуването си до Светите земи, на Рицарите била дадена една десета от всички църковни приходи.

Втори период: Военни ордени

След превземането на Йерусалим, необходимостта от постоянна армия станала безспорна. От нея възникнали военните ордени, които приели като четвърти монашески обет този да водят постоянна война с неверниците. В тези ордени, от които най-голям е Орденът на Бедните Войни на Христа и Храма на Йерусалим, в които била осъществена перфектната смес между религиозния и военния дух, рицарството достигнало своя апогей. Нещо повече, средновековното рицарство отворило нова глава в историята на литературата. То проправило пътя на епичното и романтичното движение в литературата, което отразявало идеите на рицарството и прославяло неговите достояния и постижения. Прованс  Нормандия били основните центрове на този вид литература, която се разпространявала в Европа от трубадурите.

Трети период: Светско рицарство

След края на епохата на Кръстоносните походи, Рицарството постепенно загубило своя религиозен аспект. В този трети период честта останала на почит у рицарството. Този дух изпълвал хрониките на дългата война между Англия и Франция по време на Стогодишната война.

Четвърти период: дворцово рицарство

В този период рицарството се превърнало в дворцова служба, чиято цел била да допринася за блясъка и великолепието на владетеля.

Рицарските идеали продължавали да живеят може би тъкмо защото реалността на рицарството била изчезнала и била дадена воля на въображението. През 19-ти век, когато никой вече не четял Аристо, Сър Уолтър Скот и романтиците се заели да продължат каузата.

Днес, през 21-ви век, духът на Рицарството се възражда с подновена жизненост. Призваните да служат на благородна кауза, които поемат по пътя на Рицарството, имат нелеката задача да пазят високите ценности на хуманизма.