Robert de Craon
10??-1177 г.

Велик Магистър от 1136 г. до 1147 г. 

Роден във Витри, Анжу. Син на Рене дьо Краон (основател на абтство Роа в Анжу) и на Енаген дьо Витри. Правнук на Рене дьо Невер и Аделаида Френска, дъщеря на Юг Капет. Женен за Вулгрен, дъщеря и наследница на Журден дьо Шабан дьо Конфлан, Владетел на Конблан и Шибан. Според някои източници Робер дьо Краон е само сгоден, но не е женен за Вулгарен, тъй като херцогът на Аквитания – Гийом възпрепятства неговия брак. Вероятно това става причина Робер дьо Краон да постъпи в Ордена на Храма. Около 1125 г. се отправя към Палестина, а през 1126 г. е приет в Ордена на Тамплиерите (възможно е да е постъпил в Ордена по-рано, тъй като в грамота на епископа на Назарет, датираща от 1125 г. е назован като „Робер, рицар на Ордена на Храма”). От 1126 до1136 г. е Сенешал на Ордена. През 1136 г., след смъртта на Юг дьо Пайен, е избран за Велик Магистър. Заемайки поста си, Робер дьо Краон оглавява борбата с отрядите на Асуард, емир на Алепо, които се впускат в грабителски набези по земите на кръстоносците. Той успява да отбие и няколко атаки на мюсюлманите в района на Бофор. През 1138 г. участва в битката при Текуа, където Орденът губи половината от рицарите си, прикривайки безпорядъчното отстъпление на френската армия. Между 1138 и 1139 г. посещава Франция, а през 1139 г. се завръща в Светите Земи. През Юли 1148 г. в Акра той участва в съвета на кръстоносците от Втория кръстоносен поход и на бароните от Светите земи, където е взето решението за започването на обсадата на Дамаск.

По време на управлението на Робер дьо Краон като магистър, папа Инокентий III дава на Ордена на Храма големи привилегии (пълна независимост от църковните институции, с изключение на папата, собствени свещеници и капелани, освобождаване от църковен десятък и други данъци, право да строи параклиси и църкви, да учредява гробища и т.н.) Тези привилегии са потвърдени в булата „Omne datum optimum” от 29 Март 1139 г. На Генералния капитул на Ордена на 27 Април 1147 г. папа Евгений III разрешава на тамплиерите да носят червен кръст върху мантиите си.

Робер дьо Краон може да бъде смятан за законодател на Ордена. Той утвърждава структурата и реда на действие на командориите и провинциите, налага начина на разпределяне на даровете, постъпващи в Ордена. Влиянието му е огромно не само сред рицарите, но и сред представителите на светската и духовната власт – сеньори, прелати и даже крале. От своя страна, Гийом от Тир твърди, че Робер дьо Краон се отличава не толкова с чистите си помисли или храбростта си, колкото с високото си положение, получено по рождение. Робер дьо Краон умира на 13 Януари 1147 г., според данните на регистъра на покойниците на Ордена на Тамплиерите.