Evrard de Barres
1113-1174 г.

Велик Магистър от 1147 г. до 1151 г.

Постъпва в Ордена на Храма в Барселона, след утвърждаването му в събора в Троа. През 1143 г. Еврар дьо Бар вече е Велик Командор на Франция. На 27 Ноември 1143 г. в Жарона, Еврар дьо Бар, като командор на Дома във Франция, подписва споразумението с графа на Барселона и Прованс – Рамон IV Беренгуер. Завладяването на Едеса от емира на Мосул – Имад ад Дин Зенги поражда сериозни опасения в Европа. Кралят на Франция Лъв VII и императорът на Свещената Римска империя Конрад III приготвят войските си, приемат кръста и се отправят на Втория кръстоносен поход (1147-1149 г) На 27 Април 1147 г. в Париж в новия Дом на Ордена на Храма се провежда Генерален Kапитул на Ордена, на който се обсъжда участието на Тамплиерите в предстоящия поход. Там присъства и Еврар дьо Бар в качеството си на Велик командор на Франция. Папа Евгений III, който също участва в капитула, дава право на Тамплиерите да носят червения кръст. Решено е отряд Тамплиери под предводителството на Еврар дьо Бар да съпровождат краля на Франция Луи VII. При преговорите с византийския император Мануил Комнин, Еврар дьо Бар застава на страната на краля на Франция, с което си спечелва доверието и уважението на монарха. Освен че Тамплиерите подпомагат армията на кръстоносците, те нееднократно оказват на Луи VII и материална поддръжка. След пристигането на огромната войска и свита на краля в Анталия, кръстоносците изпитват сериозен недостиг на пари и Еврар дьо Бар е принуден да се отправи към Акра, където да поиска отпускането на средства за християнската коалиция. Кръстоносният поход се оказва неуспешен за християните и войните напускат Светите земи, без да изпълнят първоначалния замисъл да освободят Едеса. През пролетта на 1149 г. кралят на Франция и Еврар дьо Бар заминават за Франция. На 14 май 1150 г., когато Еврар дьо Бар свиква Генералния капитул на Ордена, пристига писмо от сенешала на Ордена в Светите земи – Андре дьо Манбар, в което братята от Отвъдморските земи призовават Великия Магистър да се завърне в Палестина. Но Еврар дьо Бар отказва да се завърне в Палестина и взема решение да напусне Ордена на Храма. Уставът на Тамплиерите дава право на братята на Ордена да напускат Дома и да постъпят в други монашески ордени като Цистерианския, Бенедиктинския или Картузианския ордени. През Април 1151 г. Евра дьо Бар се отправя към манастира в Клерво, където се подстригва за монах и се отказва от пълномощията на Велик Магистър на Ордена на Храма, след което изпраща известие за това в Йерусалим. Той остава в Клерво двадесет и четири години, посвещавайки живота си на молитви и усамотение. Умира на 25 Ноември 1174 г. (Според други източници датата е 25 Ноември 1176 г.).