Днес Православната Църква чества:

Св. равноапостол Аверкий, епископ Йераполски, Чудотворец († 167 година),Св. Седем отроци от Ефес: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин, Константин (Ексакустодиан) и Иоан († ок. 250; 408-450 година),Св. мъченици Александър епископ, Ираклий войн, и 4 жени: Анна, Елисавета, Теодотия и Гликерия († II-III век),Икона на Пресвета Богородица "Казанска".
 
 

Орден на Тамплиерите - Велик Магистериален Приорат на България - Велик Магистериум Порто

 

ORDO SUPREMUS MILITARIS TEMPLI HIEROSOLYMITANI 

НЕ е масонски или парамасонски орден, и НЕ е свързан, обвързан или присъединен към масонството и/или някоя от подчинените му организации.

Рицарите Тамплиери признават и следват единствено историческите идеали на древния Орден, така както са формулирани в неговия Устав, и претендират да са директни наследници на древната Рицарска традиция.

tagma

 
Начало Легитимност
ХАРТАТА НА ЛАРМЕНИУС И ЛЕГИТИМНОСТТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ РИЦАРИ ТАМПЛИЕРИ


Винсънт Зубрас, KGCTJ

Противно на твърденията на „историците, представящи преобладаващата посока на мислене” (те цитират само това, в което Римската църква от периода на кръстоносните походи иска всички да вярват), съществуването на Ордена на Рицарите Tамплиери НЕ завършва след седемгодишното преследване от страна на църквата и с изгарянето на клада на Великия Магистър Жак дьо Моле. Това е, както бихме казали в днешни времена, „първата фаза” на Ордена - кръстоносният период, който започва със създаването му през 1118 г. (макар някои да смятат, че годината е по-скоро 1114) до смъртта на Великия Магистър Жак дьо Моле през 1314 г. Рицарят Тамплиер Жак дьо Моле разбира, че е обречен, след като се отрича от признанията си пред Инквизицията. Затова „прехвърля” устно Великото Магистърство на Ордена (чрез укриващите се в Париж Братя на Ордена) на „втория човек” след себе си – на родения в Плестина християнин, Рицар Тамплиер, Сенешал Йоан Маркус Лармениус (Жан Марк Лармениус на френски). Благородният Брат Лармениус също е на почтена възраст по това време и събира заедно останките от Tамплиерския Oрден в Кипър. Рицарят Лармениус е Велик Магистър от смъртта на Рицаря Жак Дьо Моле до 1324 г, когато през месец февруари разпорежда да се състави документ, исторически стигнал до нас като „Хартата на Лармениус”, но с оригинално заглавие „Хартата на предаването”.

 

 

 

 

 

В този документ Великият Магистр Жан Марк Лармениус заявява, че е прекалено стар, за да продължи участието си в раздорите за пост Велик Магистър и „прехвърля” Великото Магистърство с одоборението на Общия Съвет на Ордена на следващия по ранг Тамплиер – Францискус Теобалдус. По това време Теобалдус е Приор на Приората на Ордена в Александрия, Египет. Той приема назначението и подписва документа като Велик Магистър. От този момент до 1804 г. под документа се подписва всеки Велик Магистър или длъжностно лице, упражняващо контрол върху Секретариата на Общия Съвет. Хартата е написана с добре познатия Тамплиерски шифър „Codice” от онова време - азбука, основана на позиционирането на части от Кръста на Тамплиерите (Малтийски четверо-триъгълен Кръст). След като тя е разшифрована и преведена, е доказано, че е написана на средновековен латински от ХIII-ХIV век. Все пак някои негативистично настроени историци обявяват документа за фалшификат.

Документът се нарича „Charta transmissions” или „Харта на предаването”, тъй като единствената му функция е да „предаде” Великото Магистърство на Ордена при посочените обстоятелства, да се подсигури целостта и приемствеността в самия Орден и да легитимира историческата пряка наследственост на Ордена на Рицарите Тамплиери и за в бъдеще.

Хартата е писмено доказателство, което ни дава основание да вярваме, че голяма част от представителите на Ордена във Франция и по света „се укриват”, след като са „секурализирани” с папската була „Vox in Excelso” от 1312 г., издадена от Папа Климент V - Папата марионетка на злотворния френски крал Филип IV (Филип Хубави).

Орденът става почти публичен във Версай, Франция, през 1705 г., когато Общият Съвет избира Филип – дук на Орлеан и впоследствие регент на Франция, за Велик Магистър. Не е известно позоваване на Хартата на Лармениус при тези процедури, но едва ли би било нормално този документ да бъде „споменаван публично”. За широката публика съществуването, както и историята му, са оповестени през 1803 г. от тогавашния Велик Магистър на Ордена на Храма Бернар Реймон Фабр-Палапра, френски лекар, близък на двора на Наполеон.

В средата на ХIХ в. Великото Магистърство е в Британия, а по-късно в Белгия. В последния случай не е избран Велик Магистър, а постът е „в Регентство” на Общия Съвет и на Великия Секретариат на Ордена, намиращи се по това време в Брюксел.

Исторически факт е, че по време на Втората световна война хитлеристката армия нахлува в Белгия. Добре известно е, че Хитлер се е интересувал от окултно («черно») изкуство. Едно от първите неща, които той прави след нахлуването, е да изпрати Гестапо да търси централата на Секретариата на Ордена на Тамплиерите. Това се случва през 1942 г. Хитлер смята, че може да открие сред архивите на Ордена тайното място, където Братята Тамплиери крият Свещения Кивот, тъй като редица историци вярвали, че Братята са копали под Храма на Соломон, докато били разквартирувани там по време на кръстосните походи, намерили са Кивота и други съкровища, скрили ги извън Палестина и после ги пренесли в Европа.

Част от историческата сага на Oрдена е, че в нощта преди появата на Гестапо, Главният Секретар, Регент и Пазител на Ордена, Рицаря Емил Клемент Ванденбург, събира всички архиви и ги укрива извън Белгия, като минава през Франция, Пиренеите, Галиция (Северозападна Испания), за да стигне до неутрална Португалия. Той предоставя архивите и удостоява със званието Регент на Ордена, тогавашния Марешал, титла еквивалентна на Велик Приор, на Португалия, португалския благородник Антонио Кампело Пинто Перейра де Соуса Фонтес.

Дон Фонтес е Регент и пазител на Ордена през Втората световна война (той никога не е избиран за Велик Магистър) и продължава да е такъв и след края на войната.

Някои историци смятат, че вероятно Благородния Брат Вандербург е изискал връщането на архивите и регентството след войната в Белгия. Съществува и предположение, че Рицаря Дом Фонтес е отказал, посочвайки факта, че прехвърлянето на регентството и попечителството е окончателно и завинаги и е потвърдено от Рицаря Ванденбург. Белгийската група прави опит да предизвика съдебен процес в Португалия и на „всяка цена” да накара Фонтес да върне архивите и да се откаже от регентството и попечителството, но точно в този момент Брата Ванденбург загива при катастрофа в Белгия.

Фонтес продължава да изгражда Ордена по света до смъртта си през Февруари 1960 г. След това се случва нещо необичайно. Оказва се, че последната воля на Фонтес е регентството и попечителството да бъдат поети от тридесетгодишния му син Дом Фернандо Кампело Пинто Перейра де Соуса Фонтес (очевидно това се смята за „притежание според волята на завещателя”, както повеляват португалските закони). Синът на Фонтес встъпва в Регентство и попечителство на Ордена и поема ръководството му. Това е другият момент, от който се оплакват нашите „исторически отрицатели”. Рицарят Фонтес – баща, не само отказал да върне архивите на Великия Секретариат на Ордена в Белгия, но след смъртта му се очаквало да бъде свикан Общият Съвет (т.е. цялата Тамплиерска маса на Ордена) и да бъде избран нов Регент или да се направи следващата крачка към избирането на Велик Магистър (съгласно Реда и както е записано в стария Правилник на Ордена на Храма).

Така или иначе, „отрицателите”, както ги наричам аз, не са прави. Регентството и попечителството на Рицаря Тамплиер Фонтес са потвърдени от проведен допълнително Общ Съвет.

Друг спорен момент е, че Брат Фонтес въвежда поправка в Устава, с която се постановява: Ако не бъде избран Велик Магистър от Общия съвет в срок от шест месеца след разпускането на предишния Общ съвет, регентът на Ордена автоматично поема длъжността на Велик Магистър и тогава на практика поема двете длъжности - на Принц Регент и на Велик Магистър. Когато шестте месеца изтичат, постът се заема от Благородния Брат Дом Фернандо. Смятам, че поради тази причина, следващият Общ Съвет утвърждава Рицаря Дом Фернандо на поста (той продължава да бъде Велик Магистър и Регент на Ордена и до ден днешен).

Някои от отцепниците от Ордена в Испания се разграничават от легитимния Орден (под ръководството на Великия Магистър Фонтес) през 70-те и началото на 80-те години на ХХ в., поведени от друг Фернандо – испанецът Фернандо Торо и Гарланд, и основават свой собствен орден, като открадват Името, Герба, Кръста и т.н. на международния Орден на Храма, като приемат подзаглавието „Международен федеративен алианс”. Тази група отцепници се споменава обикновено като „групата IFA”.

Орденът получава друг схизматичен удар през 1995 г. от отцепници в САЩ, Англия, Германия и някои други европейски страни. Една група от „военни егоисти” се откъсва от Ордена и прави опит да го ограби. Това се случва в резултат на съгласуваните усилия на по-възрастни Братя от Ордена, които са бивши военни и известен брой „цивилни”, също принадлежащи към Ордена на Храма - англичани, германци, шотландци, като най-многобройни са представителите на Великия Приорат в САЩ. Това е най-голямото разцепление на Ордена до днес. По-късно схизматиците създават свои собствени организации и отново открадват името, кръста и т.н. на Ордена и обявяват свои собствени, уж избрани „велики магистърства”.

 

Най-важното в цялата история е, че Великият Магистър Дом Фернандо Фонтес е все още международно признат за исторически единствен и истински Велик Магистър и с него се свързва законната приемственост от Хартата на Лармениус. Той и днес ръководи Ордена на Храма от канцеларията на Великото Магистърство в Порто, Португалия. Когато той почине, преданият и легитимен Общ Съвет ще се събере и ще избере нов Велик Магистър. (В момента Фонтес е на 70 години, все още е в добро здраве и работи за възстановяването на Ордена след щетите, причинени му от схизматиците).

 

 

Велик Магистър на Ордена на Тамлиерите  Н. С. В. Дом Фернандо Пинто Перейра де Соуса Фонтес Велик Магистър и Принц Регент на O.S.M.T.H.

gerb-CMYK-NEW_MAGISTERIUM.png

Господня Молитва

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от Лукавия;
защото Твое е царството
и силата и славата вовеки.
Амин.

Девиз на Ордена на Тамплиерите