Тема: Смъртта на Жак дьо Моле-край или ново начало.

ЖАК ДЬО МОЛЕ

 Jacques de Molay

(1244–1314 г.)

Велик Mагистър от 1292 до 1314 г.

В историческите източници липсват данни за точното място и дата на раждане на Жак дьо Моле. Но архивите на процеса срещу Рицарите от Ордена на Тамплиерите ни дават възможност да конкретизираме, че Жак дьо Моле е роден през 1244 или 1245 г. в Горна Саона, в графството Бургон, васална област на Свещената Римска империя. През 1265 г. той е приет в Ордена на Храма от Амори дьо Ла Рош, Командор на Франция. Около

1270 г. Жак дьо Моле вече е в Светите земи, той съпровожда Тибо Годен в оттеглянето му на остров Кипър. На Генералния Капитул на Ордена през есента на 1291 г. е избран за Маршал. През април 1292 г., малко след смъртта на Тибо Годен, Жак дьо Моле вече е Велик Mагистър на Ордена на Храма.

I.                  Ордена на Храма- хронология на събитията след 1292 г.

 Жак дьо Моле веднага след избирането си за Велик Магистър на Ордена на Храма се заема с организиране на защитата на остров Кипър и на Мала Армения, последните владения на кръстоносците в източните земи. През пролетта на 1293 г. предприема пътуване из Европа, за да обиколи Домовете на Ордена и най-вече да търси помощта на западните владетели и на Църквата за защита на последните християнски държави на Изток. По време на това пътуване той създава добри контакти с някои от монарсите – с краля на Англия Едуард I, с краля на Арагон Хайме II и с папа Бонифаций VIII.

През есента на 1296 г.  се завръща в Лимасол, за да уреди възникнали недоразумения с краля на Кипър, Анри II. През 1300 г. той продължава да укрепва острова-крепост Руад, опитвайки се да го превърне в база за съвместни военни операции с монголите. Монголите, твърде заети с междуплеменни разпри, не успяват да се съюзят с християните срещу египетските мамелюци. През септември 1302 г. Тамплиерите от Руад са избити до един от ордите на мамелюкския султан. Жак дьо Моле губи последните си надежди за общи действия с монголите срещу настъпващите мюсюлмани.           

    Жак дьо Моле е избран за Велик Mагистър на Ордена на Храма по времето на папа Бонифаций VIII, а крал на Франция е Филип ІV Хубави (1268–1314 г.) –  крал от династията на Капетингите, син на Филип ІІІ Смели и Изабела Арагонска. С брака си с наварската кралица е крал на Навара от 1284 г. Възкачва се на престола на Франция през 1285 г. Неговото управление изиграва важна роля в процеса на намаляване на политическото могъщество на феодалите и укрепването на монархията във Франция. Той продължава делото на баща си и дядо си, но условията на епохата, особеностите на характера му и способностите на обкръжаващите го съветници и помощници подчертават и засилват тенденцията на насилственост и жестокост, типична за предшествениците му. Цялото управление на Филип ІV е изпълнено с процеси, спорове и подли дипломатически ходове. През 1294 г. Филип ІV започва война с английските крале от династията на Плантагенетите. Военните действия против Англия са прекратени защото съюзниците на англичаните, фламандците, ръководени от самостоятелни интереси нападат Франция от север.

Рицарите Тамплиери са в най-трудно положение от всички, които успяват да се спасят след погрома на Йерусалимското кралство. Светските барони намират убежище в Кипър, където Братята от Ордена на св. Йоан вече притежават значително имущество. Хоспиталиерите успяват да завоюват остров Родос и създават морска държава, която успешно съперничи на Италианските републики. Тевтонските Рицари преместват своите главни сили в Прусия. Рицарите на Храма, които понасят най-тежки загуби, не успяват да се приспособят. За Тамплиерите би било по-добре да пренесат своите сили в Испания, където имат големи заслуги за отвоюването на Иберийския полуостров, но надеждата за връщане в Сирия е още жива, затова Орденът на Храма разпределя своите сили между Командериите в Кипър и Франция. Положението на Тамплиерите се усложнява допълнително заради тяхната роля на банкери и управители на хазната на Франция. Те се разпореждат с финансите на Ордена, гъвкаво управлявайки кралската хазна дори в най-критичните моменти. Тамплиерите внасят големи промени в ръководството на хазната по времето на Филип IV Хубави. Tъй като управлението на кралските финанси надвишава възможностите на парижките Тамплиери oт 1291 г. до 1295 г., част от тях са прехвърлени в ломбардската банка Франчези. След 31 октомври 1295 г. всички кралски средства са под надзора на нова институция – хазната на Лувъра, създадена по образец на банката на Ордена на Храма, но управлявана от хора на Филип IV. Тази промяна предшества обнародването на була на папа Бонифаций VIII от 24 февруари 1296 г., която нарушава отношенията между Светия Престол и краля, забранявайки на светските власти да получават доходи от църковни имоти. Тамплиерите щяха да бъдат в много деликатно положение в случай, че Филип IV не се бе съобразил с тази була. Управлението на хазната на Франция е върнато на Тамплиерите през 1303 г., когато Юг дьо Перо подкрепя църковната политика на краля. Това положение не се променя до ареста на Тамплиерите през октомври 1307 г.

Проследявайки историята и най-вече фактите, може да се направи заключение, че  делото срещу Тамплиерите е част от трагичната серия политически офанзиви, свързани с управлението на Филип IV.

Един от основните обвинители и подстрекатели на процеса срещу Тамплиерите е Гийом дьо Ногаре.  Ако проследим политическите маневри на този легат, неговите отношения с краля, способността му да извлича полза от всяко отклонение във вярата, капаните, поставени успешно на трима папи- Бонифаций VII, Бенедикт XI и Климент V, става ясно, че причината за всички тези трагедии не се крие в деянията на осъдените, нито в загадъчния характер на мълчаливия Филип IV Хубави, а в безразсъдните амбиции на Гийом дьо Ногаре, които сеят смърт около него.

 Гийом дьо Ногаре е роден през 1270 г. в Сен Феликс дьо Караман, енория Ажен. Отначало е професор по право в Монпелие, а след това – съдия в Бокер. Благодарение на своите познания е поканен в Париж и от 1296 г. заседава в кралския съвет. Великден 1299 г.- Филип IV посвещава Гийом дьо Ногаре в рицарството. През март– април 1300 г. Ногаре е един от пратениците на френския крал в Рим. На проявената от него дързост, папата заслужено отговаря с оскърбителна реплика. Тази случка, както и провалът на мисията, стават причина за личната и упорита ненавист на  Гийом дьо Ногаре  срещу Бонифаций VIII.

На 2 септември Гийом дьо Ногаре  научава, че папата се готви на 8 септември - празника на Рождество Богородично да издаде була, с която да отлъчи от Църквата Филип IV Хубави. Ногаре заедно с други врагове на папата организира покушение срещу него. След смъртта на Бонифаций VIII  за папа е избран Бенедикт XI. Той също се готви да отлъчи от Църквата Гийом дьо Ногаре , един ден преди това да се случи, папата е намерен мъртъв.

Единадесет месеца след това е избран за папа Климент V. Името му е Раймон Бертран дьо Гот. Глава е на Римокатолическата църква от 5 юни 1305 г. до смъртта си на 20 април 1314 г. Роден е през 1264 г. във Виландро, Аквитания. Той става епископ на катедралната църква „Сен Бертран дьо Коменж“ и капелан на папа Бонифаций VІІІ, който през 1297 г. го издига на поста архиепископ на Бордо. След смъртта на Бонифаций VІІІ през 1304 г., въпреки недоволството на италианските кардинали и продължилия една година диспут между тях и френските кардинали, на конклава в Перуджа той е избран за папа и приема името Климент V. Съвременният хронист Джовани Вилани ни съобщава, че новия папа получава поста си след споразумение с френския крал Филип ІV Хубави. Той едва познава Италия и има твърде незначителен опит в Курията. Климент V е болнав и загрижен за здравето си човек, който едновременно с това е безволев и инатлив. Той отказва да се върне в Рим и избира за своето ръкополагане епископския град Лион, където на 14 ноември 1305 г. се провежда церемонията. Климент V веднага показва благоразположението си към френския крал, като от десетте избрани кардинали, четирима са от обкръжението на Филип ІV . Папата отказва да даде ход на делото срещу Бонифаций VIII, което поставя Гийом дьо Ногаре в крайно незащитено положение. През месец март 1306 г.  папа Климент V прехвърля Курията в Бордо. За разлика от своите предшественици, Климент V  се интересува от съдбата на Светите Земи. Обстановката в Мала Азия се променя след победите на татарите над султаните на Кайро и монголският хан се стреми към съюз с християните. Папата посреща негови пратеници в Лион. Те предлагат да предоставят сто хиляди конници и също толкова коне за кръстонос­ците. Във връзка с това Климент V се обръща за съвет към Магистрите на  Ордена на Тамплиерите и  Ордена на Хоспиталиерите. Жак дьо Моле отговаря на въпросите на папата авторитетно и с разбиране по военните въпроси. Папата приема плана, без да се колебае, той приема идеята за война, която да се финансира самостоятелно от Ордена на Храма, без да се изискват средства от Светия Престол. На 13 юни 1306 г. папата издава була, с която дава привилегия на Тамплиерите да изберат скромен свещеник в качеството на изповедник, който да може да дава пълно опрощение на греховете.

През 1306 г. Гийом дьо Ногаре се сближава с Братята от Доминиканския Орден и особено с Върховния инквизитор Гийом от Париж. Последният става изповедник на краля. Съюзът, който постепенно се оформя между Гийом от Париж и Гийом дьо Ногаре, е логичен, тъй като единият завижда на духовните привилегии на Ордена на Храма, а вторият желае да използва богатствата на Тамплиерите в полза на короната.

През лятото на същата година финансите на Филип IV Хубави отново критично намаляват. Банкерите на краля, семейство Франчези, изчерпват всички свои възможности и са на границата на фалита.  Гийом дьо Ногаре е осенен от идеята да конфискува имуществото на евреите, заселили се във Франция, както постъпват с ломбардците през 1292 г. Той заминава лично за Тулуза, за да наблюдава подготовката за тази идея, която се осъществява на 22 юли. Чиновниците на краля конфискуват цялото имущество на евреите, като им оставят само незначителни средства, за да могат да напуснат страната. Монетният двор сече нови монети от ценните метали, събрани по този начин, и същевременно прави преоценка на старите монети. Тези действия предизвикват голямо недоволство сред народа, което през септември прераства в бунт в Париж. Филип IV е принуден да се укрие в Командерия на Ордена на Храма. Метежът е потушен бързо и неговите водачи са екзекутирани, но финансовата криза не е разрешена.

През 1307 г. Филип IV се среща с папата и му разказва за обвиненията срещу Тамплиерите, но Климент V отказва да повярва. Жак дьо Моле се противопоставя и на искането да се обединят трите военни Ордена. Жак дьо Моле е повикан в Курията, за да се срещне с пратениците на монголския хан, но пристига в Поатие след заминаването на Филип ІV. Той заварва тук по-голямата част от Великите байи на Ордена. Магистърът и неговият Съвет вече са информирани частично за обвиненията, отправени от краля по техен адрес, но папата им разкрива и подробностите, които са нелепи, но предизвикващи тревога.

Гийом дьо Ногаре е назначен на длъжността пазител на кралския печат на 22 септември 1307 г. в манастира Мобюисон. На 12 октомври Жак дьо Моле присъства с целия двор на погребението на Екатерина дьо Куртене, съпругата на Шарл дьо Валоа. Рано сутринта на 13 октомври 1307 г. По заповед на краля, се пристъпва към арести на всички Тамплие­ри във Франция и конфискуване на имуществото на Ордена.

В Париж Гийом дьо Ногаре и Рено дьо Роа, кралският ковчежник, заедно с хора от Парижкия съдебен окръг без усилия завладяват Командерията на Ордена на Храма в Париж. Те арестуват Жак дьо Моле и всички Братя в резиденцията, като едни от тях остават под стража в крепостта Темпъл, а други са преместени в Лувъра. Същия ден Филип IV се настанява в Темпъл, където слага ръка не само върху кралската хазна, но и върху средствата на Ордена, събирани там за подготовката на новия кръстоносен поход. Въпросните средства представляват доходите на всички Командерии във Франция и изчезват безследно. Тяхното количество е невъзможно да се определи даже приблизително, тъй като кралят не дава отчет за тях на никого. Материалите, отнасящи се до Тамплиерите, говорят за двойно разследване, водено отначало от хората на краля, а след това от Инквизицията. Затворниците са разделени и поставени под усилена охрана, като се предвижда и подлагането им на изтезания в случай, че не признаят вината си. В началото папа Климент V се противопоставя на действията на краля, но после размисля и издава була за арестуването на Тамплиерите. Направените опити за защита на Тамплиерите от Братя от Ордена на Храма водят единствено до тяхното арестуване и изпращане в тъмница. За да бъдат пречупени в своите показания Тамплиерите са подложени на мъчения, а още преди да е завършил процеса срещу Ордена на Храма, много от тях са изгорени на кладата.

През октомври 1311 г. във Виен е свикан Събор. По това време Климент V вече е достатъчно сигурен, че ще се задържи на Светия Престол. На 20 март 1312 г. Филип IV пристига във Виен, придружаван от кралските съдии. Два дни по-късно Климент V прави решителна стъпка, предварително провъзгласявайки Ордена на Храма за ликвидиран.

Папата предава изцяло в ръцете на Хоспиталиерите владенията на Тамплиерите по целия свят, с изключение на тези, намиращи се на Иберийския полуостров. Рицарите на Храма от Арагон и Каталуния са признати за невинни от Събора, който се провежда в Тарахона, а тези от Кастилия – от Събора в Саламанка. В Португалия архиепископът на Лисабон очиства Рицарите на Храма от всякакви подозрения, а през 1319 г. крал Денис основава Ордена на Христос, за да събере Братята под старото име „Бедните рицари на Христос”. През същата година в земите на Арагон, Валенсия, Каталуния, Сицилия и Корсика е основан Орденът на св. Мария Монтеска, за да може, по молба на арагонския крал, да се съберат оцелелите Тамплиери и останките от тяхното имущество. Папа Иоан ХХII утвърждава две нови институции. Монтеският Орден се подчинява на Рицарите от Ордена на Калатрава, които са наследници на имуществото на Ордена на Храма в Кастилия.

II.               Съдбата на Великия Магистър на Ордена на Храма Жак дьо Моле.

 На 18 март 1314 г. четиримата Тамплиери са готови да чуят своята присъда. Жак дьо Моле е докаран в Париж от тъмницата в Жизор. На мястото се събира огромна тълпа, за да изслуша присъдата, която трябва да бъде произнесена публично. Но щом наказанието „доживотен затвор“ е обявено публично, Великият Магистър високо провъзгласява невинността на  Ордена на Храма, което се разминава с прочетените показания, за изумление на кардиналите, които са убедени, че са поставили последната точка на това дело. Великия Магистър се обръща към тълпата и много високо произнася, че всичко написано е лъжа, и че той не е говорил нищо такова, нито е признал обвиненията. Казва още, че всички Тамплиери са добри християни. Следейки внимателно събирането на доказателствата по процеса може да си направим извода  дали показанията представени от кардиналите са истински, а не изфабрикувани.

 Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне са предадени на главния съдия на Париж, който заповядва да ги държат под стража в църквата, намираща се наблизо, докато не се разотиде тълпата. Според думите на хрониста Жан от Сен Вик­тор, кардиналите имат намерение да се съветват допълнително за участта на двамата Тамплиери, но кралят и неговите съветници вече са информирани за инцидента и вземат решение да ги изгорят живи като неразкаяли се еретици, въпреки че не присъства нито едно духовно лице, което да призове светската ръка на властта. Кладата е издигната на Тръстиковия остров-Сите, разположен между кралската градина и църквата на августинските монаси. Магистърът на Ордена на Храма се подготвя да умре спокойно и дори с някакво въодушевление, което прави дълбоко впечатление на събралите се хора.

С настъпването на нощта сержантите на краля качват в талига Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне, за да ги откарат тайно на острова. Преди да го привържат към стълба, Великия Магистър настоява да му позволят още веднъж да се помоли и за пореден път обявява, че Орденът на Храма е невинен, предавайки в ръцете на Бог грижата да отмъсти за смъртта му и смъртта на неговите Братя.

Всички участвали в този нагласен процес срещу Ордена на Тамлиерите умират. Гийом дьо Ногаре  на 11 април 1313 г. Папа Климент V умира на 20 април 1314 г. в Рокмор-на-Рона. Филип IV Хубави, чийто последни години са помрачени от семейни драми, Фландърската война и народното възмущение, умира на 29 ноември 1314 г. във Фонтенбло.

Дори и на кладата Жак дьо Моле не е сам. Случайност или съдба, но и в последните часове от живота Братята от Ордена на Храма са заедно един до друг-по двама на кон.

Цар Соломон в ‘’Книга на Еклисиаста’’ казва:

4,9. По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.

4.10. Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го повдигне.

Една от причините да се поиска унищожаването на Ордена на Храма, според мен е познанието, което са имали  Тамплиерите за живота. Въпреки затворените Капитули и строго пазена тайна за извършваните ритуали, информация е стигнала до краля.

През 1244 г., рожденната година на Жак дьо Моле, пада замъка Монсегюр.  Катарите са били избити и изгорени на клада. Учението на катарите, което  води своето начало от богомилите е заплаха за властта на краля и Църквата. Създаването на Инквизицията има основна задача да се бори с ереста. Хората трябва да спазват законите и каноните на Църквата. Всички учения, различни от нейните канони, са били преследвани и унищожавани. Тамплиерите са пазители и носители на ранното християнство, което в наши дни може да го открием в учението на богомилите.

Изгарянето на кладата на посветен човек е свещенодействие, с което чрез огъня се пречиства  душата му. Жак дьо Моле е бил посветен в тайното учение на катарите и не се е страхувал да умре на кладата. Той е знаел, че тялото е тленно, но душата е безсмъртна. И пречиствайки се с огъня, ще се изправи пред Бог готов да се прероди отново.

Белибаст-последният катар от ‘’съвършените’’ , изгорен жив през 1321 г., е казал, че след седемстотин лета лавърът ще се раззелени отново. Седемстотин години след кръстоностните походи лавровото дърво започва да се раззеленява.

Великия Магистър на Ордена на Храма е избрал пътя на Рицаря- монах, да умре достойно в битка за христовата вяра. Със смъртта си той поставя началото на един процес, имащ за цел да пренесе през времето познанието на Ордена на Храма до наши дни. Той запазва честта и доброто име на Ордена на Тамлиерите, като показва на света, че вярата в Бог е по- силна от страха и смъртта.

В ‘’Корпус Херметикум’’ се казва:

,,Творението на Бог е единствено и то се състои в създаването на всичко съществуващо- в миналото, сега и в бъдещето. Това творение е животът, Красотата, Добротата, това е Бог. Бог е едновременно Творецът и Творението. Ако творението бъде отделено от Него, всичко би се сгромолясало, всичко би загинало, тъй както живота би изчезнал. Бог е един единствен. И ако всичко е живо , на небето и на земята, и ако във всичко има един единствен живот, който е Бог, значи всичко произхожда от Бога.’’

‘’Животът е единение на Разума и Душата, смъртта не е тяхното унищожение, а разрушаването на съюза им. Образът на Бог е Вечността, образът на Вечността е Светът, образът на Света е Слънцето, образът на Слънцето е човека. Хората наричат смъртта преобразуването, тъй като тялото се разлага и животът престава да бъде осезаем. Светът също се преобразува непрекъснато, всеки ден някоя част от него престава да бъде видима, но самият той никога не се разпада. Тези преобразувания и изчезвания са фазите на Света. Преобразуването е възвръщане, а изчезването е обновление.’’

В началото на 14 в. всичко се променя. Сблъскват се интересите на отделните нации, настъпват съществени преобразувания в структурата на обществото. Ордена на Храма ‘’Изчезва’’ за да се ‘’Преобразува’’ отново днес.

В памет на Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне

Благородници, безстрашни смели Братя,

без да трепнат към кладата вървяха,

сякаш не Смъртта ги чакаше да вземе техните души,

а награда за честта на Ордена на Храма да получат във отплата.

С поглед мил, безкористен и благ те гледаха тълпата.

Хората не доумяваха, защо и как,

нима не ги е страх,

че в  пламъци ще им бъдат погълнати телата.

Те милост не търсеха във този час.

Само казаха със силен ясен глас: Християни сме добри, ние и нашите Братя.

И рамо да рамо, както в битка вървят,

достойните Братя изправени на кладата с вдигнати глави стоят.

Реката тихо ромоли, вятър гали техните коси.

Луната острова огря, да им освети пътя, за да ги отведе при Бог в нощта.

Кладата се разгоря, светлина озари нощта,

 Тамплиерите спокойни приеха своята съдба.

Те знаеха, че един ден като Феникс от пепелта, ще възкръснат за нови Тамплиерски дела.