Ваше Превъзходителство, Велики Приоре,

Благородни Рицари Велики Офицери на Ордена на Храма,

Благородни Рицари и Дами Командори на Ордена на Храма,

Благородни Рицари и Дама Офицери на Ордена на Храма,

Благородни Рицари и Дами на Ордена на Храма,

Братя и Сестри Тамплиери,

и  вие Новиси,

            Настоящият доклад "Великден - смесица от езически и Християнска традиции" има за цел да разгледа множеството народни обичаи покрай Великден, до каква степен са произлезли от Църквата и Христовата вяра. При подготвоката му проучих известно количество литература, говорих с хора за обичайте на празника, но ми беше трудно да направя разлика до кава степен обредите на Великден, изпълнявани от хората са част от чистата Християнска същност на празника. Затова на Разпети петък потърсих помощ и от Божийте служители в Храм "Успение на Пресвета Богородица". По Божията промисъл, имах удоволствието да разговарям с двама клирици по вълнуващите ме въпроси.

Преди да започна по същество доклада си, бих желал да благодаря и на Негово Благородие, Рицарят на Ордена на Храма Юлиян Райчев, който ми оказа помощ при подготовката на някои текстове.

            Най-голям празник през пролетта е Възкресение Христово (Великден), празнуван три дни. Както ще разберете по-късно, скъпи Братя и Сестри, самият празник почти не е свързан с Християнството. След дългия и строг пост той е посветен само на хора, игри, люлки и всякакви веселия. През седмицата пред празника заедно с църковните служби се извършва основно почистване на домовете и дворовете. Тогава става и обичайното приготвяне на великденските краваи и на шарените яйца, предназначени за подаръци на близки и роднини през празниците, както и за великденската трапеза. Отличителна за тях е украсата им. Шарените яйца се подаряват и взаимно разменят през празниците, чукат се за забава и гадания: чието яйце е по-яко, този ще бъде по-як през годината.

            Един от „символите” на Великден е боядисаното яйце.

Червеното яйце, като част от Великденската традиция, води началото си от преданието за Мария Магдалена, която отишла в Рим, за да се срещне с римския император Тиберий и да му съобщи благата вест, че Иисус Христос е възкръснал. По стара еврейска традиция тя му носила дар – яйце. Яйцето като подарък са носили по-бедните евреи, които са нямали финансовата възможност за скъп дар. Императорът приел Мария Магдалена, и й казал, че за да повярва във Възкресението на Иисус, то яйцето трябва само да се обагри в червена краска. Тутакси яйцето почервеняло, като доказателство.

Моля Ви, скъпя Братя и Сестри да обърнете внимание на последните думи: „яйцето почервеняло”. Това значи, че всякакви жълти, многоцветни, сини, блестящи и т.н. яйца, не би следвало да се използват. Също така в преданието не бяха споменати великденският заек, пилета и кокошки. Рисуването на яйца, наричането им и т.н. също не са традиции от Светото писание.

Яйцето е символ на живот, а формата му символизира входа на пещерата на Яков. Когато се чукаме с яйца по Великден, при удара яйцата се тресат и черупките им се пукат. Този акт на бие на яйца показва единствено: труса и отвалването (разпукването) на камъка на гробницата на Спасителя. С чукането на яйцата не бива да се гадае кой ще бъде по-здрав през годината. Също не е добро да се извърша гадаене по яйцето, което е стояло една година на иконостаса.

            Козунакът

            Историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето се пренася в цяла Европа. В Италия козунаците се именуват панетоне (Panettone) и имат период на годност до 6 месеца. В Русия Великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл през периода 1915–1920 г. Той е придобил широка популярност заради вкусовите качества, основно сладостта си.

Козунакът е възприет като вид обреден хляб. От историческа гледна точка, месените обредните хлябове у нас са се наричали „колак“, „пармак“, „кравай“. Светата ни Църква не е приела козунака като единствен обреден хляб за Възкресение Христово, от което следва, че всеки обреден хляб е подходящ за светлия празник.

            Агнето

            Агнешкото жертвоприношение е преди всичко ритуал запазен за Гергьовден. Много българи колят агнец и в навечерието на Великден. Месото на животното също символизира тялото Христово. Именно агнето, а не някое друго животно е избрано да бъде оприличено на Спасителя, заради кроткия си нрав и липсата на защита при нападение. Изображението на агне до дърво е един от символите на Иисус Христос.

            Християнските дела за Възкресение Христово, които би трябвало най-напред да извърши един вярващ са две:

            1) Великденски пост - Света Четиридесетница

Великият пост, установен от Светата Църква, е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. Постът не е само въздържание от блажна храна. Истинският пост е придружен с усърдие в молитвата и опрощение прегрешенията на другите, затова и Сиропустната неделя е определена за ден на всеопрощение. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.

            2) Осъзнаване на вярата

            Както и казано в Псалм 1 „Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, в пътя на грешните на стои и в събранието на присмивателите не седи, но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чиито лист не повяхва; Във всичко, което върши ще благоденства. Не е така с нечестивите, но те са като плявата, която вятърът отвява. Затова, нечестивите няма да устоят в съда, нито грешните в събора на праведните; защото Господ наблюдава пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще бъде погибел“.

            И тук, Ваши Благородия, бих желал да ви разкажа за Св. преподобни Макарий Велики, Египетски. Св. Макарий ходил някога в пустинята и видял човешки череп да лежи на земята, попитал го: "Кой си ти?" Черепът отговорил: "Аз бях главният езически жрец и сега съм осъден на мъчения заедно с другите жретци" Монахът попитал: "Какви са тези мъчения?" "Ние сме в един голям огън, - отговорил  черепа - и не се виждаме един другиго. Когато някои се моли за нас, ние започваме да се виждаме помежду си, и това ни дава известна утеха." Като чул тези думи, на преподобния Макарий му потекли сълзи и попитал: "Има ли по-жестоко мъчение?" Черепът отговорил: "Долу под нас, има хора, които са познали името на Бога, но го отхвърлили, а заповедите Му не пазили. Те страдат в още по-тежки мъки."

В края, ще обобщя, че нехристиянските традиции и обичаи изместват същината на празника на Великден. За съжаление това става и с другите светли празници като Рождество Христово, който също много се е отдалечил от правата вяра. Ще се съгласите със мен или с Хераклит, който е казал „Всичко тече всичко се променя”. Че няма нищо вечно на тази земя, че много цивилизации са повяхнали, много религии, езици и култури са били забравени. Но ако със цяло сърце, Братя мой, браним Христовата вяра, може би – ще забавим денят, когато един човек, след години ще чете доклад сравняващ някоя нова религия с християнството и ще определя християните като изчезнал вид. А може би,  ще успеем да запазим християнството до края на човечеството.