В деня сряда на 19 Февруари лето Господне 2014 (896 A.T.), когато Българската Православна Църква чества Свв. апостоли Архип и Филимон от седемдесетте апостоли и света Апфия . Св. преподобни Евгений и Макарий изповедници . Св. преподобни Конон, игумен Палестински. Св. преподобни Доситей, ученик на авва Доротей. Св. преподобни Равула, в гр.Ловеч Рицарите и Дами Тамплиери от града и региона почетохме паметта на Апостола на Българската свобода Васил Левски.
Събитието бе уважено от Рицаря Велик Кръст Асен Асенов, Велик Магистериален Приор на България, придружен от Тамплиери от Дома в София.
Пред паметника на Апостола всички сведохме глава в знак на почит и преклонение пред великото му дело и тържествено поднесохме прекрасен венец. В храм "Успение Богородично" се помолихме и запалихме свещ за упокой на душата му, след което в музей "Васил Левски" изслушахме интересна и задълбочена беседа за неговия живот и дело, изнесена от господин Теодор Тончев, главен уредник на музея.
Срещата завърши с късен Братски обяд.
***
Велики Приоре,
Ваши Благородия Братя и Сестри,
Скъпи гости,
За пореден път ние, Тамплиерите на Ордена на Храма, изкачваме стръмната пътека към паметника на Апостола на Свободата, извисяващ се гордо над град Ловеч, минавайки покрай старинния храм "Успение Богородично", за да почетем най-свидния син на България -Васил Левски.
Господ Иисус Христос в светото Евангелие е казал: "Никой няма любов по-голяма от това, да даде живота си за приятелите си" (Иоан. 15:13). Левски е жив в сърцата ни, той е успявал, защото винаги е зовял за обединение.
Заветната фраза "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си !" бележи, че Апостолът - спечели, макар и да плати с най-скъпото- живота си.
Делото започнато от Левски, е донесло най- ценното за поробената ни Родина - свободата!
На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир "Св. Спас" Васил Иванов Кунчев е приел монашеско пострижение с името Игнатий и дадените пред Бога монашески обети свято е пазил до самата си смърт. Бил е верен на Господа, бил е верен и на хората. На своята майка йеродякон Игнатий дал отрязаните си коси с думите: "Мамо, вземи косата ми, та я укрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе, защото може би ще остана неопят и непогребан".
Братя и Сестри, нека примерът на саможертвата на Васил Левски, в името на Христовата любов към хората, към своя изстрадал народ, не спира да ни вдъхновява, да ни дава воля и сили, смело и с Вяра да продължаваме да вървим напред по Пътя.
И нека завърша с думите на поета Орлин Орлинов:
Ти ни трябваш и днес, Апостоле,
Да ни кажеш ни трябваш, Апостоле,
Как се люби народ, Апостоле,
Как се служи на род, Апостоле,
Как се дава живот, Апостоле."
В служба на Ордена на Храма
+ S. Р. Ц.
***
МИНУТА ЗА ПОКЛОН
ДЕН КАТО ДРУГИТЕ. НО НЕ СЪВСЕМ.
БЪЛГАРИЯ СКЪРБИ ЗА ТЕБЕ, ДЯКОНЕ!
БЕСИЛО, БЯЛА РИЗА И ПЕРЧЕМ -
КАТО СВЕТКАВИЦА ПРОНИЗВАТ МРАКА.
ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ ВЪВ ЛЪВСКИЯ ТИ СКОК
ДНЕС ТЪРСИМ ЖАДНО СМИСЪЛ И ОПОРА...
А ТИ НИ ДАДЕ ПРОСТИЧЪК УРОК -
ДО СМЪРТ ДА СИ ОСТАНЕМ ЧЕСТНИ ХОРА.
МИНУТА ЗА ПОКЛОН. ДА ПОМЪЛЧИМ.
НАЙ-СВЯТАТА МИНУТА ВЪВ ЖИВОТА НИ.
ЩЕ МОЖЕМ ЛИ ДЪЛГА СИ ДА ПЛАТИМ,
АПОСТОЛЕ, ПРЕД ТВОЯТА ГОЛГОТА!
СВЕТЪТ Е ВСЕ ТАКА НЕСЪВЪРШЕН,
ЖИВОТЪТ НИ - КРЪСТОСАН ОТ ВЪПРОСИ.
ПРИТИСНАТИ ОТ ГРИЖИ, ДЕН СЛЕД ДЕН
В ДУШИТЕ СИ РАЗПЯТИЕТО НОСИМ...
ПОЕТИТЕ С ПРЕСИПНАЛ ГЛАС РЕДЯТ
КУПЛЕТИ КАТО ВЪГЛЕНИ В ЖАРАВА.
АЛА ОСТАВА ГЛУХ И НЯМ СВЕТЪТ,
ПОТЪНАЛ В СУЕТА И МРАЧНА СЛАВА.
И НЕЩО ПАК НЕ НИ ДОСТИГА ДНЕС,
НЕБЕТО СЛИЗА НАД ГЛАВИТЕ НИСКО.
КОЙ ОЩЕ ВЯРВА В ДУМИЧКАТА "ЧЕСТ",
КЪДЕ СА ИДЕАЛИТЕ ТИ ЧИСТИ?
КАК КРИВИЦИТЕ В НАС ДА ЗАЛИЧИМ
И ВРЕМЕТО БЕЗ СТРАХ ДА ПРЕОБЪРНЕМ!
МИНУТА ЗА ПОКЛОН. ДА ПОМЪЛЧИМ.
ИСТОРИЯТА НЯМА ДА ТЕ ВЪРНЕ.
ОРИСАНИ СМЕ ДА ЖИВЕЕМ ТУК -
В ЗЕМЯТА НА ВОЙВОДИ И АПОСТОЛИ.
ОТ НАС ЕДИНСТВЕНО (ОТ НИКОЙ ДРУГ!),
ЗАВИСИ ОТГОВОРЪТ НА ВЪПРОСИТЕ!
Петранка Божкова