В няколко поредни броя на БГБизнес Бюлетин проследихме подробно историята на Ордена на Тамплиерите от тяхното създаване до смъртта на последния Велик Магистър през 1314 г. Сега ви предлагаме да се запознаете със съвременните факти, свързани с Ордена на Храма у нас като почерпим информация от живите Рицари Тамплиери.

Върховният Военен Орден на Храма на Йерусалим изповядва изконни човешки ценности като: да пази Християнската вяра, Свещената Църква и Християнската цивилизация; да подкрепя и да служи на слабите, бедните и болните, както и да насърчава и подпомага делата на християнско милосърдие и благотворителност; да подкрепя и пази онеправданите; да работи за моралното и духовно заздравяване на Ордена.
Орденът на Храма също така се занимава и с издирване, реставрация, консервация и проучване на паметници и архиви, които съдържат свидетелства за древните принципи и дела на Ордена, както и неговото духовно наследство. Същевременно, Орденът насърчава изследвания на историята, хералдиката, генеалогията, философията и религията, които са свързани с миналото, както и с настоящото му призвание и духовност.
Разговаряме с Рицарят Велик Кръст Асен Асенов – Велик Магистериален Приор на България, който оглавява Върховния Военен Орден на Храма на Йерусалим от създаването му до днес.

Въпрос: Г-н Асенов, Вие оглавявате Международно признатия Върховен Военен Орден на Храма на Йерусалим от неговото създаване до днес. Как се случи това?
Всичко се случи преди 5 години. Тогава членувах в друго общество, в което контактите бяха ограничени само до едно общество и от там дойдоха поканите. В началото бяхме 17 човека. От тези 17, реда издържаха само 4 човека – другите 13 се отказаха. След което бяхме ръкоположени и тогава имах честта да държа българския флаг сред всички чуждестранни представители на ордена. Усещането е невероятно. Всички членове на Ордена в Западна Европа са благородници - барони, графове, лордове и когато се изправиш и предизвикаш желанието им да те аплодират е доста вълнуващо. За близо 900 години ние за първи път успяхме да направим това нещо. В момента, в който те ръкоположат за рицар, ти ставаш равен с тях. След което бях ръкоположен за Приор - това означава че си глава, но нямаш абсолютната власт. Властта се дава много трудно.

Въпрос: Кое е нещото, което подтиква хората да искат да бъдат част от вас?
Това е може би тайнството, онази мистерия, онези древни неща, които още на времето са карали хората да даряват всичко на Ордена и да поемат по този път. Много е важно да се прави разлика между рицарство и тамплиерство съществува светско и монашеско духовно рицарство. Тамплиерството е второто рицарство.
Уникалното нещо, което е дало тези сили на обществото на Тамплиерите, е точно това съчетаване на две напълно противоположни същности - рицарство с духовност. Преди много години на някой му е хрумнало, че ако ги обедини ще се получи нещо много силно и непреходно, което всъщност се е случило.

Разбира се, като всяко начало, и това е било доста трудно - от 9 човека са станали 12 и така, постепенно, в името на вярата Орденът на Храма е добил огромен размер и сила. Силата на принципите и убежденията, които са го запазили и до днес, защото Орденът никога не е преставал да съществува. Именно това е силата, която ще го води още много години, силата на вярата и християнските добродетели.
Има много хора които се вълнуват от тайната, от история, от оцеляването, от структурата и т.н. Много са апетитите към архивите, защото ние сме тези, които ги съхраняваме. Това е основната причина и за разцепването на ордена - архивите, една група от хора са искали да сложат ръка върху тях, не са успели.
В последно време се засилва тази тенденция, защото колкото и разновидности да има Ордена вече по света, всички разбират, че който държи архивите, съвсем естествено знае тайните.
Въпрос: Съществуват ли нива на достъп до тези тайни?

Разбира се, също така до нас достигат стари документи, които само ние можем да видим и прочетем, дори наскоро пристигна една много стара тамплиерска молитва.

Въпрос: За вас съм чела, че не обичате медийните изяви и обществена популярност. Но как успявате да популяризирате хуманните общочовешки ценности, които изповядвате и почитате в затвореното общество на тамплиерите?
Фактът, че сега седим и разговаряме означава, че вие сте стигнали до нас. Не е политика на Ордена в световен мащаб да говорим за себе си, в никакъв случай нямаме за цел да предизвикваме медийни изяви, по важно е да отделяме време, средства и енергия за реализирането на основните постулати, които изповядваме и защитаваме. Една друга организация в България живее в медийното пространство, но това не са правилата на Ордена на Храма. Единствената и най важна задача на главата в съответна държава е да не променя принципите. Само така може да оцелее едно затворено общество, събрало своите членове чрез изконните си ред и правилник.
Въпрос: Това ли e направила другата организация - подменила е основните принципи? И кое ги е подтикнало - липсата на идеал ли?
Тя има съвсем други разбирания за тамплиерството, дори не може да се нарече и Ново Тамплиерство - има този облик, но нещата седят по друг начин. Табу за нас е да предложим на някой да стане наш член. Те наблягат на количеството, ние на качеството. Ние наблягаме само и единствено на правилника, който учи да действаме и мислим по друг начин. Тук не става въпрос за легитимност, въпреки че нашата може да бъде доказана във всеки един момент. Аз не искам да доказвам в България кой е повече Тамплиер. В един момент дори може да се окаже, че те работят по-добре от нас; че сме се отпуснали. Ние не желаем да хабим ценни усилия срещу тях, за нас това е безсмислено. Няма нищо лошо да признаеш пред света, че ти не си първият и единствен Приор. Името на Ордена е “Орден на бе-дните войни на Христа и Храма на Соломон” - ние не може да парадираме с пари, власт и т.н. Нашата цел не е да пилеем пари без цел. А девизът ни е, че ние не вършим тези неща за нас, а за хората. Наличието на паралелни организации е тенденция от световен мащаб, това не е прецедент за България. Почти във всяка държава има по 2-3 ордена, които претендират да са Орденът на Тамплиерите, защото Орденът е много силен. Основната причина за това се крие у хората, които не са намерили място при нас. Естествено е да създадат паралелно място за тях самите, в което да могат да се докажат, да бъдат лидери, да наложат собствените си принципи за тамплиерството, така както ги разбират те самите. За тях е много лесно да се наложат навсякъде, където Орденът на Храма има изградени позиции. Ние не можем да враждуваме по между си, тъй като всички сме християни. И ако паралелната организация на Тамплиерите у нас е наясно с това, то тя не може да си позволи да враждува с нас.

Въпрос: Всъщност това ли е една от причините да не сте масова организация, а да се нуждаете от съмишленици, които сами да намират смисъл във вашите идеи, без вие да ги агитирате?
Точно така, няма начин Орденът на Храма да е масова организация. Орден произлиза от „ордер“, което означава ред, т.е. става дума за реда, който се спазва в обществото на Тамплиерите, а под ред веднага се разбира защо ние не сме масова организация - не може масово да се приема този ред. Защото при нас става дума за следване на определени правила и принципи и човек или може, или не да ги спазва. Орденът наТамплиерите е организация, която притежава строга йерархия и правила.
Въпрос: Как се приемат новите членове?
След заявено желание за членство в Ордена на Храма, ние провеждаме няколко срещи с кандидата, на база на които се определя дали е подходящ или не като това става по определени критерии. Ако кандидатът е подходящ, той приема първа степен и се назначава за Новис. Това е неговият пробен период (6 месеца, 1 година), по време на който човек си дава ясна сметка дали може да спазва определения ред и принципи. Ако след изтичане на пробния срок, Новисът е твърдо убеден в себе си и своята вяра, той се ръкополага в рицарски сан. Този изпитателен срок е въведен в съвременното тамплиерство, когато Орденът навлиза в държави, в които няма традиции в тамплиерството, каквато е България. Иначе Рицар Тамплиер може да стане единствено благородник с доказано потекло. Ние по принцип нямаме такива хора, но ето че дойде време да имаме.
Въпрос: Има ли кандидати, които се заблуждават, че могат да се справят с тамплиерството?
Има всякакви. Добрата новина е, че подобни хора не могат да навредят на организацията, умишлено или не. Човек навлиза в нашите дейности, мисии и мироглед и си създава представа за нещата – дали нашите ред, принципи и морал отговарят на неговите лични такива. Пътят в никакъв случай не е лесен. Знаете, че най-дългият път на човека е от главата до сърцето. Орденът е един жив организъм. Той се свива и разширява, но накрая остават една малка група хора, за България се равняват на 200 човека, макар че е много като бройка, но пък и интересът е много голям. Тъй като ние не гоним голяма численост, а качество на приетите членове, в един момент ще затворим вратите за нови хора.

Въпрос: Как виждате нещата за в бъдеще? Какво според Вас дава такава сила на Тамплиерството в 21 век? Как виждате ролята на Рицарите Тамплиери в съвременното общество?
От нас зависи, имаме план програма за всяка година, в създаването на която участие взимат всички членове. Всеки един от нас може да внася елементи в план програмата, чието изпълнение строго съблюдаваме. Редът ни е такъв, че който даде определена идея, зад която заставаме всички ако тя наистина си заслужава, негова е отговорността за развитието и реализацията на съответната идея. При липса на отговорност към поетата инициатива, всеки член може да бъде отстранен, независимо от неговото звание. Точните думи тук са ценности, ценностна система, принципи и идеали – те липсват в съвременното общество и ние сме тези, които сме се нагърбили с тежката задача да ги възродим. За съжаление в българското общество те никога не са били приоритет. А може би липсва точно това – да се говори за благородство, за помощ на ближния и т.н. В това се крият устоите на Ордена на тамплиерите – ние сме едно от малкото общества, които не могат да бъдат побългарени, заради силата на реда, принципите и ценностите, благодарение на които съществуваме и сме оцелели през вековете. Много е важно българското общество да разбере, че ние работим единствено за страната си. Орденът никога не можем да бъде самостоятелен. Винаги можем да потърсим помощ и подкрепа от чужбина. Нашата централа е в Португалия и ние ги уведомяваме за всяка наша стъпка.

Въпрос: Можете ли да влияете върху хора, които не са членове на Ордена?
Колкото и да си мощен и влиятелен, има неща, които можеш да постигнеш единствено като се приобщиш към организация, която мисли като теб и е готова да помага в името на доброто. Тогава разбираш, че нещата стават много по лесно, защото си обграден от хора, които притежават твоите разбирания. Не винаги една помощ се свежда до пари. Имаме хора с най-различни професии и възможности и помагаме с каквото можем, а вече можем. Ние не само говорим за нещата, които изповядваме, ние вярваме в тях. Когато сме повече от един ни е по-лесно, когато съсредоточим мислите си в едно нещо, няма как то да не се случи. Искаме да променим света, в който живеем, да го направим по-добър и човечен. Защото смятаме, че по този начин на всички ни ще е по-лесно и приятно да живеем в него.
Въпрос: Споменахте 200 човека, това ли е максимумът на членовете, който искате да постигнете в Ордена?
Не си поставяме максимум, той сам ще дойде. Тази година не, но спрямо темповете ни на развитие (а те са бавни за сметка на качеството) може би в края на следващата година ще се увеличи броя. Съседна Румъния вече наближават 600. В момента сме се нагърбили да напишем историята на Ордена за България, нашата страна вече отбелязва своите крачки в онзи древен архив, който притежаваме, съхраняваме и пазим. Надяваме се някога и нашите страници да попаднат сред световната история на обществото на Тамплиерите.

Въпрос: Имаме информация, че сте засадили 120 дръвчета (Гинкобилоба) в Южния парк. Планирате ли нови инициативи, свързани с опазването и подкрепата на околната среда?
Ние подкрепихме нашата сестра Миглена в нейната инициатива. Да засадиш дърво е добро дело, а дърветата, които ние посадихме живеят между 3000 и 5000 години. Винаги бихме подкрепили подобен род инициативи.

Въпрос: Колко често се събирате, за да обсъждате различни предложения за добри дела? И как преценявате коя идея да реализирате преди останалите? Гласувате ли?

Ние сме на служба 24 часа, всеки сам за себе си. Един път в месеца сме длъжни да изпълним Ритуала. За всяка среща извън Ритуала се уговаряме предварително и нахвърляме дневния ред. Сбирките ни включват задължителния отчет, за това какво се е случило през съответния месец, който съм длъжен да дам. Относно приемането и приоритизирането на определени идеи, при нас няма термин „гласуване“. Властта е еднолична. Във всяка държава Орденът се оглавява от един човек, който представлява институция, негово е последното решение. Всички останали членове са длъжни да приемат неговото решение. Едно от най-трудните неща, с които се свиква, е, че човек трябва да приеме чуждата воля като пренебрегне личното си мнение. Но въпреки това хората са щастливи от факта, че принадлежат към организация, в която цари ред и последователност, в която се проповядват висши човешки добродетели. Много е трудно да бъдеш лидер, но точно толкова трудно е и да следваш лидера.

Въпрос: Каква е разликата във философията и ценностите, които защитават ордените на Масоните и Тамплиерите? Съществува ли вражда между двете общества и възможно ли е човек да бъде едновременно Масон и Тамплиер? Разликата е, че на масонството може да принадлежи всеки човек без значение от религията. Никой не задава въпроса какво представлява за теб Бог? Важното е да вярваш в нещо, да не си атеист. Докато в тамплиерството Бог е един и той си има име - на този етап при нас могат да принадлежат само християни. Масонството е масова организация, тамплиерството - не. Масонството е демократично общество, тамплиерството - не. Като принципи и философия, нещата много се припокриват. Масонството е тайна организация, тамплиерството – не, то се изразява в действие. Тамплиерството е нещо, което можете да докоснете, масонството съдържа повече символика. Необходими са години опит, за да се стигне до степен Рицар и т.н. Една от тезите, която според мен е много правилна, тъй като символите са твърде идентични, е, че масонството тръгва от тамплиерството. Масонството в България е много силно, за което мога само да поздравя всички доблестни мъже и жени, които се борят за доброто у хората. Вражда между нас не може да съществува по никакъв начин, освен това ние не можем да си позволим да враждуваме с християни – това е един от принципите на тамплиерството като цяло.

Въпрос: Има ли връзки между Богомили и Тамплиери?

Това е едно от нещата, които сме се нагърбили да докажем. Има връзки, нещата са много дълбоки. Между другото ние сме много тачена нация в чужбина. Аз до скоро се впечатлявах от начина, по който ни приемат хората зад граница. Българинът е дал много неща на света и Богомилството е едно от тях.
Въпрос: Не трябва ли да се осъвременят, да се преосмислят ценностите, в които вярвате?
Хората в съвременното общество мислят само за пари и пренебрегват семейството си. Според мен, вината за това се крие преди всичко във времето, в което живеем. Понятието “добро” е доста широко. Така, например, една от трудностите е, че има много нуждаещи се, но не можем да помогнем на всички. Съвсем наскоро дори не бяхме гледани с добро око от църквата, по простата причина че терминът “орден” е католически. В нашето съсловие няма нито един католик, но явно е необходимо време на тези хора да разберат кои сме и за какво се борим. Орденът много отдавна е спрял да бъде католически.

Въпрос: Имате ли писатели сред вашите членове? И някой от тях не проявява ли желание да напише книга за Ордена на Храма?

При нас членуват хора с всевъзможни професии. Имаме един достоен брат, който е художник и на скоро направи невероятна изложба на тема „Храмът”. Но имаме и писатели, които пишат.