Орден на Тамплиерите - Велик Магистериален Приорат на България - Велик Магистериум Порто

 

ORDO SUPREMUS MILITARIS TEMPLI HIEROSOLYMITANI 

НЕ е масонски или парамасонски орден, и НЕ е свързан, обвързан или присъединен към масонството и/или някоя от подчинените му организации.

Рицарите Тамплиери признават и следват единствено историческите идеали на древния Орден, така както са формулирани в неговия Устав, и претендират да са директни наследници на древната Рицарска традиция.

tagma

 
Начало Новини Приветствия Братска среща на Командерията на Пловдив
Братска среща на Командерията на Пловдив

 Във втория ден от Възкресение Христово – Светли понеделник на 21 април лето Господне 2014 (896 A.T.), когато се благославят Божията майка и Светите първи Апостоли, Тамплиерите и Новисите от състава на Командерията на Пловдив се събраха за да отпразнуват Празникът на Вярата.

Заедно с посетителите от Братството в София, Тамплиерите и Новисите рано сутринта първо запалиха свещи и се помолиха в древен Храм, след което Коменданта на Командерията на Пловдив поздрави присъстващите с най-Християнския празник, като пожела благополучие за цялото Братство.

След това Оръженосец от състава на Командерията прочете слово по случай Възкресение Христово.

Братската среща по традиция завърши с празничен Братски обяд.

Слово за Възкресение Христово:

„Аз съм Възкресението и животът; който вярва в мене, и да умре, ще оживее”. (Йоан 11:25)

 „Вие които се отказахте от собствените си желания, и онези, които се сражават докрай заедно с вас, заради спасението на своите души в редиците на великия цар, на коне и с оръжие, старайте се винаги  с чисто и благочестиво чувство да слушате утринната молитва и свещено богослужение, според каноничните правила и обичая на праведните учители от светия град. Затова вие , почтени Братя, трябва настойчиво, презирайки блясъка на живота и страданията  на вашата плът, да пренебрегнете завинаги този бурен свят, заради любовта към Бога: затова, нека никой след божествена служба не се бои да тръгне на битка, а да се готви за победата, като приобщен към божествената трапеза и наситен от нея, научен на божествените правила и укрепен чрез тях.”(из Латинския устав)

Отново сме огрени от светлината на най-великото и неповторимо събитие в човешката история – славното Христово Възкресение. То е празник на празниците и тържество на тържествата,  празник на чистата и светла пасхална радост.  Господ ни приветства с благото си слово: “Мир вам! Радвайте се!“ Това е истинското възраждане на духа, което изпитали Господните ученици, когато били поздравени от възкръсналия Христос. Нека с чисто сърце да изпитаме и ние тази радост и пребъдем в непомръкващата пасхална светлина. Чрез Своето възкресение Христос победи смъртта, утвърди живота и провъзгласи мира. Там, където има мир,

там има и живот, щастие и благополучие. Там е Христос и такава е Неговата повеля.

Нека поздравът на възкръсналия в слава и величие Син Божий да залее с мир и радост и нашите души. Нека възкръснем духовно и отворим широко в себе си вратата на вярата в Господа и смирено се поклоним на Неговото спасително възкресение. Да се радваме и веселим, защото възкръсналият Спасител на света е над всички нас и ни благославя със Своя мир, със Своята правда, със Своята безпределна любов. Радвайте се, Великден е! Радвайте се за онези Велики дни, през които се е родил, живял, бил разпнат на Честния и Животворящ Кръст и възкръснал заради нас и нашето спасение нашия Бог и Спасител Иисус Христос!

Но отстъпете встрани и погледнете живота – едно непрестанно надпреварване с времето и човешките амбиции и стремежи, толкова стремглаво и еднообразно, че при някои хора трудно могат да се отличат делничните от празничните дни. Тъжно и страшно е, когато човешкото сърце закоравее и стане безчувствено към собствените грешки, когато затрупана и изнемощяла от проблеми, грижи и болки душата страда, защото не получава храната, от която най-много се нуждае – духовната.  Трудно, но не невъзможно е да съчувстваш на гладния, ако сам не си гладувал, да повярваш на чуждата болка, ако сам не си боледувал,  да обичаш, ако не си бил обичан. Не би могъл да познаваш себе си, ако не си бил изпитан на дело. Всичко това е възможно чрез силната вяра и общуването ни с Бога.

Ние имаме Божиите закони, имаме любовта към ближния, имаме право да избираме пътя, който да вървим.  Имаме и време, за да израстнем не само физически, но и умствено, да забогатеем– не толкова материално, но преди всичко духовно. Имаме и страданията, жизнено необходими за нашето човешко осъзнаване. Чрез страданията Бог ни покорява и смирява, подтиква ни към покаяние за сторени вече грешки или ни предпазва от

нови. Чрез страданията ние се отказваме от нашата дребнавост, гордост, егоизъм, себелюбие, слепота, завист. Научаваме се да ценим истински само важните неща в живота – човека в семейството, Братството и приятелството, здравето, красотата на природата, отделния миг на спокойното човешко общуване.

Страданията ни доближават най-много до нашия Творец, който сам страда за изкупването на грехове ни. Страданията са индивидуални и толкова различни по своята същност, колкото различни сме и ние хората.  Те ни правят по-силни и издръжливи, укрепват нашата вяра. Да не забравяме, че ние и всичко земно сме само временни на този свят. Да издържим пред всяко изпитание, за да укрепим нашия характер и извисим духа си и да не забравяме, че страданията Христови станаха спасителни за греховното човечество.

Хри­с­то­во­то Въз­к­ре­се­ние е ос­но­ва­та на жи­во­та, по­бе­дил гре­ха, зло­то и смърт­та. Па­с­ха е тър­же­с­т­во на жи­во­та и ние сме при­зо­ва­ни да но­сим тази ра­дост не са­мо в пра­з­ни­ч­ни­те дни, а ви­на­ги в жи­во­та си. Без Въз­к­ре­се­ни­е­то Кръ­с­т­на­та смърт се обе­з­с­ми­с­ля, ка­к­то се обе­з­с­ми­с­ля и Въз­к­ре­се­ни­е­то без Кръ­с­та. Св.ап.Па­вел ни уве­ря­ва: “Ако Хри­с­тос не е въз­к­ръ­с­нал, то пра­з­на е на­ша­та про­по­вед, пра­з­на е и ва­ша­та вя­ра… Но ето, Хри­с­тос въз­к­ръ­с­на от мър­т­ви и за ум­ре­ли­те ста­на на­ча­тък”.

Забързани в обсебващото ни житейско ежедневие, в което се смеем твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко, увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си, знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем, добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините, ние сме готови да пропуснем цял един житейски цикъл, като неповторим Божи дар, който ни е предоставен само веднъж.  Затова отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Казвайте ,,обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото само Иисус основа Своето царство не върху силата, а на любовта, която завладява умовете и сърцата на всички вярващи по света и се превръща в тяхно упование. Ние сме едни от тях, които ревностно следваме Христовия път, пазим Вярата и спазваме заветите, обичаме ближния и се стремим да помагаме безкористно и чисто, като Бялото Расо, което носим.

Честито Воскресение Христово!

 

Велик Магистър на Ордена на Тамлиерите  НСВ Жерар Едмонд Луис ВИЛЕРИ 
ВЕЛИК МАГИСТЪР O.S.M.T.H.

gerb-CMYK-NEW_MAGISTERIUM.png

Господня Молитва

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от Лукавия;
защото Твое е царството
и силата и славата вовеки.
Амин.

Девиз на Ордена на Тамплиерите