Bernard de Tremélay
(10?? - 1153)

Велик Магистър от 1151 г. до 1153 г.

Бернар дьо Трамeлей е роден в едноименния замък в областта Сен-Клод в планината Юра. През 1151 г. е избран за Велик Магистър на Ордена на Храма на мястото на Еврар дьо Бар. До избирането му длъжността се изпълнявала от някой си Юг. Сведенията за периода на управление на Ордена от Бернар дьо Трамeлей са твърде оскъдни. При пристигането си в Светите Земи Бернар дьо Трамелей е приет от краля на Йерусалим Бодуен ІІІ, който подарява на Ордена разрушената крепост Газа. Бернар дьо Трамелей издига отново стените на крепостта, построява нови кули и превръща Газа в непревземаема твърдина на Ордена. Той укрепва и други важни крепости на отбранителната система на Йерусалимското кралство: крепостта Яфа, Арсус, Ла Рош-Тайе, Дарн. През януари 1153 г. Бодуен ІІІ решава да започне обсадата на Аскалон. Обсадата продължава няколко месеца и би могла да продължи още дълго, докато през нощта на 15 май една от обсадните кули не се запалва, вятърът обръща огромните пламъци към града и част от крепостната стена рухва. Бернар дьо Трамелей и четиридесет Рицари Тамплиери се втурват към дупката в стената, блокирайки достъпа до града на останалата част от войската. Мюсюлманите се възползват от това, нахвърлят се върху Тамплиерите, убивайки или пленявайки всички рицари на Ордена на Храма. Сред тях е и Бернар дьо Трамелей. Вечера на 16 август 1153 г. труповете на четиридесетте обезглавени Тамплиери са провесени за краката на стените на града. Така Бернар дьо Трамелей става първият Велик Магистър на Ордена на Храма убит в битка. 
Аскалон пада три дни по-късно. Именно осъществената от Бернар дьо Трамелей и неговите Братя Рицари атака на крепостната стена на Аскалон става причина да се чуят първите обвинения срещу Тамплиерите в предателство и стремеж към забогатяване. Поддръжник на тази теза е хронистът на кръстоносните походи Гийом от Тир, който изпитва неприкрита ненавист към Ордена на Храма.