Bertrand de Blachefort
1109? – 1169 г.

 Велик Магистър от 1156 г. до 1169 г.

На Бертран дьо Бланшфор, който сменя Андре дьо Монбар, е съдено да стане една от най-значимите фигури в историята на Ордена на Храма. Бертран е роден в семейството на Годфроа, сеньор на Бланшфор (графство Тулуза), където получава изключително добро религиозно и военно образование. Неговото издигане започва от тъмниците на Алепо, където попада след като Тамплиерите прикриват отстъплението на Йерусалимския крал Бодуен III. Бертран, заедно с осемдесет и осем Рицари Тамплиери, е заловен при Брода на Св. Иаков през Юни 1157 г. Магистърът е откупен през Май 1159 г. от византийския император Мануил I Комнин. Подобно на Робер дьо Краон, Бертран дьо Бланшфор успява да спечели благосклонността на Светия престол, в лицето на папа Александър III. Дълго време се смята, че булата „Omne Datum Optimum” е дадена на Ордена на Храма през 1162 г. от Александър III, а в действителност се оказва, че тя дословно повтаря булата „Omne Datum Optimum” от 29 Март на папа Инокентий II, отнасяща се до Тамплиерите. Папа Александър II нееднократно застава на страната на Тамплиерите при споровете им с представителите на църквата и епископите. Към времето на управлението на Бертран дьо Бланшфор вече са действащи по-голямата част от членовете на Френския Устав на Ордена на Рицарите Тамплиери. За това, че Уставът е написан преди битката при Хатин, свидетелства фактът, че са установени задълженията и правомощията на командора на Иерусалим, поклонничеството в Йордания, начинът на разпределение на плячката, добита от отсрещната страна на река Йордан, охраната на Светия Кръст, реликвите на Ордена на Храма и всички ценности, добити при битката при Хатин. Малко вероятно е подобен важен документ да е създаден в годината след смъртта на Амори I, през 1174 г., а по-скоро е създаден предварително, по времето на управлението на Бертран дьо Бланшфор. Когато Бертран дьо Бланшфор стои начело на Ордена на Храма, крал Амори I тръгва на поход срещу Египет. Първата военна кампания е предприета през 1163 г., малко след като Амори се възкачва на престола. Тези военни действия от страна на християните целят не толкова рухването на Египет, колкото проверката на силите на Фатимидската династия. Резултатите доказват на Амори, че Египет е лесна за завоюване плячка, независимо дали от него, или от Нур ад Дин. През юли 1164 г. Амори предприема нов поход срещу Фатимидите, в който се включват и Рицарите от Ордените на Хоспиталиерите и Тамплиерите. От своя страна, Нур ад Дин се възползва от отсъствието на рицарите и превзема Харим, крепостта Баниас и обсажда Антиохия. По това време Амори обсажда Билбейс начело на тридесетхилядна армия. Накрая се стига до споразумение, крал Амори получава сериозна сума, а Хоспиталиерите трябва да придружат хората на Нур ад Дин и всички заедно напускат Египет (1164 г.). Крал Луи VII признава на Бертран дьо Бланшфор титлата „Велик Магистър, по милостта Божия”. През 1166 г. Магистърът изпраща вестоносци на френския крал и споделя опасенията си за нарасналите злощастия в Светите Земи. През 1168 г. Амори решава да поднови кампанията си срещу Египет, но Бертран дьо Бланшфор отказва да се присъедини към него.

Бертран дьо Бланшфор умира от умора и старост на 2 Януари 1169 г. Парадоксалното е, че папа Климент V, който години по-късно осъжда Ордена, произхожда от рода на Бертран дьо Бланшфор.