Eudes de Saint-Amand
11??-1180г. 

Велик Магистър от 1171 г. до 1180 г.

Почти няма сведения за Великия Магистър на Ордена на Храма Йод дьо Сен Аман. Известно е, че произхожда от Лимузен. Единствената информация за личността му дава Гийом от Тир, който не скрива своята ненавист към него: „Йод бе човек, от чиито ноздри бликаше ярост, той не се боеше от Бога и не уважаваше хората”. Йод дьо Сен Аман започва кариерата си през 1156 г. като Маршал на Йерусалим, а през Юни 1157 г. попада в плен на сарацините заедно с Великия Магистър наТамплиерите – Бертран дьо Бланшфор. Освободен е през март 1159 г. От 1160 г. той е вицеграф на Йерусалим, а през 1165 г. съпровожда епископа на Цезария Герсений до Константинопол по повод сватбата на крал Амори I с Мария Комнина. Постъпва в Ордена на Храма на 4 Февруари 1171 г. и става Велик Магистър същата година. Спечелва си репутацията на твърд, неотстъпчив и неподдаващ се на влияние човек. Противопоставя се на всички опити на Амори I, крал на Йерусалим, да наложи своята власт и решения на Ордена на Храма. Впоследствие тази негова политика донася на Ордена множество беди. Непримиримостта на Магистъра довежда до сриване на авторитета на Братството както пред светската, така и пред църковната власт.

По време на своето управление като Велик Магистър, Йод дьо Сен Аман оглавява няколко похода срещу крепостите на Салах ад Дин – Наплуз, Йерихон и Джера, където пожънва военни успехи. Най-значителна победа постига в битката при Монжизар. След този значителен успех срещу силите на Салах ад Дин Орденът на Храма получава множество значителни дарения. Сеньорът на Маргат, Рено, предоставя на Тамплиерите половината от доходите от градовете на своята провинция. През зимата на 1178/1179 г. Йод дьо Сен Аман предприема изграждането на крепостта Шатле (замъка Шато Ньоф), чиято цел е да осигурява защитата на Брода на св. Иаков. Салах ад Дин се опитва да води преговори за разрушаването на крепостта, основавайки се на сключеното с Бодуен IV споразумение след битката при Монжизар. Французите отказват, въпреки щедрото предложение на Салах ад Дин да плати сто хиляди динара за разрушаването на крепостта. През май 1179 г. Салах ад Дин се опитва да завладее Йерусалимското кралство, но замъкът Шатле устоява на мюсюлманските набези, твърдо защитаван от Тамплиерите и войниците на конетабъла Онфроа дьо Торон. Решаващата битка на кръстоносците, ръководена от крал Бодуен IV, графа на Триполи – Раймон III, Великия Магистър на Тамплиерите – Йод дьо Сен Аман и Великия магистър на Хоспиталиерите Роже д,о Мулен, се провежда при Мар Айюн. Салах ад Дин разбива армията на християните. По думите на Гийом от Тир битката завършва трагично за кръстоносците заради необмислените действия на Йод дьо Сен Аман, втурнал се със своите рицари срещу турците. Великия Магистър и множество братя на Ордена попадат в плен на султана, а кралят успява да се спаси благодарение на предаността на своите войници. В края на Август 1179 г. Салах ад Дин разрушава до основи крепостта Шатле и посича всички Тамплиери от гарнизона. Йод дьо Сен Аман умира в плен на 9 Октомври 1180 г. Той отказва да бъде откупен или разменен, заявявайки, че „Тамплиерът може да даде като откуп само пояса си и бойния си меч”. Най-вероятно той не пожелава да изостави пленените заедно с него братя на Ордена, които са твърде много, за да има възможност да бъдат откупени.