В българския празничен календар има един необикновен празник – денят на св. Йоан Кръстител и на Еньо бильобер – 24 юни, денят на Божите и природните тайнства. 24 юни се празнува навсякъде, където живеят българи, но също и където се тачи празникът на св. Йоан Кръстител, билките, изгряващото слънце, лековитата вода. Това е празник на здравето и народната традиция. Денят, в който е роден св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Поради достойнствата, с които свéти на границата между Стария и Новия завет, църквата го облажава като необикновен Божи избраник.
Това е и празникът, който се корени далеко хилядолетия назад в езическата философия и обредност на народите, живели по сегашните и предишните български земи. От векове в България се чества и като Еньовден и с него е свързана представата на народа ни за поврата в природата – „слънцето се завърта къмто зимата“. Именно поради феномена на лятното слънцестоене Еньовден се нарича още Средилéто, както са го нарекли още келтските друиди лечители – Midsummer day, а и днес англичаните го честват на Стоунхендж. С него са свързани обичаи за здраве, обич, плодородие и задомяване, както и обреди и ритуали със символичен и магически характер. На този ден, за здраве и опазване от зли духове, италианци и французи изпълняват обреда „прескачане на огън“. В японската народна традиция магията на красотата е материализирана в празника на японската цъфнала планинска вишна.

Това е празникът на Св. Йоан Пророк, Предтеча и Кръстител Господен завършил ветхозаветната свещена история и пръв стъпил в  Новия Завет, за да може да начертае пътя на Господа.Затова той засвидетелствал пришествието на земята на единородния Син Божи, сподобил се да Го кръсти, като в деня на кръщението било засвидетелствано явяването на Пресветата Троица - Отец, Син и Свети Дух. Божият Предтеча се родил 6 месеца преди Иисус и неговото рождение е било плод на дълбоки слъзни молитви на свещеник Захарий и праведната Елисавета. Свети Йоан е сродник по майка с Господа, изпросен с горещи молитви от дълго бездетните си родители. Предизвестен всише, младенецът бил изпълнен с Дух Светий и той се приготвил за предстоящето служение на божия народ със строг пост и молитва, ходил в дреха от камилска вълна, хранил се с акриди и див мед, кръщавал в пустинята, проповядвал покайно кръщение, за да рече тези думи: „След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.” Неслучайно според църковните песнопения свети Йоан е наречен „светла утренна звезда”, защото с блясъка си превъзхождала сиянието на всички други звезди и предвещавала утрото на благословения ден, освещаван от духовното Слънце Христос, Който се удостоил да се кръсти, в реката Йордан. Св. Йоан изобличавал пороците на човеците в различното им положение и приканвал към поправяне. Затова той си навличал много неразбиране, хули от страна на тогавашните човеци, които не разбирали неговия живот и не се вслушвали в неговите благодатни думи. Той изобличил и самия Ирод, който против Божия закон се оженил за Иродиада, жената на живия му още брат Филип, като му казал „не ти е позволено да водиш братовата си жена”. Заради това си порицание той бил хвърлен в тъмница, а после по лукавството на Иродиада, царят заповядал да отсекат главата му, която поднесли на блюдо на Ирода по време на шумната и изобилна гощавка, която той устроил на рождения си ден. След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и безвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнеся в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.
Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Иисус извършва големи чудеса, се уплашва и казва:

По-късно един богат човек повярва в Христа, оставя имане и служба и се замонашва под името Инокентий. Заселва се на Елеонската гора на същотот място, където е погребана главата на Йоан Кръстител. Пожелава да си иззида килия и започва да копае. Намира съд, в който има глава, за която по тайнствен начин му е явено, че е на Предтечата. По Божията промисъл тази чудотворна глава се предава от ръка на ръка до времето на благочестивата царица Теодора — майка на Михаил и жена на цар Теофил — и по времето на патриарх Игнатий е пренесена в Константинопол. Главата на Светият Предтеча извършва многобройни чудеса.
Извън канона Йоан Кръстител, като един от добре познатите персонажи в Библията, се превръща в пресечна точка на много и различни версии и мнения относно това, кой всъщност е бил той и какви са били отношенията му с Иисус Христос. Двете традиции - едната съсредоточена върху Йоан Кръстител, а другата върху Мария Магдалина, стават реално осезаеми около 12 в., когато се появяват катарите в Лангедок, а Тамплиерите достигат върха на могъществото си. Идеята за важното значение на Мария Магдалина се запазва дълго време във Франция и оказва осезаемо влияние върху катарите. През 12 в., въпреки че църквата на Йоан отдавна е изчезнала, отново набира популярност в мистичната почит на Тамплиерите към Кръстителя. Най-вероятно традицията на Йоан е оцеляла независимо в Близкия Изток, но в Европа се появява значително по-късно. Именно Рицарите Тамплиери са тези, които пренасят традицията на Йоан в Европа, за да я присъединят към култа за Магдалина и така осмислят отделните на пръв поглед мъжки и женски мистични традиции.  Малко вероятно е двете традиции да са обединени случайно от Рицарите Тамплиери, тъй като тяхната основна цел е да открият най-мистичното познание. Това са практични мъже, които се интересуват най-много от придобиването на материално могъщество, които отстояват тайните си убеждения. А в основата на тези убеждения залягат магични и алхимични тайни . Но Тамплиерите устремено и целенасочено се стремят към скритото окултно познание. Те не само се стремят да разширят философските си и религиозни познания, но търсят и върховното могъщество, господството върху самото време.