Международният, общовселенски и военен Орден на Тамплиерите (ORDO SUPREMUS MILITARIS TEMPLI HIEROSOLYMITANI) е основан в Йерусалим в годината 1118 от деветима Рицари - Юг дьо Пайен, Жофроа дьо Сент Омер, Андре дьо Монтбар, Гондемар, Нивар дьо Мондидие, Росал, Юг Риго, Жофроа Бисо, Аршамбо дьо Сент Аман. Орденът е бил посветен на защитата на поклонници и отбрана на Светите земи. Рицарите основатели положили монашески обети и били известни като „Бедните воини на Христа и Храма на Соломон”, "Рицари Тамплиери".

Крал Балдуин ІІ, Крал на Йерусалим (1118-1131), инсталирал Ордена в част от палата на Йерусалим, Храма на Соломон, за тяхна резиденция и оръжейна, откъдето той приел името Рицари на Храма или Тамплиери.

На Събора в Троа през 1128 г. бил признат от Папа Хонорий ІІ, който му дал строги правила, продиктувани от Св. Бернар, първият Абат на Клерво и основател на Цистерианския Орден. Рицарите също така получили и Бял Плащ като символ на чистотата на техния живот, към който през 1146 Папа Еугений прибавил „ЧЕРВЕНИЯ ДВУРАМЕНЕН КРЪСТ”.

Бойните подвизи на Ордена в защита на Свещените земи били многобройни. След падането на Йерусалим през 1187 г. Тамплиерите се оттеглили в крепостта Акър. Те останали там, докато градът бил превзет през 1291 г. след поредица от ожесточени и неравни сражения, по време на които Великият Магистър, Гийом дьо Божьо, загинал при защитата на града. Оцелелите Тамплиери, предвождани от новия  Велик Магистър, били последните, които напуснали града. Орденът се оттеглил в Кипър с основно местоположение в Лимасол и централен щаб в Храмовия Манастир в Париж.

След много години на саможертва и служба на Християнството и на Цивилизацията, този много богат и влиятелен Орден възбудил завистта и алчността на другите. Основното действащо лице бил Филип Хубави, Крал на Франция, който бил задлъжнял към Ордена. През 1307 г. Филип арестувал всички Тамплиери във Франция и конфискувал вещите и имуществото на Ордена. Тъй като самият той не бил в състояние да съди Ордена, понеже той бил подчинен само на Папата, Филип се заел да принуди Папата да действа срещу Ордена. Без никакви доказателства за престъпление, Папа Клемент V се поддал на натиска и през 1312 г. издал Була, с която - в качеството си на Глава на римокатолическата Църква и по този начин с върховна, институционна, църковна /каноническа/ власт над този военно-монашески Орден - забранил Ордена. В следствие на това Орденът много бързо се адаптирал, съобразил и приел статут с подчертан характер на Светски Военен Рицарски Орден. Орденът се завърнал към първоначалния си статут на Светски Военен Рицарски Орден.

Само във Франция Тамплиерите били третирани жестоко и Великият Магистър, Жак дьо Моле, бил изгорен на кладата през 1314 г. близо до Катедрала Нотр Дам в Париж. В Англия Едуард ІІ не предприел незабавни действия срещу Ордена, но в крайна сметка, през 1314 г., той разрешил на представителите на Инквизицията да съдят Ордена в църквата Ол Халоуз. След това Едуард започнал да конфискува земите и собствеността на Тамплиерите, включително и Храма в Лондон за себе си, а не ги предал на определените попечители - Рицарите на Св. Йоан.

Преди мъченическата си смърт през 1314 г., 23-ият Велик Магистър, Жак дьо Моле, предал своите пълномощия на Благородния Рицар Жан Марк Лармениус. Рицарят на Ордена на Храма Лармениус бил единодушно признат за новия Велик Магистър след смъртта на Великия Магистър Жак дьо Моле. Той събрал разпръснатите оцелели Рицари от Ордена и през 1314 г. дал на Ордена Хартата на приемствеността (Хартата на Лармениус). Тази Харта все още е един от ръководните документи на съвременния Орден.

Орденът продължил съществуването си тайно с непрекъсната поредица от Велики Магистри до 1705 г. През март на тази година няколко френски благородници направили Събор на Тамплиери във Версай. Те избрали Херцога на Орлеанс Филип, по-късно Регент на Франция, за 41-ия Велик Магистър на Ордена. Така, като Регент на Франция и Велик Магистър на Храма, той дал официално подновяване и легитимиране на Ордена на Храма като Светски Военен Рицарски Орден.

След смъртта на Херцога на Орлеанс през 1723 г., трима Принцове на Бурбон били Велики Магистри на Ордена до 1776 г. През тази година Херцогът на Кос Брисак приел поста на Велик Магистър и останал на него до екзекуцията си през 1782 по време на Френската Революция. Тъй като бил предрекъл предстоящите събития, той предал архивите на Ордена и Хартата на приемствеността на Радо дьо Шевилон. Орденът оцелял през Революцията и преживял период на благоденствие във Франция в началото на 19-ти век, когато много хора с високи длъжности желаели да бъдат приети за Рицари и Дами.

Между 1818 г. и 1841 г. Орденът се разраснал много с повече от 20 манастира във Франция и Приорати, основани във Великобритания, Германия, Белгия и Швейцария. Били основани Легации в Швеция, Бразилия, Индия и Ню Йорк. През 1940 г., когато Франция и Белгия били превзети от нацистка Германия, Принцът Регент Емил Клемент Ванденбург живеел в Брюксел. За да осигури оцеляването на Ордена, той предал своите права на португалския благородник и Гранд Приор на Португалия Граф Антонио Кампейо Пинто де Соуса Фонтес.