Guillaume de Beaujeu 
1233? – 1291 г. 

Велик Магистър от 1273 г. до 1291 г.

Гийом дьо Божьо произхожда от знатен род в Божоле, родственик на френските крале Луи ХI и Шарл д,Анж. През 1271 г. е Командор на Триполи, през 1272 г. – на Апулия. Избран е за Велик Магистър на Ордена на Храма на 13 Май 1273 г. Веднага след избирането си предприема обиколка на главните провинции на Ордена на Храма в Светите земи, с цел да предостави информация на папа Григорий Х, който иска да узнае мнението на Великите Магистри на Тамплиерите и Хоспиталиерите за обявяване на нов кръстоносен поход. Но въпреки призивите на Рицарите Тамплиери от източните провинции, Гийом дьо Божьо пристига в Акра едва през Септември 1274 г. През 1279 г. той влиза в конфликт с Юг III, крал на Кипър, който конфискува владенията на Тамплиерите на острова. Този конфликт ще продължи двадесет години и ще намери своето разрешение едва при управлението на Великия Магистър Жак дьо Моле. През 1282 г. Гийом дьо Божьо, чиято политика спрямо мюсюлманите е да печели време, се възползва от нахлуването на монголите на изток и ратифицира за нови десет години сключеното през 1271 г. споразумение за примирие с Байбарс. Но въпреки наличието на този договор, през 1288 г., наследникът на трона на Байбарс, Каалун, решава да нападне Триполи. Благодарение на връзките, които поддържа в двора на султана в Кайро, Гийом дьо Божьо веднага узнава за подготовката и предупреждава благородниците на Триполи. Но те решават, че Великият Магистър ги подтиква към бягство от града, за да го превърне във владение на Ордена на Храма. Затова, въпреки предупрежденията на Гийом дьо Божьо, на 26 Април 1289 г. Триполи пада в ръцете на мюсюлманите. От края на 1289 г. Каалун започва да се готви за обсада на Акра. Като претекст той използва съсичането по пътя за Акра на мюсюлмански търговци от току-що пристигнали ломбардски войски и изисква от благородниците на града да му предадат виновниците. Гийом дьо Божьо ги съветва да предадат виновниците, за да спечелят време, но благородниците отхвърлят предложението му, разчитайки, че Каалун няма да нападне Акра заради споразумението от 1282 г. Все пак християните спечелват няколко седмици поради смъртта на Каалун в Кайро през Септември 1290 г. Неговият син, Ал Ашраф Халил, успява да потуши развихрилия се в султанството бунт и през Април 1291 г. пристига с двестахилядната си армия пред крепостните стени на Акра. На 5 Април 1291 г. започва обсадата на града. Тамплиерите и Хоспиталиерите забравят враждите си и ръководени от Великия Магистър на Ордена на Храма – Гийом дьо Божьо и Великия магистър на Хоспиталиерите Жан дьо Вилие организират защитата на северните стени на града, докато Конрад фон Фонтчванген, велик магистър на Тевтонския орден, и Амори, брат на краля на Кипър – Анри II, се заемат със защитата на южните стени. Нощта на 15 срещу 16 Април Гийом дьо Божьо се опитва да излезе извън града с отряд от триста рицари. Те успяват да унищожат стотици мюсюлмани и повечето от обсадните им машини. Но на 16 Май, въпреки пристигането на подкрепление от хиляда рицари, начело с Анри II, част от крепостната стена на Акра е разрушена от нападателите. Братята Рицари на трите Ордена се бият до смърт, успявайки да възпрат мюсюлманите от нахлуване в града. На 18 Май Ал Ашраф Халил изпраща в бой срещу защитниците на Акра хиляди свои фанатизирани войни. Гийом дьо Божьо събира около себе си дванадесет Братя Тамплиери и заедно с Великия магистър на Хоспиталиерите и няколко негови рицари се хвърлят в смъртоносна битка. Опитвайки се да отблъсне врага от портата на св. Антоан, той е смъртоносно ранен. Идването на подкрепление му дава възможност да стигне до Тамплиерския замък в южната част на града, където издъхва от раните си.