Jacques de Molay 
1244-1314 г. 

Велик Магистър от 1292 до 1314 г.

В историческите източници липсват точни данни за мястото и датата на раждане на Жак дьо Моле. Но архивите на процеса срещу Рицарите на Ордена на Тамплиерите дават възможност да конкретизираме, че Жак дьо Моле е роден през 1244 или 1245 г. в Горна Саона, в графството Бургон, васална област на Свещената римска империя. През 1265 г. той е приет в Ордена на Храма от Амори дьо Ла Рош, командор на Франция. Около 1270 г. вече е в Светите земи, но почти нищо не се знае за действията му там. Най-вероятно съпровожда Тибо Годен в оттеглянето му от остров Кипър. Във всеки случай той присъства на Генералния Капитул на Ордена през есента на 1291 г., като е избран за Маршал. През Април 1292 г., малко след смъртта на Тибо Годен, Жак дьо Моле вече е Велик Магистър на Ордена на Тамплиерите.

Веднага след избирането си той се заема с организирането на защитата на остров Кипър и на Мала Армения, последните владения на кръстоносците в източните земи. През пролетта на 1293 г. Жак дьо Моле предприема пътуване из Европа, за да обиколи Домовете на Ордена и най-вече да търси помощта на западните владетели и на Църквата за защита на последните християнски държави на Изток.

По време на това пътуване той създава добри контакти с някои от монарсите – с краля на Англия Едуард I, с краля на Арагон Хайме II и с папа Бонифаций VIII.

През есента на 1269 г. Жак дьо Моле се завръща в Лимасол, за да уреди възникналите недоразумения с краля на Кипър, Анри II. През 1300 г. той продължава да укрепва острова-крепост Руад, опитвайки се да го превърне в база за съвместни военни операции с монголите. Но монголите, твърде заети с междуплеменни разпри, не успяват да се съюзят с християните срещу египетските мамелюци. През Септември 1302 г. Тамплиерите от Руад са избити до един от ордите на мамелюкския султан. Тогава Жак дьо Моле губи последните си надежди за общи действия с монголите срещу настъпващите мюсюлмани.

През 1305 г. новоизбраният папа Климент V приветства идеята на Великите Магистри на трите военизирани Ордена за нов кръстоносен поход. Обсъжда се и възможността за обединяване на Ордените. На 6 Юни 1306 г. папата свиква магистрите на официална среща в Поатие, но заради болестта му тази среща се осъществява едва през Май 1307 г. В разговора си с папа Климент V Жак дьо Моле категорично отхвърля идеята за обединяване на Ордените. Тази негова позиция има тежки последствия за бъдещето на Ордена на Храма, тя усложнява преговорите с папата и окончателно превръща краля на Франция Филип Хубави в заклет враг на Рицарите Тамплиери. По същото време клеветнически слухове по адрес на Ордена на Храма са плъзнали по цяла Европа. Филип Хубави и неговите съветници се възползват от тази ситуация, за да изградят план за унищожаване на неудобния им Орден на Тамплиерите. При завръщането си в Поатие Жак дьо Моле моли папата да подготви разследване, за да изчисти Ордена на Храма от всякакви клевети и подозрения. На 24 Август 1307 г. Климент V обявява на Жак дьо Моле, че е сформирана комисия за разследване на подозренията срещу Ордена. Филип Хубави ускорява събитията, за да избегне възможността последната дума да бъде на папата. На 14 Септември неговият съветник Гийом дьо Ногаре изпраща до всички Байи и Сенешали на Франция заповед за арестуване на Рицарите Тамплиери в кралството и за секвестиране на цялото им имущество.

На 14 Октомври 1307 г. всички Братя на Ордена на Храма в кралство Франция са хвърлени в тъмница. В някои Командории Тамплиерите са избити от засада, тъй като кралските войници се страхуват да влязат в открит бой с опитните войни. Жак дьо Моле е арестуван в главния Дом на Ордена в Париж. Към него са предявени същите обвинения като тези, отправени към целия Орден – отричане от Христос, содомия, хомосексуализъм, магьосничество, присвояване на богатства и др. По време на първия разпит на Великия Магистър се случва нещо странно – вместо да отхвърли обвиненията, той приема някои от тях и така дава нов тласък на кралската кампания срещу Ордена.

През Декември 1307 г. Климент V изпраща в Париж няколко кардинали, които да разпитат Великия Магистър на Ордена. Пред тях Жак дьо Моле отрича всичко, което е признал при първия разпит. Тогава възниква конфликт между папата и френския крал, приключил с компромис между двете страни, конкретизиран в булата Faciens Misericordiam. Според тази була папата си запазва правото да съди върховните ръководители на Ордена на Храма.

Жак дьо Моле, заедно с Жофроа дьо Шарни, Юг дьо Перо и Жофроа дьо Гонвил са преместени в Шинон и наново разпитвани от кралски агенти. По време на този разпит Жак дьо Моле отново се връща към признанията си от Октомври 1307 г. Папската комисия губи почти година и половина, за да се подготви за разпита на обвиняемите. До края на Ноември 1309 г. Жак дьо Моле е разпитан само два пъти. Поради това той решава да пази мълчание пред папските пратеници, разчитайки на булата Faciens Misericordiam, според която единствено папата може да го съди.

През 1310 г. повечето от хвърлените в затвора Тамплиери изискват да бъдат изслушани от папската комисия, за да имат възможността да свидетелстват в полза на Ордена. Техният протест е пречупен от изпращането на кладата на 10 Май 1310 г. на петдесет и четирима рицари, осъдени като еретици от френския крал.

На 22 Март 1312 г. на събора във Виен папа Климент V официално обявява разпускането на Ордена на Храма. Жак дьо Моле остава затворен в тъмницата, без нито един път да е изслушан от папата. Климент V се задоволява да изпрати в Париж трима кардинали, за да се произнесат за съдбата на висшите сановници от Ордена на Храма. През Март 1314 г. тримата кардинали произнасят безапелационната си присъда – върховните ръководители на Тамплиерите са осъдени на доживотен затвор.

Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне бурно протестират срещу тази присъда, осъзнавайки, че от самото начало са били изиграни от папата, който въобще не е възнамерявал да ги изслуша. Двамата отричат всичките си досегашни показания и обявяват Ордена на Храма за невинен по всички обвинения, отправени към него. Веднага Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне са обявени от кардиналите за еретици и осъдени на смърт. Същия ден на острова Сите в Париж, в подножието на катедралата „Нотр Дам дьо Пари”, е издигната клада. Вечерта на 18 Март 1314 г. Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарни са изгорени на нея.

Доклад в памет на 23-ия Велик Магистър на Ордена на Тамплиерите, Жак дьо Моле