Днес Православната Църква чества:

Св. апостол Филип,Св. свещеномъченик Ипатий Чудотворец (IV век),Св. благоверен цар Управда-Юстиниан († ок. 565 година),Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски (1296-1359 година).
 
 

Орден на Тамплиерите - Велик Магистериален Приорат на България - Велик Магистериум Порто

 

ORDO SUPREMUS MILITARIS TEMPLI HIEROSOLYMITANI 

НЕ е масонски или парамасонски орден, и НЕ е свързан, обвързан или присъединен към масонството и/или някоя от подчинените му организации.

Рицарите Тамплиери признават и следват единствено историческите идеали на древния Орден, така както са формулирани в неговия Устав, и претендират да са директни наследници на древната Рицарска традиция.

tagma

 
Начало Новини Доклади Скален манастир "Св. Марина" - Всяко нещо, което има минало, има и бъдеще!
Скален манастир "Св. Марина" - Всяко нещо, което има минало, има и бъдеще!
Новини - Доклади

   Село Карлуково се намира на север от Балкана, в поречието на река Искър, което е известно с карстовия характер на скалите и многобройните пещери и скални отвеси. В днешно време, то е рай за алпинисти и пещерняци. и предлага както невероятни, зашеметяващи гледки, така и незабравими екстремни преживявания. В миналото обаче, Искърското дефиле е било място за живот, където отбраната от неприятеля е била от решаващо значение. То е дало убежище както на обикновенните трудови хора, така и на монасите. Монашеското движение се е зародило още с най- ранния период на християнството. Първите манастири в българските земи са основани още преди създаването на Българската държава и са свързани с гоненията на християните в Римската империя през втората половина на IV век. Най- старите манастири са скални. Такива са Аладжа манастир, Албутинския, Ивановските скални манастири (под егидата на ЮНЕСКО).


   През XIII и XIV в земите на Византия и България възниква ново течение в християнството- учението за Божествената енергия- исихазъм. Тя е свързващо звено между Божествената същност от една страна и земния свят и човека от друга. Чрез нея (Божествената енергия) верующият може да се възвиси и са се доближи до Бога, което е единственият път за спасение. Не случайно голям брой монаси- исихасти, които бягат от нападенията на османци в южните области на Балканския полуостров намират убежище и създават нови манастири край Търново, Червен, долината на Русенски и Черни Лом, склоновете на Шуменското и Провадийското плато, в Искърското дефиле, в скалите на Мадара .
   В българските земи в миналото са съществували над 500 скални манастири и черкви, изградени в естествени пещери или скални ниши по подобие на тези, строени в селищата. Разбира се, те не притежават тяхната монументалност, поради ограничените възможности на скалните площадки. Три от тези манастири се намират в землището на с. Карлуково- Ловешко. Това са скалните манастири "Св. Марина", "Св. Безсребреници Дамян и Козма"и "Св. Никола" (Глигора) са трудно достъпни и затова малко познати.
    Създадени при трудни условия и ограничени средства, те имат непреходно значение като паметници на познание за българите и Българската държава през Средновековието.   Находките от по- късно време свидетелствуват, че скалните манастири в района на Карлуково, продължили да съществуват и след падането на България под Oсманско владичество и са спомогнали за утвърждаване и запазване на християнството. За това свидетелствува надписът на големия български книжовник Епископ Софроний Врачански, който през коледата 1798 г., бягайки от кърджалиите е намерил убежище в Карлуковския манастир, след което посетил трите скални манастира "Св. Марина", "Св. Николай" и "Св. Безсребреници Дамян Козма ” и оставя своя подпис в последния. От четири манастира в района на с. Карлуково в момента е запазена само църквата "Успение богородично" в двора на психиатричната болница. Другите три скални манастира са в руинно състояние - почти напълно разрушени, без стенописи.
   Скалната църква "Св. Марина" датира от края на XIII и началото на XIV век. Намира се на десния бряг на река Искър, срещу Карлуковския манастир. Построена върху непристъпна скална площадка в ниша на около 20 м от нивото на реката, тя е била е изградена от местен ломен камък, свързан с хоросан. Имала е дървена конструкция и двускатен покрив с керамични керемиди. Еднокорабна, едноабсидна с размери 5 на 3 м. Стените й били дебели 60 см. Малко прозорче (мазгал) украсявало южната фасада. На източната стена се намирали две олтарни апсиди - малка и голяма. Сведения за този вид се черпят от останките, документация, книги и научни изследвания.
Поради малкия брой на запазените у нас паметници от 14 в. трудно е да се намери точен стилов паралел на всеки един от тях и почти всеки паметник остава представител на дадена насока в развитието на монументалната живопис или на развитието на стила на отделно ателие.  Църквата "Св. Марина"е притежавала минимума от сцени и изображения на светци, задължителни за една църковна сграда. По всяка вероятност таванът под двускатният покрив не е бил изписан. Според учените, стенописите са работени от двама майстори. По-опитният от тях е бил възпитан в традициите на палеоговската живопис и напомня майстора на Ивановската църква. Има и други паметници на културата, отдалечени от Търново, с малки размери, които са от изключително значение за българската и световна култура и история (например Боянската църква). През 70-те години на 20-ти век е извършена реставрация.Част от стенописите са свалени и се съхраняват в НИМ. Скална църква "Света Марина" е обявена за паметник на културата с национално значение, Д. В., бр.100/1969 г..  Хаджийски (1985) публикува снимков материал, от който личи, че църквата е вече в руинно състояние. В наши дни от този някога прекрасен храм не е останало почти нищо. През лятото на 2006 г. от земята са се подавали само основите и част от олтара на източната стена. През лятото на 2006 г. експерти от НИПК са посетили обекта и изразили писмено принципно съгласие за реконструкция на скалния манастир и оказване на методическа помощ в процеса на строителството.  Подкрепили проекта и кметът на гр. Луковит, кметът на с. Карлуково и енорийският свещеник Евг. Цветанов. Църквата е разположена в скална ниша на отвесна скала висока 80 м. под Националния пещерен дом. В момента е достъпна само с алпийска техника. Предстои изграждане на пътека за достъп.
    Група приятели, решили с Божията помощ да възстановят скалния манастир "Света Марина" преди 4-5г., като целта е изграждането и възстановяването на църквата в първоначалния й вид, нейното освещаване съгласно църковните канони и подновяване на християнското богослужение в нея. Инициатор, главно действащо лице, организатор и строител-едновременно е г-н Флориан Марков. С одобрението на Великият Приор Асен Асенов и по инициатива на Рицаря Любен Лалев , в План- програмата на Великия Магистериален Приорат на България залегна точка за подпомагане и участие във възстановяването на тези Светини. През месец май тази година, група от Братя на Ордена, водена от Рицаря  Офицер Христо Михайлов, Рицаря Офицер Енчо Енчев и Рицаря Евгени Диновски, посетиха трите  скални манастира и се запознаха с проблемите при строежа и възстановяването на  църквата "Св. Марина”. Месец по-късно заедно със Сестра Василка Алиманска и Брат Евгени Диновски отидохме  отново до Карлуково, за да конкретизираме помощта която можем да окажем. Най-големите  трудности и проблеми идваха от трудния терен, който изискваше огромни усилия и носеше определен риск при преноса на материали, от кражбата на материали и инструменти, както разбира се и липсата на финансов ресурс.
   Първата крачка беше направена от Командерия „Света София”, като дариха 300лв. За закупуването на желязо за направата на желязна врата и решетка. На 19 и 20 август, след съгласуване с г-н Флориан Марков, заедно с един мой приятел Сотир Стойчев , отидохме в Карлуково, където ни чакаха още 3 души заедно с Флориан. Нашата задача беше да пренесем строителните материали от дома на пещерняка до  мястото на строежа, като използваме алпийска техника. Бях предвидил да работим 3 алпинисти, но за съжаление в последния момент единия се разболя.
 С част от парите закупих предвидените от Брат Никола Кенаров железа, а останалите материали бяха закупени от Флориан Марков. За два дни успяхме да пренесем  и складираме на мястото на строежа 1т. и 800кг. Пясък, 750кг.цимент, 400кг. Вар, 12 греди и 180кг.желязо.
   На 25 и 26 септември отново група Тамплиери от Ордена на Храма- Рицаря Офицер Иван Цанков, Рицаря Евгени Диновски, Рицаря  Никола Кенаров и Оръженосеца Генислав Караджов отделиха от своето време и дадоха своя труд , като  монтираха желязна врата и предпазна решетка на входа на пещерата зад църквата. Рицаря Любен Лалев  е подсигурил безплатна нощувка на Братята и Сестрите, като  през двата дни е оказвал непрекъснато съдействие  и помощ.
   Следващата ни задача е да съберем средства, да поръчаме и монтираме нова, масивна дъбова врата, по проект.
   Надявам се Братя и Сестри Тамплиери, и в бъдеще да помагаме и участваме кой с каквото може в това благородно начинание, за прослава на името Господне и следвайки идеите на нашия ОРДЕН.

 

                                                                           
 Съставил: Оръженосец  Иван Карабетев


 

Велик Магистър на Ордена на Тамлиерите  НСВ Жерар Едмонд Луис ВИЛЕРИ 
ВЕЛИК МАГИСТЪР O.S.M.T.H.

gerb-CMYK-NEW_MAGISTERIUM.png

Господня Молитва

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от Лукавия;
защото Твое е царството
и силата и славата вовеки.
Амин.

Девиз на Ордена на Тамплиерите