Св. Бернар е роден през 1090 г. във Фонтен лес Дижон, провинция Бургундия, в семейството на аристократи. Младежът израства в атмосфера на топлота, загриженост и любов заедно с петимата си братя и една сестра. Родителите му са образец за морал, вяра и достойнство. Майката на Бернар умира през 1107 и това е толкова тежък удар за момчето, че то прекъсва обучението си по литература в училището в Шатийо сюр Сен и поема пътя на духовно усамотение.

През 1113 г. се оттегля от света в манастира в Сито (Citeaux; на лат. Cistercium) по съвет на абата на обителта св. Стивън Хардинг. Бернар попада сред монашеско Братство, събрано през 1098 от Робер от Молесмо в желанието му да възстанови аскетичните порядки в Ордена на Бенедиктинците. През 1115 г. заедно с 25 Братя монаси св. Бернар напуска манастира в Сито и основава обител в Клерво (Clairvaux), провинция Шампан. Именно Братството на този манастир е в основата на Ордена на Цисцерцианците, т.е. на излезлите от манастира в Сито (на лат. Cistercium). Благодарение на личните усилия на Св. Бернар към 1153 г. монасите от манастира в Клерво полагат началото на 60 цисцерциански манастира с повече от 700 монаси.

Огромният авторитет на св. Бернар е резултат от аскетическите му подвизи. Той води кореспонденция с мнозина владетели и други изявени личности на епохата, проповядва активно и пише дидактически съчинения. Всичко това помага и за разрастването на ордена. Св. Бернар е участник и в църковните, и в политическите дела; изобличава недъзите на монасите и духовенството като цяло, бори се с ересите и неугодните богослови. Известна е например разпрата му с Пиер Абелар и епископ Жилбер от Поретан.

Думата на светеца е решаваща за схизмата, наложена през 1130 г. от Папа Инокентий II. Св. Бернар е френски монах и богослов мистик, един от учителите на Църквата. През 1830 светецът е обявен за „доктор на Църквата”. На фона на невзрачните и слаби папи от този период (някои от които са негови ученици) Св. Бернар придобива огромен авторитет и влияние в църковните и светски среди. Чрез писма налага волята си на Папата и на френския крал Луи VII. До смъртта си е абат на манастира в Клерво, обител, която има особено влияние върху църковно-политическия живот в Западна Европа. Светецът е смятан за вдъхновител, инициатор е и главен организатор на Втория кръстоносен поход (1147-1149).

Безспорна е ролята му в инициирането и подготовката на Втория кръстоносен поход, тъй като в многобройните проповеди светецът благославя създаването на Духовно-Рицарските Ордени на Запад. Участва активно в основаването на Ордена на Тамплиерите и е автор на първия им устав заедно сБлагородния Рицар Юг дьо Пайен. Свети Бернар е смятал смирението за основна добродетел, а за главна цел на човешкия живот - сливането с Бога. Умира на 20 август 1153 г. в съградения от него манастир в Клерво, провинция Шампан. Канонизиран е за светец на 18 януари 1174 г. Католическата църква почита паметта му на 20 август.