Жак дьо Моле
Jacques de Molay
(1244 – 1314)
Велик Магистър от 1292 до 1314 година

Френският поет Кретиен дьо Троа е написап в своето произведение „Ланселот”:
„Рицарят трябва да бъде милостив, без зло, приветлив, без предателство, състрадателен към страданията и с отворени ръце, сърце и ум. Той трябва да е готов да помогне на нуждаещите се и да праща по дяволите разбойници и убийци, да съди справедливо, без полза и омраза. Той трябва да предпочита смъртта пред безчестието. Той трябва да защитава Светата Църква, защото тя не може сама да се защити.”
Най-добрият разказ за първите крачки на Тамплиерите е оставил за нас кардинал Жак дьо Витри, историк на кръстоносните походи, образован и културен човек, възхищаващ се искрено от Ордена на Храма:
«Някои Рицари, обичани от Бога и служещи Му, се отказаха от света и се посветиха на Христа. С тържествени обети, принесени пред Патриарха на Йерусалим, те се задължиха да защитават поклонниците от разбойници и крадци и да служат на Рицарството Господне, съблюдаваха бедност, целомъдрие и послушание, следвайки устава на редовните каноници. Те бяха ръководени от двама почтени мъже –Рицаря Юг дьо Пайен и Рицаря Жофроа дьо Сен Омер. В началото онези, които взеха толкова свято решение, бяха само девет и в продължение на девет години те служеха в светски одежди и се обличаха с това, което им даваха като милостиня вярващите.
Кралят Балдуин ІІ, неговите Рицари и господин Патриархът бяха преизпълнени със състрадание към тези благородни люде, изоставили всичко заради Христа, и им дадоха някаква собственост и бенефиции, за да им помогнат в техните нужди и за спасение на душите на дарителите. И тъй като Рицарите нямаха църква или жилище, което да им принадлежи, кралят ги настани в своите палати, близо до Храма Господен. Абатът и канониците от Храма им предоставиха за нуждите на тяхната служба земя недалеч от Храма: затова ги нарекоха по-късно «Тамплиери» - «Рицари на Храма».
И така през 1128 година по време на Събора в Троа са утвърдени Орденът на Храма и неговият устав. Първи негов Магистър става Рицаря Юг дьо Пайен. Рицарите избират за своя дреха Белия плат, който символизира чистотата на техните помисли и здрава плът, оръженосците им носят дрехи с кафяв цвят. През 1147 г. им е разрешено да зашиват на Белия плат от лявата страна Червен Кръст. 
Братът Жак дьо Моле е 23 години Велик Магистър на Ордена на Храма, най-известният Велик Магистър на Ордена на Тамплиерите след неговия основател и първи Велик Магистър – Юг дьо Пайен. 

В историческите източници липсват данни за точното място и дата на неговото раждане. Архивите на процеса срещу Рицарите от Ордена на Тамплиерите, които за съжаление в по-голямата си част са с произход църквата и затова не могат да се смятат за достоверни, ни дават възможност да научим, че той е роден през 1244 или 1245 година в Моле, Горна Саона (Haute Saône), Юра – североизточната част на днешна Франция, в графство Бургундия, в семейство (което важи за повечето Тамплиери) от средното благородничество.
През 1265 година (предполага се, че е бил 21-годишен) е приет в Ордена на Храма, в Командерията на Бон. Споменава се, че по време на екзекуцията му е на 70, което ни дава и годината на раждане – 1244. 
Пет години по-късно вече е в Светите земи и подобно на мнозина, които се числят към Ордена на Храма, се присъединява към свещената битка с неверниците. Бързо напредва в йерархията поради изключителната си преданост към Братството и забележителните си воински качества. Известно е, че пътува доста по задачи на Ордена в Англия и Франция. Първоначално е назначен като Велик Визитьор, а впоследствие – и за Велик Прецептор на Англия.
През 1291 г.ситуацията в Палестина се променя, когато мюсюлманите изтласкват християните от Светите земи. Тамплиерите под ръководството на 22-ия Велик Магистър Тибо Годен са принудени да се оттеглят в Кипър и Европа, при което загубват част от своята мисия, а именно защитата на поклонниците. Многочислени, с много пари и добре въоръжени, те отдавна вече са трън в очите на някои европейски монарси. През есента на същата година – 1291, Брат Жак дьо Моле участва в Генералния Капитул на Ордена и там е избран за Маршал. През април 1292 година, след смъртта наРицаря Тибо Годен, Брата Жак дьо Моле става Велик Магистър на Ордена на Храма.
Веднага след като става Велик Магистър, той се заема с организацията на защитата на остров Кипър и Мала Армения, които в този период са последните владения на кръстоносците на Изток. Целта му също така е била реформиране на Ордена и адаптирането му към ситуацията в Светите земи по време на последните дни на кръстоносните походи. През следващата година предприема пътуване из Европа, за да обиколи Домовете на Ордена и най-вече да търси помощ от владетелите на западните държави и от църквата за защита на последните християнски земи на Изток и организирането на нов кръстоносен поход. По време на това свое пътуване успява да създаде добри отношения с кралете на Англия, Арагон и с Папа Бонифаций VІІІ. Завръща се в Кипър, където продължава да укрепва острова-крепост Руад, като идеята му е това да е базата за военни действия на Тамплиери и монголи срещу египетските мамелюци. Но монголите се раздират от вътрешноплеменни борби и Тамплиерите остават сами. През септември 1302 година Тамплиерите от Руад са избити от ордите на мамелюкския султан иВеликия Магистър Жак дьо Моле губи и последните си надежди за общи действия с монголите срещу настъпващите мюсюлмани.

Какво става в Европа по същото време?

  

Кралят на Франция – Светският обвинител

Френският крал Филип IV, останал в историята с прозвището "Хубави", е коронясан в Реймс през 1285 г. Той е амбициозен владетел, който иска да реализира докрай отдавнашните стремежи на френската корона да завладее богатото херцогство на Аквитания (чийто сюзерен е английският крал) и графство Фландрия. Така избухва опустошителна война - французите претърпяват едно от най-срамните поражения в цялата си история - битката при Куртре през 1302 г., в която фламандското градско опълчение избива обкованите с брони кралски елитни френски Рицари. Въпреки придобивките в Гаскония и Фландрия и привидно изгодните за Филип ІV мирни договори, които са сключени с Англия и фландърския граф, френското кралство е изтощено от войните и неспособно да продължи настъплението си.
Основните проблеми на френското кралство по това време са финансовите. Дълговете на кралството, оставени от предшественика на Филип IV, Филип ІІІ – неговия баща, са не по-малки от половин милион турски ливри (приравнено към днешния курс това вероятно са над 10 млрд. долара). Войните в Аквитания и Фландрия изискват огромни разходи, за които монархията не е подготвена. Кралят не получава достатъчно регулярни доходи, за да си позволи да поддържа достатъчно голяма редовна армия и трябва да разчита на феодалното опълчение, чиито боеспособност и лоялност са със съмнителни качества. Той се опитва да въведе общи налози, допълнителни данъци и наборна военна служба, но това му начинание среща страхотни спънки и успехите му са твърде скромни. Тогава Филип решава да насочи усилията си към "издояването" на богати социални групи на територията на кралството си. Например изземва една десета част от доходите на католическото духовенство (става дума преди всичко за църковния десятък), като между 1285 и 1314 г. този налог е събиран 24 пъти от чиновниците на краля. Масова практика е сключването на насилствени заеми от кралския двор. Конфискува изцяло имуществото на ломбардците, както и на евреите, заселили се във Франция.
Но това не е достатъчно и дворът решава да прибегне към финансови машинации, достойни за най-пропадналите римски императори - като Калигула. Монетната система е още от X в., но съотношението между реалните пари и сметните единици не е строго фиксирано и Филип IV не закъснява да се възползва от това. Между 1295 и 1305 г. той неколкратно променя цялата парична система, като ту изменя съотношението между сметните единици и истинските монети, ту сече нови монети, в които съдържанието на скъпоценен метал е намалено. С една заповед през есента на 1305 година той обезценява парите, циркулиращи в кралството, с 2/3 от стойността им. При тази новина в Париж избухва страшен бунт на простолюдието срещу благородниците и краля. Филип IV едва успява да избяга и да се укрие в Дома на Тамплиерите в Париж, Братята-Рицари го подслоняват, но въоръженият народ обсажда "Темпъла" и не пуска вътре да се внасят провизии и предмети от първа необходимост, искайки кралят да излезе и да даде обяснение защо е "повредил парите". Независимо че бунтът е потушен и водачите екзекутирани, като екзекуциите и размириците продължават до януари 1307 година, финансовата криза не е разрешена. След ломбардците са евреите, а след евреите ....???

Папата – Духовният обвинител

Папа Климент V е роден през 1264 г. в Аквитания с името Раймон Бертран дьо Го. Като личност не се отличава с нищо особено. Преминава на страната на крал Филип IV, за да си осигури съюзник в борбата за Светия престол, а изборната процедура продължава девет месеца с мъчителни преговори между френските и италианските кардинали, защото освен че не е италианец, не е и кардинал. Коронясан е в Лион през 1305 г. и е първият сложил тиара – традиционната оттам насетне папска корона. Новият Папа е болнав и загрижен за здравето си човек, който едновременно с това е слабоволев и инатлив. Известен е със своя непотизъм (най-образно казано – шуробаджанащина) и отменя булата Unam Sanctam, издадена от предшественика му - Папа Бонифаций VIII, която регламентира превъзходството на духовната власт над светската, с което папската институция губи своите самостоятелност и престиж. Понтификатът му остава в историята и с факта, че премества седалището на папите в Авиньон.
За разлика от своите предшественици, Климент V искрено се интересува от съдбата на Светите Земи и след победите на египетските мамелюци се обръща към Магистрите на военните Ордени – Тамплиери, Тевтонци и Ордена на св. Йоан – Хоспиталиерите, да представят в писмен вид виждането си за организирането на нов кръстоносен поход, както и да дадат мнение по проекта за обединяването на трите Ордена в един.
Великият Магистър на Ордена на Храма се обявява категорично против идеята за обединение на Ордените, като изтъква поредица аргументи, с които тя е била отхвърляна до момента, въпреки че е била обсъждана и по времето на предшествениците на Климент V. Относно организирането на нов кръстоносен поход Великия Магистър Жак дьо Моле отговаря авторитетно на Папата с доклад и дълбоко разбиране по военните въпроси, като представя свой проект и излага подробен анализ за трудностите и пречките, които биха се отразили на неговия успех. Проектът на Великия Магистър на Ордена на Храма се основава на типичната форма на сражения в Средиземноморието – каперството, и Папата го приема, без да се колебае, увличайки се от идеята за война, която се самофинансира и не изисква субсидии от кралете и Светия престол. 

На 6 юни 1306 година Папата свиква Магистрите на трите Ордена на официална среща в Поатие. Но поради заболяването му срещата се осъществява 11 месеца по-късно – през май 1307 година. Преди това Климент V се среща с Филип ІV Хубави, който вече е споделил някои свои подозрения към Ордена на Храма. При тази среща кралят отново се връща към темата, но не веднага и не без известно смущение. Подозренията този път са във вид на обвинения, които Папата отново приема като невероятни.

Подготовката

Как се зараждат обвиненията? Както обикновено – със слухове. Осведомител, който сам се нарича «слуга на краля», споделя някои тайни, за които твърди, че е измъкнал при подходящи обстоятелства от Тамплиери – че те се отричат от Бог при приемането им в Ордена и на своите Капитули се кланят на идоли. Това става достояние на Гийом дьо Ногаре – френски магистрат и пазител на кралския печат, изпълняващ всички капризи на Филип ІV Хубави и ползващ се с неговата безрезервна подкрепа и доверие. Гийом дьо Ногаре веднага разбира каква изгода може да се извлече от едно такова обвинение срещу Ордена на Тамплиерите. Именно той заповядва да се търсят и съберат необходимите свидетели, за да се формулира публичната дифамация – оклеветяване, опозоряване, и да се образува процес по обвинение в ерес. Хронистът Жан дьо Сен Виктор логично твърди: «... Делото срещу Тамплиерите беше започнато дълго преди това ...».
Великият Магистър Жак дьо Моле пристига в Поатие след заминаването на крал Филип ІV Хубави. Той заварва в Курията и по-голямата част от Великите Сановници на Ордена на Храма. Великият Магистър и неговият Съвет вече са информирани частично за обвиненията, отправени от краля по техен адрес, но Папата им разкрива и подробностите, които са нелепи, но същевременно много тревожни. Папата все още намира тези обвинения за «невероятни и невъзможни до такава степен, че те не се побират в главата му». В свое писмо от месец август същата година Климент V съобщава на краля, че има намерение да разследва тези обвинения, които окачествява като слухове и моли краля да му предаде всички свидетели, намиращи се във френския двор. За нещастие Папата добавя в писмото, че има намерение да се лекува (отново е болен) през септември и няма да има възможност да приеме изпратените от краля свидетели по-рано от средата на месец октомври. По този начин Гийом дьо Ногаре и Филип ІV са уведомени, че Климент ІV е готов да разследва случая, но разследването няма да започне веднага, т.е. те разполагат с 6-7 седмици допълнително време, за да подготвят процеса.
Гийом дьо Ногаре написва тайни послания от името на Филип ІV и заповядва те да бъдат разпратени в цялото кралство до сенешали, сановници, чиновници, Рицари на краля, провинциални инквизитори и Велик инквизитор, в които представя зловещите престъпления на Тамплиерите, твърдейки, че Командорите на Ордена на Храма принуждават новопостъпващите да се отричат от Бога, да плюят върху кръст, докато произнасят своите обети, да извършват непристойни и богохулни действия, докато ги обличат в одеждите на Ордена, като се отдават на содомия. Писмата са разпратени в пликове, запечатани с кралския печат и с указания да се отворят на определена дата в определен час.
Научавайки за обвинението, Великият инквизитор прави следното уточнение: «Ние нямаме намерение да водим дело срещу Ордена на Храма и срещу всички Братя заедно, а искаме само да проверим заподозрените лица.». Великият инквизитор е в неблагоприятна ситуация, която трябва да преодолее, защото обявявайки намерението си да започне разследване, Папата иззема делото от всеки по-нисш трибунал. За да оправдае пък своите действия, Гийом дьо Ногаре се позовава на извънредните си пълномощия, получени от краля и инквизицията. От трета страна, съгласно законите Тамплиерите се подчиняват само на своите собствени капелани и едва след това на Светия престол. Орденът не е задължен да се съобразява с Курията и поименните призовки за съд.
В края на месец септември Благородния Брат Жак дьо Моле се завръща в Париж и там се среща и разговаря с Филип ІV. Кралят му задава въпроси за начина, по който Тамплиерите провеждат Капитули и устройството на Ордена на Храма. На 12 октомври Великият Магистър присъства с целия кралски двор на погребението на съпругата на Шарл дьо Валоа – брат на Филип Хубави. 
Арестите
При изгрев слънце на следващия ден – петък, 13 октомври, сенешалите, сановниците и чиновниците на краля започват арести на всички Тамплиери във Франция с конфискуване на имуществото, спазвайки получените секретни инструкции, като в някои Командории Тамплиерите са избити от засада, тъй като кралските войници се страхуват да влезнат в открит бой с опитните Рицари. В Париж Гийом дьо Ногаре и хора от Парижкия съдебен окръг без усилия завладяват Резиденцията на  Командорията на Ордена на Храма и заварват Рицаря Жак дьо Моле в леглото и му предявяват същите обвинения като тези, отправени към целия Орден – отричане от Христос, содомия, хомосексуализъм, магьосничество, присвояване на богатства и т.н.. Арестувани са всички Братя в Резиденцията и същия ден Филип ІV се настанява там, като слага ръка върху средствата на Ордена, събирани за подготовката на новия кръстоносен поход от всички командерии в кралството, чиято стойност е невъзможно да се определи даже приблизително.

Разпитите

Към края на месец ноември 1307 година Великият инквизитор успява да разпита 140 Тамплиери – Рицари и сержанти. В същото време във всички съдилища на Франция се водят подобни разпити от смесени комисии, съставени от доминиканци и кралски Рицари и сержанти. Протоколите са незначителна подробност и то отнасящи се само за някои от Тамплиерите. До наши дни са стигнали само признанията, защото с малки изключения, са записани само те – и то от инквизиторските чиновници. Известно е, че доста от Тамплиерите се съпротивляват докрай и отказват да предадат своя Орден и се самоубиват в тъмниците, за да не се поддадат на изтезанията или умрат от глад и изтощение, лишени от предсмъртно църковно покаяние. Само в Париж 36 Тамплиери умират от изтезанията. 
По време на първия разпит на Великия Магистър се случва нещо странно – вместо да отхвърли обвиненията, той приема някои от тях. След като узнава какво става с Тамплиерите, Папа Климент V изпраща в Париж няколко кардинали, които да разпитат Благородния Брат Жак дьо Моле. Пред тях той отрича всичко, което е признал при първия разпит. Възниква конфликт между Папата и френския крал, приключил с компромис, уточнен в булата Fаciens Misericordiam – предоставяне на прошка. Според тази була само Папата има право да съди върховните ръководители на Ордена на Храма.
Великият Магистър Жак дьо Моле, Рицаря Жофроа дьо Шарне – Велик Прецептор на Ордена на Храма на Нормандия, Рицаря Юг дьо Перо – Велик Визитьор и Велик Прецептор на Ордена на Храма на Аквитания и Рицаря Жофроа дьо Гонвил – Прецептор на Аквитания и Поату, са преместени в Шинон и наново разпитвани от кралските агенти. По време на този разпит Великият Магистър отново повтаря първоначалните си признания. Папската комисия се готви за процеса година и половина и към края на 1309 година Жак дьо Моле е изправян само два пъти пред нея. Той решава да запази мълчание пред папските пратеници, разчитайки на булата Fаciens Misericordiam и отказва да говори без присъствието на Светия отец. През 1310 година, въпреки мълчанието на върховните ръководители на Ордена, повечето от хвърлените в тъмници Тамплиери решават с голяма смелост да поемат неговата защита и изискват от папската комисия да ги изслуша. На 14 февруари следствието събира в градината на епископската резиденция всички намиращи се в Париж Тамплиери, пожелали да говорят в защита на своя Орден. Сред тях са 544 сержанти, 29 свещеници и 22 Рицари или общо 595 души. Тъй като всички искат да бъдат защитници, излъчват 6-има „защитници – говорители”, които пожелават да се срещнат с ръководството на Ордена на Храма и останалите арестувани Тамплиери, защото според Тамплиерския кодекс защитник, представляващ монашески орден, трябва да бъде посочен за такъв в присъствието на най-малко 2/3 от колегията и да бъде одобрен с мнозинство. Благодарение на тяхната настойчивост, те успяват да посетят всички тъмници. Избрани са единодушно за говорители, но не са назначени за процесуални представители на Ордена. А 54 Тамплиери, наели се да защитават своите Братя и Орден, са осъдени от Епископа на Санс като упорстващи еретици и са предадени в ръцете на светските власти, за да бъдат изгорени на клада. На 12 май Братята са изгорени живи на клади, разположени край крепостта Сен Антоан.

Присъдата и екзекуцията

През октомври 1311 година във Виен е свикан ХV Вселенски Събор. По това време Папата е вече сигурен, че ще се задържи на Светия Престол. Първите впечатления на участниците в Събора са доста благоприятни за Ордена на Храма. В началото на ноември се появяват и 9 от Братята, които искат да поемат лично неговата защита. Изглежда, че на тях принадлежи твърдението, че 1 500 или 2 000 Рицари на Храма се крият в горите и околностите на Лион и са готови да помогнат за спасението на Ордена. Папата изпада в паника, хвърля Братята в тъмница, удвоява охраната си и пише на крал Филип ІV да побърза с пристигането си.
През целия месец декември се обсъжда формата, която трябва да придобие процесът срещу Тамплиерите. Почти всички участници на Събора са съгласни да изслушат защитниците на Ордена. 
На 20 март 1312 година Филип ІV пристига във Виен, придружаван от кралските съдии. На 22 март Папа Климент V официално обявява разпускането на Ордена на Храма. На 6 май се провежда церемонията по закриването на Събора. Папата излага накратко резултатите от свършената работа и прочита многобройните були, отнасящи се до Тамплиерите, в които се предлага те да получат каквото са заслужили. Климент V си оставя правото лично да съди Великия Магистър, Великия Визитьор и Прецепторите.
Великият Магистър остава в тъмница почти още 2 години, без нито веднъж да е изслушан от Папата, който отново изпраща комисия от трима кардинали, за да се произнесат за съдбата на Висшите Сановници на Ордена. През март 1314 година тримата кардинали произнасят присъдата – върховните ръководители на Тамплиерите са осъдени на доживотен затвор. Наказанието е много по-сурово от постановленията на Събора.
Благородният Брат Жак дьо Моле изглежда много добре е знаел, че е обречен. През седемте години тъмница той вижда колебанията на Папата, наясно е с апетитите на краля и е свидетел на многократното погазване на всички закони и правила. Единствената му мисъл е как да спаси Ордена и какви мерки да се предприемат, за да продължи неговият живот. Намира начина – „прехвърля” устно (чрез останалите укрити в Париж Рицари на Храма) Великото Магистърство на Ордена на „втория човек” след себе си – на родения в Палестина християнин, Рицар Тамплиер, Сенешал Жан Марк Лармениус, който по това време също е на почтена възраст. 
На 18 март 1314 година четиримата Висши Сановници на Ордена очакват присъдата си. Великият Магистър Жак дьо Моле е докаран в Париж от тъмницата в Жизор. На мястото се събира огромна тълпа, за да изслуша присъдата, която трябва да бъде произнесена публично. Но щом наказанието „доживотен затвор” е обявено, Великият Магистър Жак дьо Моле и Прецепторът на Нормандия – Жофроа дьо Шарне провъзгласяват невинността на своя Орден и се отказват от показанията си, за изумление на кардиналите, които са убедени, че с това приключват делото. Великият Магистър се обръща към тълпата и много високо произнася, че всичко написано е лъжа и всички Тамплиери са добри християни. Обвинява Папата и краля: „Орденът е свят и невинен, а самите вие сте виновни в това, че го предадохте и оклеветихте!"

Рицарят Жак дьо Моле и Рицаря Жофроа дьо Шарне са предадени на главния съдия на Париж, който ги задържа под стража в църквата, намираща се наблизо. Кардиналите смятат да се оттеглят и посъветват допълнително за участта на двамата висши Тамплиери, но кралят е вече информиран за инцидента и взема решение да ги изгори живи.
Кладата е издигната много бързо през същия ден на Тръстиковия остров. Великият Магистър на Ордена на Храма се подготвя да умре спокойно. С настъпването на нощта сержантите на краля качват в талига Благородния Брат Жак дьо Моле и Благородния Брат Жофроа дьо Шарне, за да ги откарат тайно на острова. Когато кралските войници се готвят вече да привържат Великия Магистър към стълба, той настоява да му позволят още веднъж да се помоли и да го обърнат с лице към катедралата на Парижката Света Богородица, оставяйки се в ръцете на Бога да отмъсти за смъртта му и за смъртта на неговите Братя и за пореден път обявява, че Орденът на Храма е невинен. По думите на свидетели Великият Магистър добавя за себе си, че е отстъпил заради страха от изтезания и пред лицемерните обещания на Папата и краля. „Кралят и Папата могат да властват над телата ни, но не и над душите ни!” – това са последните му думи, когато пламъците го обхващат.
Рицарят Жофроа дьо Шарне, последният съратник на Великия Магистър Жак дьо Моле, умира със същото мъжество и достойнство. 

По странно стечение на обстоятелствата червените светлини на Новия мост се отразяват в река Сена на мястото, където е измъчван Брата Жак дьо Моле, сякаш, за да запазят навеки паметта за неговите страдания.
След смъртта на Брат  Жак дьо Моле, Тамплиера  Жан Марк Лармениус е Велик Магистър на Одена до 1324 година. Запазена е черновата на документ с дата от същата година, озаглавен „Хартата на предаването” (познат като „Хартата на Лармениус”), написан с добре познатия шифър „Codice” от онова време – азбука, основана върху различните позиции на части от кръста на Тамплиерите и подписван през следващите векове до 1705 година от Великите Магистри на Ордена.

Легендата

Съществува легенда за проклятието, изречено от Благородния Брат Жак дьо Моле.
Жофроа от Париж – чиновник от кралската канцелария, автор на Метрическите хроники за Филип ІV, пише, че стоейки на кладата, Великият Магистър призовава Божия съд за краля, неговия съветник Гийом дьо Ногаре и Папа Климент V. Обвит от огъня, Брат Жак дьо Моле се обръща към тях и казва, че те няма да преживеят неговата смърт дори и с една година.
„Папа Климент! Кралю! Гийом дьо Ногаре! Няма да измине и година, когато Божият съд ще се стовари върху вас! Проклинам ви! Проклинам и вашите родове до тринадесето коляно!”
Няколко дни след смъртта на Великия Магистър покривите на кралския дворец се покриват с множество ята от врани като предвестник на съдбата и знак за траур... Исторически факт, който напомня на парижани за терора над Тамплиерите и ужасите от изтезанията и убийствата и вероятно нарушава нощите на участниците в заговора срещу тях.
Климент V скоропостижно си отива след месец – през април 1314 година, дьо Ногаре умира един месец след Папата – през май 1314 година, а крал Филип ІV – на 29 ноември при инцидент по време на лов.

Скъпи Братя и Сестри Тамплиери,
Орденът никога не е прекратявал своето съществуване, благодарение на предприетите мерки и далновидността на неговия Велик Магистър. С процеса срещу Тамплиерите и несправедливата присъда чрез изгаряне жив на клада на Великия Магистър Жак дьо Моле завършва т.н. „Първа или Кръстоносна фаза” на Ордена на Храма. Някои от Рицарите Тамплиери преминават в нелегалност, някои – в други ордени, Португалия отказва да се подчини на решението от Събора във Виен и през 15 век корабите на португалските мореплаватели издигат на платната си Тамплиерския кръст към Новите земи и Новия свят, а през вековете списъкът с Велики Магистри се допълва и дописва в „Хартата на Лармениус” и той става все по-дълъг и дълъг...

Поклон пред паметта на Великия Магистър Жак дьо Моле, пред неговата саможертва и мъченическа смърт!
И ние, Тамплиерите от Великия Приорат на България, сме част от това Велико Братство, основано преди почти 900 години, просъществувало въпреки битките, войните, завистта, подлостта и коварството, оцеляло независимо от злостните клевети, опити за омърсяване на името му и престъпно организиран процес, защото мисълта, волята и делата са били насочени към и за Ордена, а не към и за собственото „аз”.
Нека сме честни, добродетелни и горди Тамплиери, нека сме благородни и с несломим дух, борбени, но същевременно и смирени, нека отстояваме изконните християнски добродетели, нека живеем, работим и служим така, че с нашето поведение и дела да бъдем достойни за нашите предци – легендарните Рицари-Тамплиери.

19 март 2011 A.D. (893A.T.)