Орден на Тамплиерите - Велик Магистериален Приорат на България - Велик Магистериум Порто

 

ORDO SUPREMUS MILITARIS TEMPLI HIEROSOLYMITANI 

НЕ е масонски или парамасонски орден, и НЕ е свързан, обвързан или присъединен към масонството и/или някоя от подчинените му организации.

Рицарите Тамплиери признават и следват единствено историческите идеали на древния Орден, така както са формулирани в неговия Устав, и претендират да са директни наследници на древната Рицарска традиция.

tagma

 
Начало Новини Доклади
Доклади
Посещение на УМБАЛ "Св. Георги" - гр. Пловдив
Новини - Доклади

 На 20 декември лето Господне 2011 (893 А.Т.) - Игнажден, Тамплиери и Оръженосци от състава на Командерия „Св. Йоан Кръстител”, за втора поредна година посетиха децата в Клиниката по Детска хирургия към УМБАЛ „Св. Георги” в гр. Пловдив. Тя е първото в България специализирано отделение, създадено в далечната 1952 година. Високо квалифициран лекарски екип денонощно се грижи за малките си пациенти с голяма любов и всеотдайност.  Това  се усеща във всяка една дума на персонала, когато говорят за тях.

 В навечерието на един от най-светлите Християнски празници – Рождество Христово, ние Тамплиерите, дарихме не само скромните си подаръци, а и частица от нашата вяра, надежда и любов!

           В клиниката бяха поканени актьори, които забавляваха децата и раздадоха подаръците.

           Това Богоугодно дело се случи в деня, когато Източното православие чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец, който е детето, което Христос е прегърнал и казал на препиращите се Апостоли: „Ако се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема".

            Ние Тамплиерите от Пловдив приехме тези деца със сърцата си и в Неговото име!

            Нека Господ бди над всички деца, които се лекуват в тази клиника и да багослови целия екип на клиниката, който неуморно се грижи за тях! 

 

 

 

 

 
Международен Капитул на OSMTH, Холандия
Новини - Доклади

.

 
Редът на Бедните Рицари на Христа от Храма на Соломон от 1128г.
Новини - Доклади

 1. Обръщаме се на първо място към всички онези, които презрат собствената си воля, и желаят с чисто сърце да служат на суверенния Бог като Рицари, отговорно желаят да носят, и то да носят постоянно, най-благородните доспехи на послушанието. Предупреждаваме вас, които до този момент сте водили живота на светски Рицари, за който Исус Христос не е причината, а който вие сте приели само от човешка пристрастност, да следвате онези, които Бог е избрал от редиците на прокълнатите[1] и е заповядал чрез благото си милосърдие да защитават Светата Църква и към които вие трябва да побързате да се присъедините завинаги.

2. Най-важното от всичко за Рицарите на Христа, е, че те, избирайки този свят Орден, в религиозния си обет обединяват непорочно прилежание и непоколебимо постоянство, толкова достоен и така свят обет, а също така и толкова благороден, че ако този обет се запази неопетнен завинаги, Рицарите ще заслужат мястото си сред мъченици, отдали душите си за Исус Христос. Редът на Рицарството се възражда и процъфтява в този религиозен Орден. Това Рицарство беше презряло любовта към справедливостта, която съставлява неговите задължения, и не вършеше това, което трябваше да прави, т.е. да защитава бедни, вдовици, сираци и църкви, а се опитваше да плячкосва, граби и убива. Бог е създал нас и нашия Спасител Иисус Христос; Той е изпратил своите приятели от свещения град Ерусалим по пътищата на Франция и Бургундия, които за наше избавление и разпространение на истинската вяра не престават да принасят в жертва своите души на Бог, една радушно приета жертва.

3. Тогава ние с цялата си радост и Братски чувства по молба на Велекия Магистър Юг дьо Пейен, от който посоченото по-горе Рицарство е основано с благодатта на Светия Дух, се събрахме в Троа от различни области отвъд планините, на празника на нашия повелител Св. Хиларий, в лето Господне 1128, в деветата година след основаването на горепосоченото Рицарство. За основаването на Ордена на Рицарството чухме в общата част от устата на споменатия по-горе Магистър, Брат Юг дьо Пейен; по наша преценка ние възхвалихме това, което ни се стори добро и полезно, а се въздържахме за онова, което ни изглеждаше погрешно и излишно.

4. И всичко, което се състоя в този събор, не може да бъде казано, нито разказано, но то не бива да се приема с лека ръка от нас, а да се обмисли с мъдро благоразумие, затова ние го оставяме на преценката на нашия многоуважаван баща и повелител [Папа] Хонорий [II] и на благородния Патриарх на Ерусалим, Стефан, който познава делата на Изток и Бедните Рицари на Христа. Всичко това ние приемаме на общия църковен събор с единодушие. Въпреки че голям брой религиозни отци, които присъстваха в този събор, възхвалиха правото на нашите думи, все пак ние не бива да отминем в мълчание истинските решения и преценки, които те изказаха.

5. Затова аз, Жан Мишел, с Божията благословия написах като скромен писар настоящия документ по заповед на събора и на преподобния отец Бернар, игумен на Клерво, на когото е възложена и поверена тази божествена работа.

Имената на Отците, които участваха в Събора

6. Първи беше Матю, Епископ на Албано, с Божията благословия легат на Светата Църква в Рим; Р[ено], Архиепископ на Реймс; Анри, Архиепископ на Сен; и след това техните помощници: Гослен, Епископ на Соасон; Епископът на Париж; Епископът на Троа; Епископът на Орлеан; Епископът на Оксер; Епископът на Мо; Епископът на Шалон; Епископът на Лаон; Епископът на Бове; Игуменът на Везлей, който по-късно бе ръкоположен за Архиепископ на Лион и легат на Римската Църква; Игуменът на Сито; Игуменът на Понтини; Игуменът на Троа-Фонтен; Игуменът на Св. Денис от Реймс; Игуменът на Св. Етиен от Дижон; Игуменът на Молесм; Бернар, Игумен на Клерво, който вече споменахме. Също така присъстваха Магистър Обри от Реймс; Магистър Фулше и множество други, които е ненужно да се документират. Присъстваха и други, не много грамотни, за които можем да гарантираме, че обичат истината: те са граф Теобалд; графът на Невер; Андре дьо Бодеман. Те бяха на събора и действаха по такъв начин, че с безукорна, прилежна грижа издириха това, което беше добро и не одобриха онова, което е неправилно.

Също така присъстваха и Брат Юг дьо Пейен, Магистър на Рицарството, с някои от неговите Братя, които той беше довел със себе си. Те бяха Брат Роланд, Брат Годфроа, Брат Жофроа Бисо, Брат Пейен дьо Мондидие, Брат Аршамбо дьо Сен-Аман. Този същият Магистър Юг със своите последователи разказа на гореспоменатите отци обичаите и ритуалите на тяхното скромно начинание и както се казва: Ego principium qui et loquor vobis, т.е. „Аз, който ви говоря, съм начинаещ”.

Общият събор е удовлетворен, че направените там разисквания съгласно учението на Светото писание са старателно проучени, записани така, че да не бъдат забравени, и грижливо съхранявани с одобрението на събора, с мъдростта на нашия повелител Х[онорий], Папата на Светата Църква на Рим, и на Патриарха на Йерусалим, заедно със съгласието на Ордена на Бедните Рицари на Христа на Храма, който е в Йерусалим. При добросъвестен живот човек може да достигне до своя създател; състраданието на Бог [е по-сладко] от мед; неговата милост е безкрайна и позволява на тези, които желаят да му служат, да отидат при Него. Per infinita seculorum secula – Сега и винаги и во веки веков! Амин

Тук започват Правилата на Бедното Рицарство на Храма

9. Вие, които се отказвате от своите собствени воли, и Вие другите, служещи за постоянно на суверенния Бог на коне и с оръжие, за спасението на вашите души се стремете навсякъде с чисто желание да слушате утринните молитви и цялата служба в съответствие с каноничното право и обичаите на редовите магистри на Свещения Град Йерусалим. О вие, достопочтени Братя, Бог е с вас, ако с постоянна любов към Бог обещаете да презрете измамния свят и отхвърлите изкушенията на телата си: така подкрепени с Божията храна, напоени и изпълнени с Божиите заповеди, в края на божествената служба никой няма да се страхува да влезе в битка. Бъдете готови за победи в името на божествения венец.

10. Но ако някой Брат се изпраща по работа на Ордена и тези на Християнството на Изток, което ние вярваме, че ще се случва често - и не може да чуе светата литургия, той трябва да каже вместо утринна молитва тринадесет „Отче Наш”; седем за всеки час и девет за вечерня. А тези, които са изпратени по същата причина и не могат да спазват часовете, определени за божествената служба, да не ги пропускат, когато е възможно, за да въздадат Божието Богу.

Начинът, по който Братята трябва да бъдат Приемани

11. Ако някой светски Рицар или който и да е друг човек поиска да напусне редиците на прокълнатите и да се откаже от светския живот, избере вашия начин на общ живот, не се съгласявайте да го приемете веднага, защото така каза нашият повелител Свети Павел: Probate spiritus si ex Deo sunt – Изпитвайте душите дали са от Бога, т.е. "Изпитайте душата да се види дали тя идва от Бога." Ако Братята гарантират за него, нека му се прочетат Правилата и ако той желае прилежно да се покори на техните безусловни разпоредби, и ако е угодно на Магистъра и на Братята да го приемат, нека този човек да огласи своето искане и желание пред всички Братя, събрани на Капитул, и му позволете да отправи молбата си с чисто сърце.

За отлъчените до църквата Рицари

12. Ако научите за среща на отлъчените от църквата Рицари, ние Ви заповядваме да идете там. Ако някой от тях желае да се присъедини към Ордена на Рицарството от задморските страни, мислете за вечното спасение на неговата душа, не само за преходните облаги. Разпореждаме той да бъде приет при условие, че ще се яви пред местния епископ и ще го извести за намерението си. И когато епископът го е изслушал и опростил греховете му, го изпраща на Магистъра и Братята от Храма, и ако животът му е честен и достоен за тяхното общество, и ако Магистърът и Братята сметнат, че той е добър, нека да бъде милостиво приет. И ако той междувременно умре, поради претърпени мъки и страдания, нека да му се отдадат всички почести на Братството, дължими на един от Бедните Рицари на Храма.

13. При никакви други обстоятелства Братята на Храма не бива да споделят обществото на явно отлъчен човек, нито да приемат негова собственост. И ние забраняваме строго това, защото би било ужасно, ако и тя е отлъчена като него. Но ако човекът е само под възбрана да слуша светата литургия, може да поддържате отношения с него и да приемете имуществото му за благотворителност, ако Магистърът разреши.

За Неприемане на Деца

14. Въпреки че правилото на светите отци позволява приемането на деца в религиозния живот, ние не Ви препоръчваме да постъпвате така. Ако някой желае да даде детето си завинаги в Ордена на Рицарството, трябва да го отгледа и възпита до момента, в който то е в състояние крепко да носи оръжие, за да спаси земята от враговете на Исус Христос. Тогава нека майката и бащата го доведат в Дома и отправят своята молба към Братята. Много по-добре е, ако молителят даде обет не когато е дете, а когато е по-възмъжал, за да не се разкайва, когато достигне зрялост. И от този момент нататък нека този, който моли да бъде приет в Братството, бъде подложен на изпитание съгласно мъдростта на Магистъра и Братята и според честния му живот.

За Братята, които Стоят Прави Твърде Дълго в Параклиса

15. Казаха ни и ние го чухме от истински свидетели, че дълго и без задръжки слушате светата литургия, стоейки прави. Ние не сме наредили да се държите по този начин, а напротив - не одобряваме това. За да се избегне бъркотията, заповядваме не само слабите, но и здравите и силните, да пеят псалма Venite[2] (или Invitatory) и химна седнали, да казват молитвите си тихо, така че да не пречат на молитвите на другите Братя.

16. Но в края на псалмите, когато се пее Слава на Отца, за почит към Света Троица силните и здравите ще се изправят и поклонят към олтара, а слабите и болните ще наклонят главите си. А когато тълкуването на евангелията е прочетено и когато се пеят Deum Te laudamus и възхвали при приключване на утринната молитва, Вие трябва да сте прави. По същия начин трябва да сте прави по време на утринна молитва и във всички часове на Дева Мария.

За Дрехите на Братята

17. Заповядваме всички дрехи на Братята да са едноцветни – бели, черни или кафяви (бозяви). Разрешаваме на всички Братя Рицари да носят през зимата и ако е възможно – и през лятото, бели наметала. Никой, който не принадлежи към посочените по-горе Рицари на Христа, няма право да има бяла пелерина, така че тези, които са се отказали от живота на мрака, ще се разпознават взаимно като помирени със Създателя чрез знака на белите си дрехи, което означава чистота и пълно целомъдрие. Предаността представлява здраво тяло и сърце. Защото ако някой Брат не даде обет за честност, чистота и целомъдрие, той не ще получи вечен покой, нито да види Бог.

18. Тези дрехи трябва да бъдат без накити и без прояви на гордост. Нареждаме да няма и парче кожа върху дрехите на Братята, нито нещо друго, което се носи обичайно на тялото, дори и едно одеяло, освен ако не е от агнешка или овча вълна. Заповядваме всички да имат едни и същи дрехи и то такива, че всеки да може да облича и съблича, да обува и събува ботушите си лесно. Интендантът или този, който е на негово място, трябва да се грижи да получи Божията награда за старателното спазване на всички казани по-горе неща, така че очите на завистливите и злоезичните да не могат да видят, че дрехите са твърде дълги или твърде къси. Но той трябва да разпределя дрехите така, че да отговарят на размерите на всеки един от тези, които трябва да ги носят.

19. И ако някой Брат от чувство на гордост или високомерие желае като нещо, което му се полага, да има по-добра и по-фина дреха, нему се дава най-лошата. А тези, които получават нови дрехи, трябва незабавно да върнат старите, за да бъдат раздадени на оръженосците и сержантите, а често и на бедните, според това, което изглежда добро на този, който изпълнява тази служба.

За Ризите

20. Наред с другите неща ние милостиво постановяваме със състрадание, но в никакъв случай не като правило, да се дава ленена риза на всеки желаещ да я носи Брат, поради силната жега на Изток от Великден до Вси Светии.

За Спалното Бельо

21. Заповядваме с общо съгласие всеки човек да има дрехи и спално бельо по преценка на Магистъра. Освен матрак, една възглавница и едно одеяло трябва да са достатъчни за всеки. Комуто липсва едно от тези неща може да има черга и може да използва спално бельо от мека вълна по всяко време. Ще спите винаги облечени в ризи и бричове, обувки и колани до развиделяване. Интендантът следва да се погрижи Братята да са подходящо облечени и постригани, да изглеждат добре и отпред, и отзад. Нареждаме тези, които имат бради и мустаци, да се придържат строго към тези правила, така че да няма никакво прекаляване и излишъци.

За Островръхите Обувки и Връзките за Обувки

22. Ние забраняваме островръхи обувки и връзките за обувки и запрещаваме Братята да ги носят, нито пък ги позволяваме за онези, които служат на Дома за определен срок. При никакви обстоятелства не може да се ползват островръхи обувки или връзки за обувки. Защото е очевидно и известно, че тези отвратителни неща принадлежат на езичниците. Косите не бива да се носят твърде дълго неизмити, а дрехите – неизпрани. Тези, които служат на върховния Създател, трябва неизбежно да бъдат естествени вътрешно и външно съгласно думите на самия Бог, който казва: Estote mundi quia ego mundus sum, т.е. "Бъди роден, както аз съм роден."

Как Те трябва да се Хранят

23. Трябва да се храните заедно в двореца или това, което по-скоро се нарича столова. Но ако се нуждаете от нещо, защото не сте свикнали с вещите, използвани от други религиозни мъже, тихо и кротко трябва да попитате за това, което е нужно на трапезата, с цялото си смирение и покорност. И както е казал апостолът: Manduca panem tuum cum silentio, т.е. "Яжте хляба си в тишината", а псалмът: Posui ori meo custodiam., т.е. "Сложи катинар на устата ми"

За Четене на откъси от Библията

24. Ако е възможно, винаги по време на обяд в манастира и вечеря нека да се чете Светото Писание. Ако ние обичаме Бога, всички Негови Свети думи и Неговите свети заповеди ще желаем да слушаме внимателно. Преди да започне да чете читателят ще ви каже да запазите мълчание.

За Купите и Съдовете за Пиене

25. Поради недостиг на купи Братята ще ядат по двойки и така ще се опознаят по-добре, ще се радват на живота във въздържание и храната в Братството. Всеки Брат трябва да има еднакво количество вино в чашата си.

За Яденето на Месо

26. Намираме за достатъчно да се яде месо три пъти седмично, с изключение на Рождество Христово, Вси Светии, Успение Богородично и празника на Дванадесетте Апостоли. Обичаят да се яде месо разрушава тялото. Но ако поради пости не е ядено месо във вторник, то на следващия ден нека Братята да се наядат в изобилие. А в неделя на всички Братя на Храма, на капелани и служители да се дават две месни ястия в чест на Светото Възкресение на Исус Христос. А останалата част от домакинството, а именно: на оръженосци и сержанти, трябва да се задоволи с едно месно ядене и те трябва да са благодарни на Бога за това.

За Делничното Хранене

27. В останалите дни на седмицата, т.е. понеделник, сряда и дори в събота Братята трябва да имат две или три хранения, състоящи се от зеленчуци или други ястия, които се ядат с хляб. Очакваме това да е достатъчно и заповядваме да се спазва. За онзи, който пропуска едно хранене, трябва да навакса с другите.

За Храненето в Петък

28. В петъците се дава постна храна на цялото Братство от почит към страстите Христови и ще постите от Вси Светии до Великден, с изключение на Рождество Христово, Успение Богородично и празника на Дванадесетте Апостоли. Това не се отнася за слабите и болните Братя. От Великден до Вси светии те могат да ядат два пъти, ако няма Велики пости.

На Казването на Благодаря

29. Всички Братя трябва да благодарят на Бога след всеки обяд и вечеря в тишина в църквата, ако тя е в близост до двореца, където те се хранят, а ако не е наблизо, то там, където са. Със смирено сърце те трябва да благодарят на Исус Христос, който е нашият Бог Отец. Раздайте натрошения хляб на бедните, а запазете целия хляб. Въпреки че наградата на бедните е царството небесно, трябва им давате без колебание, а Християнската вяра безспорно ще ви награди. Нареждаме една десета част от хляба се дава на бедните.

За Приемане на Лека Закуска

30. Когато дневната светлина избледнява и пада вечерта се заслушайте в камбанния звън и в поканата за молитви според обичаите на страната и отидете всички на вечерня. Нареждаме преди това да приемете лека закуска, макар че ние препоръчваме този вид лека храна да се приема по преценка на Магистъра. Когато един Брат поиска вода и когато помоли за разредено вино, то нека от милосърдие да му се даде разумно. Всичко трябва да бъде с мярка, както Соломон е казал: Quia vinum facit apostatare sapiente, което означава „Виното разрушава мъдростта.”

За Пазенето на Тишина

31. Когато Братята излезнат от вечерня, те нямат разрешението да говорят открито, освен в изключителни случаи. Нека всеки си легне тихо и мълчаливо, и ако се налага да говори с оръженосеца си, той трябва да го направи тихо и спокойно. Ако случайно, идвайки от вечерня, Братството или в Дома му има сериозен проблем, който трябва да бъде решен преди сутринта, се подразбира, че Магистърът или част от по-възрастните Братя, които са с ранг след Магистъра и управляват Ордена, ще го направят по подходящ начин. И поради тази причина ние нареждаме в тези случаи да се постъпва така.

32. Защото е написано: : In multiloquio non effugies peccatum, т.е. „Да се говори твърде много води до грях”. И още: Mors et vita in manibus lingue, т.е. "Животът и смъртта са в мощта на езика.". По време на този разговор ние напълно забраняваме празнодумието и нечестивите изблици на смях. И ако нещо се казва по време на този разговор, което не е за казване, нареждаме, когато си лягате да кажете молитвата Отче Наш с цялото си смирение и чиста преданост.

За Болните Братя

33. За да се осигури доброто на Дома, Братята, които са уморени или страдат заболяване, могат да бъдат освободени от утринни молитви, след като се поиска съгласието и разрешението на Магистъра или на тези, които отговарят за тази служба. Но те трябва вместо утринните молитви да кажат тринадесет пъти Отче Наш, както е разпоредено по-горе, по такъв начин, че думите да отекнат в сърцето. Както Давид казва: Psallite sapienter, т.е. „Пей мъдро” и още: In conspectu Angelorum psallam tibi, т.е. "Пред ангелите ще пея за теб”. Но всичко това трябва да е по преценка на Магистъра или на тези, назначени на тази служба.

За Живота в Братството

34. В Светото писание можем да прочетем: Dividebatur singulis prout cuique opus erat, т.е „На всеки да се даде според нуждите”. Ето защо казваме, че никой от вас не бива да се издига над другите, а всички трябва да се грижите за болните. Този, който е по-малко болен трябва да благодари на Бог и да не бъде безпокояван. А тези, които са по-зле, да се смирят и да не се възгордяват от проявеното състрадание и съжаление. По този начин всички ще живеят в мир. Забраняваме някой от Братството да се обгръща в излишно въздържание, а твърдо да се поддържа общностният живот.

За Магистъра

35. Магистърът може да даде на този, на който пожелае, коня и бронята на друг Брат, както и каквото друго прецени. Братът, на когото принадлежат дадените на друг неща, не трябва да оспорва това решение или да се ядосва, защото е сигурно, че ако той се ядоса, ще се изправи срещу Бог.

За Даване на Съвет

36. Разпореждаме само тези Братя, които Магистърът знае, че ще дадат мъдри и полезни съвети, да се канят в съвета. В никакъв случай не трябва да бъдат избирани всички. Когато се окаже, че Братството иска да обсъди сериозни въпроси, като: отдаването на земи на Ордена, разглеждането на делата на Дома или да приемат Брат, по преценка на Магистъра може да се събере и цялото Братство и да чуе съветите на Съветниците. Решението е на Магистъра - което Магистърът реши, че е най-доброто и най-полезното, това се прави.

За Изпратените Братя в Чужбина

37. Братя, които се изпращат през разни страни по света, трябва да се стремят да спазват разпоредбите на Правилата в съответствие с техните възможности и да живеят безукорно по отношение на месо, вино и др., така че да могат да получат добри отзиви от външни лица, а не да опетняват с постъпки и думи Правилата на Ордена. Те трябва да служат като пример за добра работа и мъдрост. А най-вече за тези, с които общуват и в чиито ханове отсядат, да бъдат пример за чест и доброта. И ако е възможно в къщата, където те спят и отсядат, да не остава без светлина през нощта, така че сенчестите врагове да не могат да ги доведат до греховност, което им е забранено от Бог.

За Запазването на Мира

38. Всеки Брат се задължава да не насърчава гнева, нито яда на друг Брат, тъй като Всевишният и милостив Бог от великодушие държи еднакво и на силните, и на слабите Братя.

Как Братята Трябва да Излизат

39. За да се извършват светите им задължения, да спечелят славата на Божията радост и да избегнат страха от адския огън, е необходимо всички Братя да се покоряват стриктно на техния Магистър. За Исус Христос нищо не е по-скъпо от покорството. Всяка заповед на Магистъра или издадена от някой, овластен от Магистъра, трябва да се изпълнява без никакво отлагане, като че самият Христос заповядва. Както е казал Исус Христос чрез устата на Давид: Ob auditu auris obedivit mihi , т.е. „Той ме послуша веднага, след като ме чу."

40. Поради тази причина ние се молим и строго разпореждаме на Братята Рицари, които са се отказали от техния живот и собствени желания и всички други, които служат за определен срок, да не си позволяват да ходят в града без разрешението на Магистъра или на този, назначен на тази служба, освен през нощта до Светия Гроб и местата за молитва, които са в рамките на стените на града Йерусалим.

41. Там Братята могат да ходят по двойки, но в никакъв друг случай не могат да излизат през деня или през нощта. Когато те спират и отсядат в хан, нито Брат, нито оръженосец, нито сержант могат да отидат в друга стая, за да се види с друг или да говори с него без разрешение, както е казано по-горе. Нашето единодушно разпореждане е, че в този Орден, управляван от Бога, нито един Брат не може да се бие или да почива по собствена воля, а съгласно заповедите на Магистъра, на когото всички трябва да се подчиняват и да следват думите на Исус Христос: Non veni facere voluntatem meam, sed ejus quemisi tme, patris, т.е. "Не съм дошъл да налагам моята воля, а волята на Моя Отец, Който ме е пратил. "

За Извършване на Подмяна

42. Без разрешение на Магистъра или който отговаря за тези дела нито един Брат не може да сменя едно нещо за друго, нито да моли за това, освен ако не се отнася за нещо дребно и малко.

За Заключването

43. Без разрешение на Магистъра или който отговаря за тези дела нито един Брат не може да притежава заключваща се кесия или торба. Това не се отнася за Магистъра и Коменданти на Домове в провинциите. Без съгласието на Магистъра или на Коменданта на никой Брат не се разрешава да притежава писма от негови роднини или други лица, но ако той има разрешение, и ако е угодно на Магистъра или на Коменданта, писмото може да му бъде прочетено.

За Светските Дарове

44. Ако нещо е подарено на който и да е Брат от светско лице, то Братът трябва веднага да предостави този дар на Магистъра или на Командващия провизиите. Но ако се окаже, че някой от приятелите на този Брат или от неговите роднини желае да дари подаръка лично на него, нека Братът да не го приема без разрешението на Магистъра или на този, който е на тази служба. Освен това, ако роднините на някой Брат му изпратят нещо, то той не бива да го взима без разрешение на Магистъра или на този, който е на тази служба. Това не се отнася за Комендантите или Балиите, които отговарят най-вече за тези служби и които ще съблюдават изпълнението на това правило.

За Провиненията

45. Ако някой Брат говорейки или служейки, или по някакъв друг начин, се провини, той трябва доброволно да се яви пред Магистъра и да признае вината си чистосърдечно. Ако той обикновено не се провинява по този начин, нека му се наложи леко наказание. Ако грешката му е много сериозна, го отстранете от Братството, така че да не яде и пие на една маса с Братята, а съвсем сам, да се подчини на милостта и наказанието на Магистъра и Братята, за да може да бъде спасен в деня на Страшния Съд

За Сериозните Провинения

46. Преди всичко ние трябва да сме сигурни, че не ще има Брат, мощен или немощен, силен или слаб, нежелаещ постепенно да се променя към добро и да се смири, а бранещ своето престъпление, който да остане ненаказан. Ако поиска да се промени, нека му се наложи по-леко наказание, ако пожелае да изкупи греха си, нека му се наложи по-тежко наказание. Но ако той откаже да се подчини и въпреки заповедите и молитвите за него към Бог, не желае да се поправи и се гордее с постъпките си, нека да бъде изкоренен от благочестивото Братство съгласно думите на Апостола: Auferte malum ex vobis, т.е. „Махнете нечестивите между вас” - трябва да премахнете нечестивите овце от общността на преданите и достопочтени Братя.

47. Магистърът трябва да държи в едната си ръка Братята, а в другата – тояга. Братята, с които да устои на слабостите на едните и да укрепи силата на другите; а тоягата - с която да победи пороците на тези, които грешат. В името на любовта към справедливостта по съвет на Патриарха, Магистърът трябва да се грижи за това. И както Св. Максим казва: "Нека снизходителността бъде не по-голяма от вината, нито пък наказанието прекалено, защото може да накара грешникът да се върне към зли дела."

За Слуховете

48. Нареждаме да бягате като от чума от: завист, злоба, слухове и клевети. Всеки един трябва ревностно да спазва думите на Апостола: Ne sis criminator et susurro in populo, т.е. „Не съм клеветникът или злословникът сред хората”. Но когато един Брат знае със сигурност, че Събратът му е съгрешил, нека тихо и с Братска милостивост да го поправи насаме. Ако съгрешилият не желае да слуша, трябва да се извика друг Брат и ако пак не послуша, то тогава въпросът се поставя пред цялото Братство. Тези, които омаловажават и пренебрегват другите, страдат от ужасна слепота и много от тях са изпълнени с голямо нещастие, защото не са се опазили от подслоняването на завистта, чрез която ще се потопят в древното безчестие на дявола.

Никой да не се Гордее с Грешките си

49. Въпреки че всички празнословия обикновено се считат за престъпни, те ще бъдат изричани от онези, които се гордеят със собствения си грях и осъдени от строгия съдия Исус Христос, което се доказва от думите на Давид: Obmutui et silui a bonis, т.е. човек трябва да се въздържа и да не говори дори и добро, а да мълчи, както и да се предпазва от злословие, за да избегне наказанието за греха. Ние забраняваме и строго запрещаваме на всеки Брат да разказва на друг Брат, нито на който и да е друг, за смелите подвизи, извършени през светския му живот, които по-скоро трябва да се наричат безумия, извършени в изпълнение на Рицарски дълг, както и за плътските удоволствия, които е имал с неморални жени. А ако някой Брат чуе друг Брат да разказва такива неща, той трябва веднага да го накара да млъкне и ако не успее, веднага да напусне мястото и да не подлага сърцето си да слуша тази мръсотия.

Никой да не Иска

50. Придържайте се строго и категорично към това правило: да няма Брат, който изрично да поиска коня или оръжието на друг. Редът е следния: ако неговите животни са слаби или съществуват неизправности в оръжията, такива, че Братът не може да върши работата на Братството, без да причини вреди, то той трябва да отиде при Магистъра или при Брата, натоварен с тази служба, и да ги запознае със ситуацията достоверно и с истинско Братско чувство, като и занапред остане на разположение на Магистъра или на този, който е натоварен с тази служба.

За Животните и Оръженосците

51. Всеки Брат Рицар може да има три коня и не повече без разрешението на Магистъра, поради голямата бедност, която съществува в момента в Божия Дом и Храма на Соломон. На всеки Брат Рицар ние отпускаме три коня и един оръженосец. Ако този оръженосец с цялото си сърце служи милосърдно, Братът не трябва да го бие за всеки извършен от него грях.

Нито един Брат не Може да Има Украсена Юзда

52. Ние напълно забраняваме някой Брат да има злато или сребро на юздата, нито на стремената, нито на шпорите и това се отнася за случаите, когато той ги купува. Ако се окаже, че амунициите са му дадени от благотворителност и са толкова стари, че златото или среброто са потъмнели и блестящата красота нито се вижда от други, нито поражда гордост, тогава той може да ги има. Но ако му е дарено ново оборудване, Магистърът решава как да се постъпи с него.

За Покриване на Копието

53. Нито един Брат да не покрива копието и щита си, защото това не е предимство, а напротив – може да бъде много вредно.

За Торбите с Храна

54. Това установено от нас правило е от полза за всичко, което трябва да се запази и затова ние нареждаме строго нищо да не се съхранява отсега нататък и нито един Брат да не пази, нито да притежава храна, лен, вълна или нещо друго, освен торбата си.

За Лова

55. Забраняваме на Братята да ловят птица с друга птица. Не е редно за хора на религията да се поддават на удоволствия, вместо с желание да чуят Божиите заповеди, да се молят често и всеки ден да изповядват през сълзи на Бога злото, което ще убият. Нито един Брат не може да си позволи да общува с човек, който лови птица с друга птица. По-редно е за всеки религиозен човек просто да си тръгне смирено, без да се смее или говори твърде много, а разумно и без да повишава глас. Поради тази причина ние нареждаме на всички Братя да не отиват в гората с лък или арбалет на лов за животни или да придружават някой, който би направил това, освен от любов да го спасят от езичниците неверници. Не трябва да вървите и след кучета, нито да викате или бърборите, нито да пришпорвате конете от желание да уловите по-див звяр.

За Лъвовете

56. Истина е, че специално сте натоварени да отдавате душите си на вашите Братя, както направи Исус Христос, и да защитавате земята от неверните езичници, които са враговете на сина на Дева Мария. Горепосочената забрана за лов не включва лъва, защото той обикаля и търси нещо, което да погълне, затова той е против всеки човек и всеки човек трябва да е против него.

Как Те могат да Имат Земи и Хора

57. Ние вярваме, че този нов Орден е роден от Светото Писание и божественото провидение в Светите Земи на Изток. Това Братство от Рицари може да убива враговете на кръста без грях. Затова ние Ви заклеваме да бъдете с право наричани Рицари на Храма, с двойни заслуги и красотата на неподкупността. Можете да имате земи и хора, крепостни и ниви, да ги управлявате справедливо, както и да налагате свои специално установени правила за тях.

За Десятъка

58. Вие, които сте се отказали от приятните богатства на този свят, вярваме, че ще се подложите доброволно на бедност. Затова решихме, че тъй като Вие ще живеете Братски живот, можете да получавате десятък. Ако местният епископ, който получава по право десятъка, желае да ви го даде от милосърдие, той може да Ви предостави десятъка, който Църквата притежава. Освен това, ако има светски благородник, който задържа десятъка от имотите си в собствен ущърб и срещу Църквата, но пожелае да го остави на вас, той може да направи това с разрешението на прелата в неговите земи.

За Въздаването на Справедливост

59. Ние знаем, че има безчет мъчители и хора, които обичат кавгите и се стремят да подложат на жестоко изтезание своите приятели и верните на Светата Църква. С ясното решение на нашия съвет ние забраняваме да участвате в такива дела в държавите на Изток или където и да е другаде, но в името на вярата и любовта към истината, винаги разглеждайте и обсъждайте случая, ако другата страна ви помоли или приеме вашата намеса. Същата заповед важи и за случаите, когато ви се каже нещо или се повдигне някакъв случай или въпрос.

За Братята в Напреднала Възраст

60. Нашият благочестив съвет нарежда застаряващите и слабите Братя да бъдат почетени подобаващо и да се има винаги предвид тяхната немощ. Като се спазва това Правило те трябва да имат нещата, необходими за физическото им подпомагане и не бива по никакъв начин да бъдат подлагани на опасност.

За Болните Братя

61. На болните Братя да се оказват внимание и грижи и да бъдат обслужвани съгласно думите на на евангелиста и Исус Христос: Infirmus fui et visitastis me., т.е. "Бях болен и вие ме посетихте", и нека това не се забравя. Злочестните Братя трябва да се лекуват спокойно и внимателно, за които услуги, извършвани без колебание, ще заслужите Небесното царство. Затова нареждаме според средствата и възможностите на Братството грижливо и вярно да осигурявате необходимите неща за болните Братя, като храна, месо, птици и други, които водят до добро здраве.

За Починалите Братя

62. Когато Брат премине от живота в смъртта, нещо, от което никой не е освободен, ние разпореждаме да пеете меса за неговата душа с чисто сърце и да се отслужи от свещениците божествена служба, на която да присъстват тези, които служат за определен срок и всички Братя, както и да кажете сто пъти Отче Наш през следващите седем дни. И всичките Братя, които са в Братството, където е починал техен Брат по Божията милост, трябва да кажат сто пъти Отче Наш, както е посочено по-горе, след като бъдат известени за неговата смърт. Също така ние се молим и нареждаме да храните с месо и вино просяк в продължение на четиридесет дни в памет на мъртвия Брат, все едно той е жив. Ние изрично забраняваме всички други служби, които обичайно се извършват на празника на Великден и на други празници, при смърт на Брат, както и такива по преценка на Бедните Рицари на Храма.

63. Трябва да изповядвате денонощно вярата си с чисто сърце и по този начин да бъдете поставени наравно с най-мъдрите от всички пророци, който казва: Calicem salutaris accipiam., т.е. ". Аз ще взема чашата на спасението." или с други думи: "Аз ще отмъстя със смъртта си за смъртта на Исус Христос.” Защото както Исус Христос пожертва тялото си за мен, аз съм готов по същия начин да дам душата си за моите Братя. Жертва, благословена от Бога.

Благотворителност за Свещениците и Служителите

64. Нареждаме ви даровете и всички видове милостини, направени по какъвто и да е начин на капелани, свещеници и на другите, служещи за определен срок и живеещи от благотворителност, да остават за тях. Съгласно повелите на Господ Бог служителите на Църквата могат да имат само храна и дрехи и не могат да притежават нищо друго, освен ако Магистърът пожелае щедро и от сърце да им даде нещо.

За Светските Рицари

65. Онези, които са взети на служба при Вас от съжаление и които живеят с Вас за определен период от време, са Рицари на Божия дом и на Храма на Соломон. Ние се молим Богу и нареждаме:  в случай, че по време на престоя си при Вас по силата на Бог един от тях умре, от любов към Бог и от Братска милост хранете един просяк в продължение на седем дни за спасение на душата му и всеки Брат в Братството трябва да каже тридесет пъти Отче Наш.

За Светските Рицари, Служещи за Определен Срок

66. Нареждаме всеки светски Рицар, който желае с чисто сърце да служи на Исус Христос и Братството на Храма на Соломон за определен срок да си купи подходящ кон, оръжие и всичко необходимо за тази работа. Разпореждаме да се определи цената на коня и тя да бъде записана, така че да не се забрави. Нека всичко друго, от което се нуждае този Рицар, неговият оръженосец и конят – дори и подкови, за да живеят, да им се дава от Братството в зависимост от неговото благосъстояние. Ако по време на срока за служене случайно умре конят при изпълнение на работа на Братството и ако Братството може да си го позволи, Магистърът може да даде нов кон. Ако в края на неговия мандат Рицарят иска да се върне в своята страна, той оставя половината от цената на коня, а другата половина може, ако пожелае, да получи като милостиня от Братството.

За Обвързването на Сержантите

67. Тъй като оръженосците и сержантите, които искат да служат милосърдно на Братството на Храма за спасението на душите си и за определен срок, идват от различни места, е добре да дадат обещания и да получат доверие, така че завистливият враг да не може да посее съжаление в техните сърца или да ги откаже от добрите им намерения.

За Белите Плащове

68. Съборът единодушно заповядва да се изгони за порочност и поквара всеки, който без разрешение и право е в Божия Дом и в Ордена на Храма. Нареждаме оръженосците и сержантите да не носят бели плащове и дрехи, тъй като това вреди на Братството. В земите отвъд планините има фалшиви „Братя”, женени мъже и други, които заявяват и се кълнат, че са Братя от Ордена на Храма, а те са част от света. Даже и техните оръженосци се хвалят с това, от което възникват множество скандали, които причиняват толкова много вреди на Ордена на Рицарството и срам на нас. На такива давайте черни роби, но ако не намерите друго платно, им дайте това, което може да се намери или което е по-евтино, а именно –зебло.

За Женените Братя

69. Ако женени мъже помолят да бъдат приети, да се отдадат и посветят на Братството, ви позволяваме да ги приемете при следните условия: след смъртта си те ви оставят част от техните имоти и всичко, което са получили от приемането нататък. Задължават се да водят честен живот и да се стремят да работят за Братството. Те не бива да носят бели дрехи и плащове. Ако мъжът умре преди жена си, Братята следва да вземат част от неговите имоти и нека жената да получи останалото, с което да се издържа през остатъка на дните си. Ние не счетаме за правилно такива събратя да живеят заедно с Братята, които са положили клетва за целомъдрие пред Бог.

За Сестрите

70. Компанията на жени е опасно нещо, защото с това старият дявол отбива мнозина от правия път към Рая. Отсега нататък нека не се допускат Дами като Сестри в Дома на Храма. Затова, скъпи Братя, както е посочено по-горе, свиквайте с този начин на живот и нека цветето на целомъдрието да се поддържа винаги между вас.

Нека Никой да Няма Близост с Жени

71. Ние вярваме, че е опасно нещо за всеки религиозен човек да се заглежда твърде много в женско лице. По тази причина никой от вас не може да си позволи да целуне жена, било то вдовица, младо момиче, майка, сестра, леля и която и да е друга. Отсега нататък Рицарството на Исус Христос трябва да избягва на всяка цена женските прегръдки – много честа причина за гибелта на мъже, така че Братята да могат да останат вечно пред лицето на Бога с чиста съвест и сигурен живот.

Да Не Стават Кръстници

72. На всички Братя отсега нататък е забранено да издигат деца над църковния купел и никой не бива да се срамува от това, че е отказал да бъде кръстник или кръстница. Този срам носи повече слава, отколкото грях.

За Заповедите

73. Всички заповеди, които са споменати и написани по-горе в тези Правила, се прилагат по преценка и решение на Магистъра.

Църковни Празници и Пости, които всички Братя трябва да Празнуват и Спазват

74. Нека да е известно на всички настоящи и бъдещи Братя на Храма, че те трябва да постят в навечерието на празниците на дванадесетте апостоли, т.е. Св. Андрей Първозвани, Св. Петър, Св. Иаков Зеведеев, Св. Йоан Богослов, Св. Симон Зилот, Св. Вартоломей (Натанаил), Св. Юда Яковов, Св. Матей, Св. Тома, Св. Яков Алфеев, Св. Филип и Св. Матий, навечерието на Свети Йоан Кръстител, на Възнесение и двата дни преди това, дните на литания[3], навечерието на Петдесетница, дните на четирите сезона в годината[4], навечерието на Св. Лаврентий, навечерието на Светата Дева Мария в средата на Август; навечерието на Вси Светии, навечерието на Богоявление. Братята трябва да постят на всички гореспоменати дни съгласно заповедта на папа Инокентий на Събора в Пиза. И ако някой от горепосочените празници попада в понеделник, те трябва да постят в предходната събота. Ако Рождеството на нашия Бог се пада в петък, Братята трябва да ядат месо в чест на празника. Но те трябва да постят на празника на Св. Марк поради литанията. Ако този празник е по време на осмия ден след Великден, те не трябва да постят.

Църковни Празници, които трябва да бъдат Спазвани в Дома на Храма

75. Рождество Господне, празника на Св. Стефан, Св. Йоан Богослов, Светите Невинни (Младенци), осмият ден на Коледа, който е Нова година, Богоявление, Св. Мария, Сретение Господне, Св. Матий - Апостола; Благовещение на Дева Мария през март, Великден и трите дни след него, Св. Георги, Св. Св. Филип и Яков, намирането на Светия Кръст, Възнесение Господне, Петдесетница и два дни след нея, Св. Йоан Кръстител, Св. Св. Петър и Павел, Св. Мария Магдалена, Св. Апостол Яков; Св. Лаврентий, Успение Богородично, Рождество Богородично, издигането на Светия Кръст, Св. Апостол Матей; Св. Михаил, Св. Св. Симон и Юда, празника на Вси Светии, Свети Мартин през зимата, Св. Екатерина през зимата, Св. Андрей Първозвани, Св. Никола през зимата; Св. Апостол Тома.

76. Не може да се празнуват по-малко празници в Храма. Изискваме и съветваме те да се спазват и съблюдават строго и всички Братя да постят от неделя преди Свети Мартин до Рождество Христово, освен ако не пречи някакво заболяване. Ако се окаже, че празникът на Св. Мартин е в неделя, Братята трябва да постят предходната неделя.



[1] Правилата на Св. Августин – хората носят Адамовия грях и всички те след грехопадението са част от прокълнат род, само единици от тях са божествено предопределени да напуснат неговите редици.

[2] В Божествената Служба на Римокатолическата църква утринната молитва започва с псалм Venite (псалм 95 от еврейския или 94 от гръцкия Старозавет). След втория Ватикански Събор се чете Lauds (сутрешна молитва) и може да се пее един от 4 одобрени псалми, включително и Venite.

1.Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

3 Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

10 Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

[3] Католическа църква. Дните на литания са: Голяма литания на 25 април и Малка литания – три дни преди Възнесение Христово. Древен католически начин на молене, при който свещеник изрича призовавне или прошение, а всички присъстващи отговарят.

 

[4] Католическа църква. Четири пъти в годината – през първата седмица на март, втората седмица на юни, третата седмица на септември и седмицата след Рождество Христово, по три дни в една и съща седмица – обикновено сряда, петък и събота, се пости и има специални литургии.

 
Доклaд в памет на 23-тия Велик Магистър на Ордена на Тамплиерите - Жак дьо Mоле
Новини - Доклади

Жак дьо Моле
Jacques de Molay
(1244 – 1314)
Велик Магистър от 1292 до 1314 година


Орден на Тамплиерите - Жак дьо МолеФренският поет Кретиен дьо Троа е написап в своето произведение „Ланселот”:
Рицарят трябва да бъде милостив, без зло, приветлив, без предателство, състрадателен към страданията и с отворени ръце, сърце и ум. Той трябва да е готов да помогне на нуждаещите се и да праща по дяволите разбойници и убийци, да съди справедливо, без полза и омраза. Той трябва да предпочита смъртта пред безчестието. Той трябва да защитава Светата Църква, защото тя не може сама да се защити.”
Най-добрият разказ за първите крачки на Тамплиерите е оставил за нас кардинал Жак дьо Витри, историк на кръстоносните походи, образован и културен човек, възхищаващ се искрено от Ордена на Храма:
«Някои Рицари, обичани от Бога и служещи Му, се отказаха от света и се посветиха на Христа. С тържествени обети, принесени пред Патриарха на Йерусалим, те се задължиха да защитават поклонниците от разбойници и крадци и да служат на Рицарството Господне, съблюдаваха бедност, целомъдрие и послушание, следвайки устава на редовните каноници. Те бяха ръководени от двама почтени мъже –Рицаря 
Юг дьо Пайен и Рицаря Жофроа дьо Сен Омер. В началото онези, които взеха толкова свято решение, бяха само девет и в продължение на девет години те служеха в светски одежди и се обличаха с това, което им даваха като милостиня вярващите.
Кралят Балдуин ІІ, неговите Рицари и господин Патриархът бяха преизпълнени със състрадание към тези благородни люде, изоставили всичко заради Христа, и им дадоха някаква собственост и бенефиции, за да им помогнат в техните нужди и за спасение на душите на дарителите. И тъй като Рицарите нямаха църква или жилище, което да им принадлежи, кралят ги настани в своите палати, близо до Храма Господен. Абатът и канониците от Храма им предоставиха за нуждите на тяхната служба земя недалеч от Храма: затова ги нарекоха по-късно «Тамплиери» - «Рицари на Храма».
И така през 1128 година по време на Събора в Троа са утвърдени Орденът на Храма и неговият устав. Първи негов Магистър става Рицаря 
Юг дьо Пайен. Рицарите избират за своя дреха Белия плат, който символизира чистотата на техните помисли и здрава плът, оръженосците им носят дрехи с кафяв цвят. През 1147 г. им е разрешено да зашиват на Белия плат от лявата страна Червен Кръст. 
Брат
ът Жак дьо Моле е 23 години Велик Магистър на Ордена на Храма, най-известният Велик Магистър на Ордена на Тамплиерите след неговия основател и първи Велик Магистър – Юг дьо Пайен

В историческите източници липсват данни за точното място и дата на неговото раждане. Архивите на процеса срещу Рицарите от Ордена на Тамплиерите, които за съжаление в по-голямата си част са с произход църквата и затова не могат да се смятат за достоверни, ни дават възможност да научим, че той е роден през 1244 или 1245 година в Моле, Горна Саона (Haute Saône), Юра – североизточната част на днешна Франция, в графство Бургундия, в семейство (което важи за повечето Тамплиери) от средното благородничество.
През 1265 година (предполага се, че е бил 21-годишен) е приет в Ордена на Храма, в Командерията на Бон. Споменава се, че по време на екзекуцията му е на 70, което ни дава и годината на раждане – 1244. 
Пет години по-късно вече е в Светите земи и подобно на мнозина, които се числят към Ордена на Храма, се присъединява към свещената битка с неверниците. Бързо напредва в йерархията поради изключителната си преданост към Братството и забележителните си воински качества. Известно е, че пътува доста по задачи на Ордена в Англия и Франция. Първоначално е назначен като Велик Визитьор, а впоследствие – и за Велик Прецептор на Англия.
През 1291 г.ситуацията в Палестина се променя, когато мюсюлманите изтласкват християните от Светите земиТамплиерите под ръководството на 22-ия Велик Магистър 
Тибо Годен са принудени да се оттеглят в Кипър и Европа, при което загубват част от своята мисия, а именно защитата на поклонниците. Многочислени, с много пари и добре въоръжени, те отдавна вече са трън в очите на някои европейски монарси. През есента на същата година – 1291, Брат Жак дьо Моле участва в Генералния Капитул на Ордена и там е избран за Маршал. През април 1292 година, след смъртта наРицаря Тибо Годен, Брата Жак дьо Моле става Велик Магистър на Ордена на Храма.
Веднага след като става Велик Магистър, той се заема с организацията на защитата на остров Кипър и Мала Армения, които в този период са последните владения на кръстоносците на Изток. Целта му също така е била реформиране на Ордена и адаптирането му към ситуацията в Светите земи по време на последните дни на кръстоносните походи. През следващата година предприема пътуване из Европа, за да обиколи Домовете на Ордена и най-вече да търси помощ от владетелите на западните държави и от църквата за защита на последните християнски земи на Изток и организирането на нов кръстоносен поход. По време на това свое пътуване успява да създаде добри отношения с кралете на Англия, Арагон и с Папа Бонифаций VІІІ. Завръща се в Кипър, където продължава да укрепва острова-крепост Руад, като идеята му е това да е базата за военни действия на Тамплиери и монголи срещу египетските мамелюци. Но монголите се раздират от вътрешноплеменни борби и Тамплиерите остават сами. През септември 1302 година Тамплиерите от Руад са избити от ордите на мамелюкския султан иВеликия Магист
ър Жак дьо Моле губи и последните си надежди за общи действия с монголите срещу настъпващите мюсюлмани.

Какво става в Европа по същото време?

  

Кралят на Франция – Светският обвинител


Орден на Тамплиерите - Фили ХубавиФренският крал Филип IV, останал в историята с прозвището "Хубави", е коронясан в Реймс през 1285 г. Той е амбициозен владетел, който иска да реализира докрай отдавнашните стремежи на френската корона да завладее богатото херцогство на Аквитания (чийто сюзерен е английският крал) и графство Фландрия. Така избухва опустошителна война - французите претърпяват едно от най-срамните поражения в цялата си история - битката при Куртре през 1302 г., в която фламандското градско опълчение избива обкованите с брони кралски елитни френски Рицари. Въпреки придобивките в Гаскония и Фландрия и привидно изгодните за Филип ІV мирни договори, които са сключени с Англия и фландърския граф, френското кралство е изтощено от войните и неспособно да продължи настъплението си.
Основните проблеми на френското кралство по това време са финансовите. Дълговете на кралството, оставени от предшественика на Филип IV, Филип ІІІ – неговия баща, са не по-малки от половин милион турски ливри (приравнено към днешния курс това вероятно са над 10 млрд. долара). Войните в Аквитания и Фландрия изискват огромни разходи, за които монархията не е подготвена. Кралят не получава достатъчно регулярни доходи, за да си позволи да поддържа достатъчно голяма редовна армия и трябва да разчита на феодалното опълчение, чиито боеспособност и лоялност са със съмнителни качества. Той се опитва да въведе общи налози, допълнителни данъци и наборна военна служба, но това му начинание среща страхотни спънки и успехите му са твърде скромни. Тогава Филип решава да насочи усилията си към "издояването" на богати социални групи на територията на кралството си. Например изземва една десета част от доходите на католическото духовенство (става дума преди всичко за църковния десятък), като между 1285 и 1314 г. този налог е събиран 24 пъти от чиновниците на краля. Масова практика е сключването на насилствени заеми от кралския двор. Конфискува изцяло имуществото на ломбардците, както и на евреите, заселили се във Франция.
Но това не е достатъчно и дворът решава да прибегне към финансови машинации, достойни за най-пропадналите римски императори - като Калигула. Монетната система е още от X в., но съотношението между реалните пари и сметните единици не е строго фиксирано и Филип IV не закъснява да се възползва от това. Между 1295 и 1305 г. той неколкратно променя цялата парична система, като ту изменя съотношението между сметните единици и истинските монети, ту сече нови монети, в които съдържанието на скъпоценен метал е намалено. С една заповед през есента на 1305 година той обезценява парите, циркулиращи в кралството, с 2/3 от стойността им. При тази новина в Париж избухва страшен бунт на простолюдието срещу благородниците и краля. Филип IV едва успява да избяга и да се укрие в Дома на Тамплиерите в Париж, Братята-Рицари го подслоняват, но въоръженият народ обсажда "Темпъла" и не пуска вътре да се внасят провизии и предмети от първа необходимост, искайки кралят да излезе и да даде обяснение защо е "повредил парите". Независимо че бунтът е потушен и водачите екзекутирани, като екзекуциите и размириците продължават до януари 1307 година, финансовата криза не е разрешена. След ломбардците са евреите, а след евреите ....???


Папата – Духовният обвинител


Папа Климент V е роден през 1264 г. в Аквитания с името Раймон Бертран дьо Го. Като личност не се отличава с нищо особено. Преминава на страната на крал Филип IV, за да си осигури съюзник в борбата за Светия престол, а изборната процедура продължава девет месеца с мъчителни преговори между френските и италианските кардинали, защото освен че не е италианец, не е и кардинал. Коронясан е в Лион през 1305 г. и е първият сложил тиара – традиционната оттам насетне папска корона. Новият Папа е болнав и загрижен за здравето си човек, който едновременно с това е слабоволев и инатлив. Известен е със своя непотизъм (най-образно казано – шуробаджанащина) и отменя булата Unam Sanctam, издадена от предшественика му - Папа Бонифаций VIII, която регламентира превъзходството на духовната власт над светската, с което папската институция губи своите самостоятелност и престиж. Понтификатът му остава в историята и с факта, че премества седалището на папите в Авиньон.
За разлика от своите предшественици, Климент V искрено се интересува от съдбата на Светите Земи и след победите на египетските мамелюци се обръща към Магистрите на военните Ордени – Тамплиери, Тевтонци и Ордена на св. Йоан – Хоспиталиерите, да представят в писмен вид виждането си за организирането на нов кръстоносен поход, както и да дадат мнение по проекта за обединяването на трите Ордена в един.
Великият Магистър на Ордена на Храма се обявява категорично против идеята за обединение на Ордените, като изтъква поредица аргументи, с които тя е била отхвърляна до момента, въпреки че е била обсъждана и по времето на предшествениците на Климент V. Относно организирането на нов кръстоносен поход Великия Магист
ър Жак дьо Моле отговаря авторитетно на Папата с доклад и дълбоко разбиране по военните въпроси, като представя свой проект и излага подробен анализ за трудностите и пречките, които биха се отразили на неговия успех. Проектът на Великия Магистър на Ордена на Храма се основава на типичната форма на сражения в Средиземноморието – каперството, и Папата го приема, без да се колебае, увличайки се от идеята за война, която се самофинансира и не изисква субсидии от кралете и Светия престол. 

На 6 юни 1306 година Папата свиква Магистрите на трите Ордена на официална среща в Поатие. Но поради заболяването му срещата се осъществява 11 месеца по-късно – през май 1307 година. Преди това Климент V се среща с Филип ІV Хубави, който вече е споделил някои свои подозрения към Ордена на Храма. При тази среща кралят отново се връща към темата, но не веднага и не без известно смущение. Подозренията този път са във вид на обвинения, които Папата отново приема като невероятни.

 


Подготовката

 

Как се зараждат обвиненията? Както обикновено – със слухове. Осведомител, който сам се нарича «слуга на краля», споделя някои тайни, за които твърди, че е измъкнал при подходящи обстоятелства от Тамплиери – че те се отричат от Бог при приемането им в Ордена и на своите Капитули се кланят на идоли. Това става достояние на Гийом дьо Ногаре – френски магистрат и пазител на кралския печат, изпълняващ всички капризи на Филип ІV Хубави и ползващ се с неговата безрезервна подкрепа и доверие. Гийом дьо Ногаре веднага разбира каква изгода може да се извлече от едно такова обвинение срещу Ордена на Тамплиерите. Именно той заповядва да се търсят и съберат необходимите свидетели, за да се формулира публичната дифамация – оклеветяване, опозоряване, и да се образува процес по обвинение в ерес. Хронистът Жан дьо Сен Виктор логично твърди: «... Делото срещу Тамплиерите беше започнато дълго преди това ...».
Великият Магистър Жак дьо Моле пристига в Поатие след заминаването на крал Филип ІV Хубави. Той заварва в Курията и по-голямата част от Великите Сановници на Ордена на Храма. Великият Магистър и неговият Съвет вече са информирани частично за обвиненията, отправени от краля по техен адрес, но Папата им разкрива и подробностите, които са нелепи, но същевременно много тревожни. Папата все още намира тези обвинения за «невероятни и невъзможни до такава степен, че те не се побират в главата му». В свое писмо от месец август същата година Климент V съобщава на краля, че има намерение да разследва тези обвинения, които окачествява като слухове и моли краля да му предаде всички свидетели, намиращи се във френския двор. За нещастие Папата добавя в писмото, че има намерение да се лекува (отново е болен) през септември и няма да има възможност да приеме изпратените от краля свидетели по-рано от средата на месец октомври. По този начин Гийом дьо Ногаре и Филип ІV са уведомени, че Климент ІV е готов да разследва случая, но разследването няма да започне веднага, т.е. те разполагат с 6-7 седмици допълнително време, за да подготвят процеса.
Гийом дьо Ногаре написва тайни послания от името на Филип ІV и заповядва те да бъдат разпратени в цялото кралство до сенешали, сановници, чиновници, Рицари на краля, провинциални инквизитори и Велик инквизитор, в които представя зловещите престъпления на Тамплиерите, твърдейки, че Командорите на Ордена на Храма принуждават новопостъпващите да се отричат от Бога, да плюят върху кръст, докато произнасят своите обети, да извършват непристойни и богохулни действия, докато ги обличат в одеждите на Ордена, като се отдават на содомия. Писмата са разпратени в пликове, запечатани с кралския печат и с указания да се отворят на определена дата в определен час.
Научавайки за обвинението, Великият инквизитор прави следното уточнение: «Ние нямаме намерение да водим дело срещу Ордена на Храма и срещу всички Братя заедно, а искаме само да проверим заподозрените лица.». Великият инквизитор е в неблагоприятна ситуация, която трябва да преодолее, защото обявявайки намерението си да започне разследване, Папата иззема делото от всеки по-нисш трибунал. За да оправдае пък своите действия, Гийом дьо Ногаре се позовава на извънредните си пълномощия, получени от краля и инквизицията. От трета страна, съгласно законите Тамплиерите се подчиняват само на своите собствени капелани и едва след това на Светия престол. Орденът не е задължен да се съобразява с Курията и поименните призовки за съд.
В края на месец септември Благородния Брат Жак дьо Моле се завръща в Париж и там се среща и разговаря с Филип ІV. Кралят му задава въпроси за начина, по който Тамплиерите провеждат Капитули и устройството на Ордена на Храма. На 12 октомври Великият Магистър присъства с целия кралски двор на погребението на съпругата на Шарл дьо Валоа – брат на Филип Хубави. 
Арестите
При изгрев слънце на следващия ден – петък, 13 октомври, сенешалите, сановниците и чиновниците на краля започват арести на всички Тамплиери във Франция с конфискуване на имуществото, спазвайки получените секретни инструкции, като в някои Командории Тамплиерите са избити от засада, тъй като кралските войници се страхуват да влезнат в открит бой с опитните Рицари. В Париж Гийом дьо Ногаре и хора от Парижкия съдебен окръг без усилия завладяват Резиденцията на  Командорията на Ордена на Храма и заварват Рицаря Жак дьо Моле в леглото и му предявяват същите обвинения като тези, отправени към целия Орден – отричане от Христос, содомия, хомосексуализъм, магьосничество, присвояване на богатства и т.н.. Арестувани са всички Братя в Резиденцията и същия ден Филип ІV се настанява там, като слага ръка върху средствата на Ордена, събирани за подготовката на новия кръстоносен поход от всички командерии в кралството, чиято стойност е невъзможно да се определи даже приблизително.

 


Разпитите


Орден на Тамплиерите - Разпит на Жак дьо Моле

Към края на месец ноември 1307 година Великият инквизитор успява да разпита 140 Тамплиери Рицари и сержанти. В същото време във всички съдилища на Франция се водят подобни разпити от смесени комисии, съставени от доминиканци и кралски Рицари и сержанти. Протоколите са незначителна подробност и то отнасящи се само за някои от Тамплиерите. До наши дни са стигнали само признанията, защото с малки изключения, са записани само те – и то от инквизиторските чиновници. Известно е, че доста от Тамплиерите се съпротивляват докрай и отказват да предадат своя Орден и се самоубиват в тъмниците, за да не се поддадат на изтезанията или умрат от глад и изтощение, лишени от предсмъртно църковно покаяние. Само в Париж 36 Тамплиери умират от изтезанията. 
По време на първия разпит на Великия Магистър се случва нещо странно – вместо да отхвърли обвиненията, той приема някои от тях. След като узнава какво става с Тамплиерите, Папа Климент V изпраща в Париж няколко кардинали, които да разпитат Благородния Брат Жак дьо Моле. Пред тях той отрича всичко, което е признал при първия разпит. Възниква конфликт между Папата и френския крал, приключил с компромис, уточнен в булата Fаciens Misericordiam – предоставяне на прошка. Според тази була само Папата има право да съди върховните ръководители на Ордена на Храма.
Великият Магист
ър Жак дьо Моле, Рицаря Жофроа дьо Шарне – Велик Прецептор на Ордена на Храма на Нормандия, Рицаря Юг дьо Перо – Велик Визитьор и Велик Прецептор на Ордена на Храма на Аквитания и Рицаря Жофроа дьо Гонвил – Прецептор на Аквитания и Поату, са преместени в Шинон и наново разпитвани от кралските агенти. По време на този разпит Великият Магистър отново повтаря първоначалните си признания. Папската комисия се готви за процеса година и половина и към края на 1309 година Жак дьо Моле е изправян само два пъти пред нея. Той решава да запази мълчание пред папските пратеници, разчитайки на булата Fаciens Misericordiam и отказва да говори без присъствието на Светия отец. През 1310 година, въпреки мълчанието на върховните ръководители на Ордена, повечето от хвърлените в тъмници Тамплиери решават с голяма смелост да поемат неговата защита и изискват от папската комисия да ги изслуша. На 14 февруари следствието събира в градината на епископската резиденция всички намиращи се в Париж Тамплиери, пожелали да говорят в защита на своя Орден. Сред тях са 544 сержанти, 29 свещеници и 22 Рицари или общо 595 души. Тъй като всички искат да бъдат защитници, излъчват 6-има „защитници – говорители”, които пожелават да се срещнат с ръководството на Ордена на Храма и останалите арестувани Тамплиери, защото според Тамплиерския кодекс защитник, представляващ монашески орден, трябва да бъде посочен за такъв в присъствието на най-малко 2/3 от колегията и да бъде одобрен с мнозинство. Благодарение на тяхната настойчивост, те успяват да посетят всички тъмници. Избрани са единодушно за говорители, но не са назначени за процесуални представители на Ордена. А 54 Тамплиери, наели се да защитават своите Братя и Орден, са осъдени от Епископа на Санс като упорстващи еретици и са предадени в ръцете на светските власти, за да бъдат изгорени на клада. На 12 май Братята са изгорени живи на клади, разположени край крепостта Сен Антоан.

 


Присъдата и екзекуцията


Орден на Тамплиерите

През октомври 1311 година във Виен е свикан ХV Вселенски Събор. По това време Папата е вече сигурен, че ще се задържи на Светия Престол. Първите впечатления на участниците в Събора са доста благоприятни за Ордена на Храма. В началото на ноември се появяват и 9 от Братята, които искат да поемат лично неговата защита. Изглежда, че на тях принадлежи твърдението, че 1 500 или 2 000 Рицари на Храма се крият в горите и околностите на Лион и са готови да помогнат за спасението на Ордена. Папата изпада в паника, хвърля Братята в тъмница, удвоява охраната си и пише на крал Филип ІV да побърза с пристигането си.
През целия месец декември се обсъжда формата, която трябва да придобие процесът срещу Тамплиерите. Почти всички участници на Събора са съгласни да изслушат защитниците на Ордена
На 20 март 1312 година Филип ІV пристига във Виен, придружаван от кралските съдии. На 22 март Папа Климент V официално обявява разпускането на Ордена на Храма. На 6 май се провежда церемонията по закриването на Събора. Папата излага накратко резултатите от свършената работа и прочита многобройните були, отнасящи се до Тамплиерите, в които се предлага те да получат каквото са заслужили. Климент V си оставя правото лично да съди Великия Магистър, Великия Визитьор и Прецепторите.
Великият Магистър остава в тъмница почти още 2 години, без нито веднъж да е изслушан от Папата, който отново изпраща комисия от трима кардинали, за да се произнесат за съдбата на Висшите Сановници на Ордена. През март 1314 година тримата кардинали произнасят присъдата – върховните ръководители на Тамплиерите са осъдени на доживотен затвор. Наказанието е много по-сурово от постановленията на Събора.
Благородният Брат Жак дьо Моле изглежда много добре е знаел, че е обречен. През седемте години тъмница той вижда колебанията на Папата, наясно е с апетитите на краля и е свидетел на многократното погазване на всички закони и правила. Единствената му мисъл е как да спаси Ордена и какви мерки да се предприемат, за да продължи неговият живот. Намира начина – „прехвърля” устно (чрез останалите укрити в Париж Рицари на Храма) Великото Магистърство на Ордена на „втория човек” след себе си – на родения в Палестина християнин, Рицар Тамплиер, Сенешал 
Жан Марк Лармениус, който по това време също е на почтена възраст. 
На 18 март 1314 година четиримата Висши Сановници на Ордена очакват присъдата си. Великият Магист
ър Жак дьо Моле е докаран в Париж от тъмницата в Жизор. На мястото се събира огромна тълпа, за да изслуша присъдата, която трябва да бъде произнесена публично. Но щом наказанието „доживотен затвор” е обявено, Великият Магистър Жак дьо Моле и Прецепторът на Нормандия – Жофроа дьо Шарне провъзгласяват невинността на своя Орден и се отказват от показанията си, за изумление на кардиналите, които са убедени, че с това приключват делото. Великият Магистър се обръща към тълпата и много високо произнася, че всичко написано е лъжа и всички Тамплиери са добри християни. Обвинява Папата и краля: „Орденът е свят и невинен, а самите вие сте виновни в това, че го предадохте и оклеветихте!"

Рицарят Жак дьо Моле и Рицаря Жофроа дьо Шарне са предадени на главния съдия на Париж, който ги задържа под стража в църквата, намираща се наблизо. Кардиналите смятат да се оттеглят и посъветват допълнително за участта на двамата висши Тамплиери, но кралят е вече информиран за инцидента и взема решение да ги изгори живи.
Кладата е издигната много бързо през същия ден на Тръстиковия остров. Великият Магистър на Ордена на Храма се подготвя да умре спокойно. С настъпването на нощта сержантите на краля качват в талига Благородния Брат Жак дьо Моле и Благородния Брат Жофроа дьо Шарне, за да ги откарат тайно на острова. Когато кралските войници се готвят вече да привържат Великия Магистър към стълба, той настоява да му позволят още веднъж да се помоли и да го обърнат с лице към катедралата на Парижката Света Богородица, оставяйки се в ръцете на Бога да отмъсти за смъртта му и за смъртта на неговите Братя и за пореден път обявява, че Орденът на Храма е невинен. По думите на свидетели Великият Магистър добавя за себе си, че е отстъпил заради страха от изтезания и пред лицемерните обещания на Папата и краля. „Кралят и Папата могат да властват над телата ни, но не и над душите ни!” – това са последните му думи, когато пламъците го обхващат.
Рицарят Жофроа дьо Шарне, последният съратник на Великия Магист
ър Жак дьо Моле, умира със същото мъжество и достойнство. 

По странно стечение на обстоятелствата червените светлини на Новия мост се отразяват в река Сена на мястото, където е измъчван Брата Жак дьо Моле, сякаш, за да запазят навеки паметта за неговите страдания.
След смъртта на Брат  Жак дьо Моле, Тамплиера  
Жан Марк Лармениус е Велик Магистър на Одена до 1324 година. Запазена е черновата на документ с дата от същата година, озаглавен „Хартата на предаването” (познат като „Хартата на Лармениус”), написан с добре познатия шифър „Codice” от онова време – азбука, основана върху различните позиции на части от кръста на Тамплиерите и подписван през следващите векове до 1705 година от Великите Магистри на Ордена.

 


Легендата

 

Съществува легенда за проклятието, изречено от Благородния Брат Жак дьо Моле.
Жофроа от Париж – чиновник от кралската канцелария, автор на Метрическите хроники за Филип ІV, пише, че стоейки на кладата, Великият Магистър призовава Божия съд за краля, неговия съветник Гийом дьо Ногаре и Папа Климент V. Обвит от огъня, Брат Жак дьо Моле се обръща към тях и казва, че те няма да преживеят неговата смърт дори и с една година.
„Папа Климент! Кралю! Гийом дьо Ногаре! Няма да измине и година, когато Божият съд ще се стовари върху вас! Проклинам ви! Проклинам и вашите родове до тринадесето коляно!”
Няколко дни след смъртта на Великия Магистър покривите на кралския дворец се покриват с множество ята от врани като предвестник на съдбата и знак за траур... Исторически факт, който напомня на парижани за терора над Тамплиерите и ужасите от изтезанията и убийствата и вероятно нарушава нощите на участниците в заговора срещу тях.
Климент V скоропостижно си отива след месец – през април 1314 година, дьо Ногаре умира един месец след Папата – през май 1314 година, а крал Филип ІV – на 29 ноември при инцидент по време на лов.


Скъпи Братя и Сестри Тамплиери,
Орденът никога не е прекратявал своето съществуване, благодарение на предприетите мерки и далновидността на неговия Велик Магистър. С процеса срещу Тамплиерите и несправедливата присъда чрез изгаряне жив на клада на Великия Магист
ър Жак дьо Моле завършва т.н. „Първа или Кръстоносна фаза” на Ордена на Храма. Някои от Рицарите Тамплиери преминават в нелегалност, някои – в други ордени, Португалия отказва да се подчини на решението от Събора във Виен и през 15 век корабите на португалските мореплаватели издигат на платната си Тамплиерския кръст към Новите земи и Новия свят, а през вековете списъкът с Велики Магистри се допълва и дописва в „Хартата на Лармениус” и той става все по-дълъг и дълъг...

Поклон пред паметта на Великия Магистър Жак дьо Моле, пред неговата саможертва и мъченическа смърт!
И ние, Тамплиерите от Великия Приорат на България, сме част от това Велико Братство, основано преди почти 900 години, просъществувало въпреки битките, войните, завистта, подлостта и коварството, оцеляло независимо от злостните клевети, опити за омърсяване на името му и престъпно организиран процес, защото мисълта, волята и делата са били насочени към и за Ордена, а не към и за собственото „аз”.
Нека сме честни, добродетелни и горди Тамплиери, нека сме благородни и с несломим дух, борбени, но същевременно и смирени, нека отстояваме изконните християнски добродетели, нека живеем, работим и служим така, че с нашето поведение и дела да бъдем достойни за нашите предци – легендарните Рицари-Тамплиери.

 

 

Дама на Ордена на Храма Мариана ЖЕКОВА, DTJ

19 март 2011 A.D. (893A.T.)

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща > Край >>

Страница 2 от 6

Велик Магистър на Ордена на Тамлиерите  НСВ Жерар Едмонд Луис ВИЛЕРИ 
ВЕЛИК МАГИСТЪР O.S.M.T.H.

gerb-CMYK-NEW_MAGISTERIUM.png

Господня Молитва

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от Лукавия;
защото Твое е царството
и силата и славата вовеки.
Амин.

Девиз на Ордена на Тамплиерите