Скъпи сънародници,

Професор д.ф.н. Георги Василев е изпратил писмо до Ордена на Тамплиерите в България с молба за помощ за отпечатването на последните 2 от общо 5 тома на събраните съчинения на Стефан Гечев. Издателство „Захарий Стоянов” предприе първото цялостно представяне на неговото творчество, издавайки го в пет тома.

Първите три тома са реалност:

• Том I Поезия - "Раждането на Орфей"
• Том II. Романи, книга I: "Познай себе си", "Мостът". Книга II „Виктория и нейните синове”
• Том III Разкази и новели - "Лъвът в пещерата".

Но поради икономическата криза и финансовите затруднения, издателството спешно се нуждае от сумата 7000 лева, за да издаде останалите два тома:

• Том IV Пиеси „Голготата на Варава”
• Том V Есета „Ненужните скептици”

Вашата помощ за излизането на тези томове ще даде възможност на България да се представи достойно в голямото състезание на идеите и на духа, което се разгръща между народите през XXI век.

Обръщам се към всички Вас, които четете тези редове.

Независимо дали сте Тамплиери или членове на техните семейства, приятели или симпатизанти. Към всички Вас, които днес сте отворили тази страница. Към всички Вас, които имате желание да помогнете. Става дума за седем хиляди лева. Много ли са, малко ли, не знам. За мнозина са много, в това съм сигурна. Но също така става дума за докосване до онова, което този творец написа и ни остави, а то е истинското и ценното, защото посланието, завещано ни от освободения човек Стефан Гечев и построените от него „духовни мостове към бъдещите български поколения” , нямат и не могат да имат материален измерител.

От самото основаване на държавата българите показват, че не само са носители на идеята, а и създатели на самобитна духовност и култура. Като пример ще си позволя да дам Преславската книжовна школа от 9 век, призната за третия по възраст университет в света – след Магнаурската школа в Константинопол и Ал Карауин в Мароко, която става духовен център за южни и източни славяни и някои неславянски народи. А с възникването на богомилството по нашите земи през 10 век духовното присъствие и учение на българите залива цяла Европа.

През месец март тази година имахме честта и удоволствието да се срещнем с професор д.ф.н. Георги Василев, който изнесе лекция „Богомилството и Европа – в образи” - за философията на богомилството и историческия му принос в духовността на Европа, и да се почувстваме горди, че сме българи, че оттук се заражда оригиналната и витална „ерес”, съществуваща въпреки всичко цели столетия, противопоставяща се на догмата, насърчаваща хуманизма, религиозната толерантност и познанието.

Растящата актуалност на нуждата от преоткриване на нашето културно наследство е основание да бъдем особено чувствителни към постиженията в областта на теориите и литературата на български автори, посветили се на духовното извисяване на човечеството. Един такъв феноменален поет, писател, есеист, преводач и ерудит, жител на Европа, но малко познат в родната ни България, е Стефан Гечев.

И тъй като е малко познат мнозина ще запитаме – кой е Стефан Гечев? Източници за информация вече има, но ще си позволя да цитирам следното самоопределение на автора:

          "И сега, когато някой ме запита случайно, кой съм, 

                              отвръщам: 

          - Човек. С малка буква. Така, както пишете чакал, 

                              или червейче, или чайка, или чинар."

                                                                                Стефан Гечев

Стефан Гечев (29.1.1911-4.1.2000) е български писател и мислител със световни постижения. В своите пиеси „Процес по изчезване тялото на Исус, наречен Назарянина” и „Голготата на Варава” той създава образи на Христос, които са между най-добрите в XX век. Пиесата „Процес за изчезване тялото на Исус Назарянина, наречен Христос” бе играна през 1995 година във Вашингтон и получи високи оценки във вестниците „Вашингтон пост” и „Вашингтон таймс”. Франция го награди с „Ордена на литературата и изкуството” за приноса му в световното изкуство през 1997 година. Когато го награждаваше през 1996 година с ордена „Златен кръст на ордена на легиона”, гръцкият посланик Атанасиос Сидерис го нарече „възвишен човек” (калос каи агатос), заемайки този термин от древногръцкия философ Платон, за да подчертае духовната му извисеност. В гръцкото посолство в София на негово име бе наречена библиотечна зала, в която бе поставен бюстът му, изработен от известния наш скулптор Георги Чапкънов.

Независимо от тези международни отличия, Стефан Гечев остава недостатъчно познат у нас. Ръководители на предишната диктаторска система през 1967 година обявиха неговата стихосбирка „Бележник” за израз на буржоазна упадъчност и вследствие на това близо 30 години той беше лишен от възможността да публикува произведенията си. А след 1989 година, когато произведенията му започнаха да излизат на бял свят, за съжаление силното профаниране на литературно-издателската дейност вследствие на неконтролираното господство на печалбарски стремежи, ограничи достъпа на литературната публика до творбите му.

А поезията на Стефан Гечев сякаш идва от бъдещето. Неговата стихосбирка „Въпроси” (1994) въведе жанра поезия в проза в България. Романът му „Виктория и нейните синове”(1995) предлага най-задълбоченият поглед върху сложната история на Източна Европа през ХХ век. Повестта му „Престъпление на улица „Бивша преспа” (1998) е първото по рода си в България пътуване в несъзнателния свят на човека. Сборниците му с разкази „Жестока благодетелка” (1993) и „Осъденият на синьора” (1994) са наситени с философски обагрена образност. А последната му творба „Познай себе си (лъжефилософски и лъжебиографичен роман)” – 2000 г., насочва читателя да се вгледа в себе си, да разкрие вътрешните си сили, да се отдаде на своето развитие. Желаещите да получат допълнитела информация са поканени да посетят неговия сайт www.stefangechev.com.

През това и следващото столетие народите в света вероятно ще съпоставят своите постижения вече в сферата на културата, на интелекта, на духа. Творчеството на Стефан Гечев със своето богатство и дълбочина на идеите ни дават добри позиции в това състезание и затова то трябва да бъде представено на нашето общество в своя по-пълен вид. Както писа през 2000-та година литературният критик Атанас Свиленов – „Във века, в който навлизаме, на българската култура ще й е по-леко, защото го имаше първопроходецът Стефан Гечев.” 

Скъпи сънародници,

Моля всеки от Вас, който желае и има възможност да помогне, да ни информира чрез формата за контакт на нашия сайт (на вниманието на Дамата на Храма Мариана Жекова). За мен ще бъде чест да се свържа с Вас.

Дама на Храма Мариана Жекова, DTJ

Орден на Рицарите Тамплиери от Йерусалим

Велик Магистериален Приорат на България

Велик Магистериум Порто